понеделник, 24 април 2017 г.

Сянката на Бретън Уудс

Бари Айхенгрийн*

Навлизаме е сезона на международните финансови конференции. През март световни лидери се събраха в Нанджинг, Китай, за да обсъдят проблемите на валутните курсове и лихвените равнища. А в началото на април, водещи учени и изследователи в областта на икономиката и бивши политици се срещнаха в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, мястото където беше създаден Международният валутен фонд и нашата крепяща се на долара международна финансова система.

Конференцията в Бретън Уудс от 1944 беше белязана от сблъсъка между Съединените щати и Великобритания, съответно представлявани от икономистите Хари Декстър Уайт и Джон Мейнард Кейнс. Великобритания искаше система, в която общата световна парична маса да бъде регулирана от мултилатерална институция, докато Съединените щати, заради собствения си интерес, предпочитаха система основана на долара.

Имайки предвид нейната много по-голяма икономическа и финансова сила, Америка напълно предвидимо спечели. Кейнс не успя в опита си да изгради такъв Международен валутен фонд, който да притежава властта да създаде нова международна резервна валута като алтернатива на долара. Както и не успя да осигури споразумение по мерките, които да биха могли да регулират както излишъците, така и дефицитите на страните, и създаването на международна валута за коригирането им.

Тези неуспехи все още ни преследват. Страните с хронични излишъци от износ като Китай и страните, чиито валути са в широка употреба в света като Съединените щати, не се сблъскват със същия натиск както другите страни, за да им се налага да коригират политиките си, когато се появят икономически дисбаланси.

На срещата в Нанджинг политиците дадоха заявка, че ще решат този проблем. Те натовариха Г-20 със задачата да разработят система от индикатори сигнализираща, когато някоя от страните, в това число Съединените щати и Китай, са поставени в риск от навлизане в криза. И призоваха да се изработи механизъм, в случай че светне предупредителната жълта светлина, при който споменатите страни да могат да бъдат заставяни да променят политиките си.

За жалост, вместо подобни ранни предупредителни сигнали да бъдат разработени преди настоящата криза, те се предлагат за предотвратяване на следващата. Природата на финансовия риск постоянно се мени и то по начин, който е доста трудно да бъде предсказан с използването на индикатори като тези изработени от Г-20. Във всеки случай, единственият начин за налагането на подобни индикатори е чрез „натиск”, но е малко вероятно това да донесе резултати.

Другата доста популярна идея напоследък, която би била напълно неизпълнима, е да се преобразуват кредитите отпускани от МВФ във вид на Специални права на тираж (СПТ) в международна валута, конкурентна на долара. Проблемът е, че СПТ се използват или за уреждане на международните транзакции или като единица, в която да се деноминират международните дългови книжа. Това означава, че няма непубличен пазар на СПТ, а създаването на такъв пазар би било дълъг и труден процес.

И още нещо, ако СПТ тръгне да става истинска международна валутна единица, МВФ трябва да бъде упълномощена да издава емисии от тях по време на криза, както Федералният резерв на Съединените щати обезпечи чуждите централни банки със 120 млрд. долара извънреден кредит, при фалита на Лемън Брадърс. С други думи, МВФ трябва да има правомощията да действа като световна централна банка. Изглежда напълно невъзможно Рон Пол, убеден либертарианец и председател на Сенатската комисия по банките в Конгреса на САЩ, който е категоричен, че дори и Съединените щати нямат нужда от централна банка, да се съгласи да приеме подобно нещо.

Това, което всъщност може да замени днешната долароцентрична международна валутна и финансова система, е триполярна система организирана около долара, еврото  и китайския реминби (юан). Въпреки всички настоящи оплаквания и скърцане със зъби в Европа свързани с нейното бъдеще, еврото си е на мястото. А Китай от своя страна, работи енергично за международното признание на валутата си – и е постигнала доста по-значителен прогрес, отколкото някои хора предполагат.

В резултат на това светът ще бъде значително по стабилен. Наличието на алтернативи на долара ще означава, че притежателите на международно признатите валути ще усещат финансова сигурност и стабилност. Когато Съединените щати отново станат уязвими заради финансовата си невъздържаност, няма да получават същото чуждестранно финансиране така свободно, както са го получавали досега. В края на краищата, централните банки трупащи резерви в чуждестранна валута ще имат алтернатива на доларовите си запаси и така няма да се усещат толкова обвързани с Америка.

Резултатът ще бъде по-стабилен финансово свят. Всъщност основна причина за финансовата криза от 2007-2008 беше голямото несъответствие между многополюсната глобална икономика  и все още доминираната по това време от долара валутна и финансова система.

Добрата новина е, че това ще се промени през настоящото десетилетие, връщайки международния монетарен ред обратно в границите на икономическите реалности. Лошата новина е, че десет години са дълго време.  Ако най-новата история е някакъв ориентир, спасението е на три кризи разстояние.


*Бари Айхенгрийн е професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, Бъркли

Няма коментари:

Публикуване на коментар