Нефункционално разоръжаване

Бан Ки-мун*

Още преди да е започнала сесията на Конференцията по разоръжаването на ООН в Женева, бъдещето й вече е поставено на карта. Докато отделните страни и някои граждански инициативи продължават своята усилена работа, Конференцията е в застой. Способността й да се справи с проблема – въпреки голямата легитимност, която притежава – е поставена в риск.

КР (Конференция по разоръжаването), както е по-известна, отдавна служи като единствения многостранен форум в света при преговори за разоръжаване. Някои от нейните най-впечатляващи постижения включват Споразумението за премахване на биологическите и химическите оръжия, Договорът за неразпространение на ядрено оръжие и Договорът за пълна забрана на ядрените опити. Голяма част от този напредък беше постигнат по време на Студената война, като доказателство, че е възможно да бъдат създадени глобални правни норми, дори във време на дълбоко политическо разделение.

 Но днес, не всичко е наред с КР. Тя функционира на принципа на консенсуса, но държавите членки имат различни приоритети. Някои искат преговори за ядрено разоръжаване, други искат забраната на производството на ядрен материал за военни цели, а трети все още настояват такъв договор да включва и съществуващите оръжия. Някои искат договор гарантиращ  на държавите непритежаващи ядрено оръжие, че няма да бъдат заплашвани с употреба на ядрено оръжие, други настояват за договор възпиращ ядрената надпревара в космоса.

Но, вместо компромис и стремеж към реализиране на най-доброто, има пълна парализа. Прокрадна се искрица надежда през 2009, когато усещането за парализа накара Конференцията да постигне съгласие по работната програма. За съжаление обаче, дневният ред не успя да се реализира. В резултат на това КР не успя да постигне никакъв значителен напредък  за последните 15 години. Ние просто не трябваше да позволяваме да загубим цяло десетилетие.

Бъдещето на КР е в ръцете на държавите членки. Но дневният ред на разоръжаването и неразпространението на ядрено оръжие е твърде важен, за да позволим КР да се занимава със спорове, които са предмет на други преговори. Миналия септември свиках среща на високо равнище на ООН, за да намерим начин да съживим работата на КР и да придвижим напред многонационалните преговори по разоръжаването.

Участниците – включващи голям брой външни министри – бяха единодушни в мнението, че членството в КР е привилегия. Както и че е необходим консенсус. Не може заради една или две страни работата на организацията да бъде блокирана.

Посланието беше ясно: не можем да си позволим повече да казваме, че всичко е просто бизнес. Членовете на КР трябва най-накрая да разберат, че бъдещето на Конференцията е поставено на карта. Задънената улица, в която се намираме отдавна, увеличава риска някои страни да поставят проблемите на друго място.

В края на краищата колкото по дълго продължава безизходицата, толкова повече се увеличава риска от възникването на сериозни негативни последици за международната сигурност, от задълбочаване на ядрените заплахи, както от съществуващия ядрен арсенал, така и от разпространението му, а също и от възможността да попадне в ръцете на терористи.

Настоявам КР да приеме дневен ред базиран или на постигнатия през 2009 година консенсус, или под някаква друга форма. Съгласно моята молба, настоявам страните членки на ООН да повдигнат въпроса по време на предстоящата Генерална асамблея, която ще се проведе през юли. Този дневен ред прави настоящата сесия на КР от ключово значение за нейното бъдеще.

Потвърждаването на дневния ред на КР дава перспективи пред възобновяването на преговорите по проблемите на разоръжаването. Предишни споразумения по обхвата и действието на договорите не трябва да стават предварително условие за започване на разговори – или да бъдат извинение за отхвърлянето им – както и единствен предмет на преговорите.

Сегашната безизходица все още създава трудности пред постигането на следващите стъпки в разоръжаването, като изключим миналогодишния успех на Конфренцията за неразпространението на ядрени оръжия и засиленото внимание към проблемите на ядрената безопасност. В момент когато светът е съсредоточен върху постигането на целите по разоръжаването, КР трябва да се възползва от ситуацията.

Навремето Шекспир е написал, че „човешката природа е непостоянна”. Непостоянството в процеса по разоръжаване е все по-видимо, затова КР е на път да претърпи пълен провал. И може наистина да се провали, ако не поеме своите отговорности и не се задейства.

*Бан Ки-мун е бивш генерален секретар на ООН.