вторник, 25 април 2017 г.

Необходимо е цялостно преструктуриране

Бари Айхенгрийн*

Финансовите пазари вече са почти напълно убедени, че наближава времето за преструктуриране на гръцкия дълг, а европейските политически лидери се опасяват от най-лошото. „Ако се случи най-лошото”, посочи Юрген Старк, член на борда на директорите на Европейската централна банка, „преструктурирането на дълга на член на еврозоната ще последва съдбата на американската банка Лимън Брадърс”.

Но има и друг сценарии, при който гръцкият дълг се преструктурира така, че да не застрашава банковата система.

Най-простият начин да се постигне това е като се позволи дългът на банките в Южна Европа да бъде рекапитализиран. Вторият стрес тест проведен от европейските банкови институции сякаш беше съставен според тази необходимост. Чрез изкарването наяве на тези, които са слаби и тези, които биха устояли, подходящият стрес тест би могъл да намали риска от повторение. Кредиторите ще имат добра информация за това, с кого могат да правят бизнес и с кого да избягват.

Но случващото се в Европа не вдъхва увереност, че следващият кръг от стрес тестове ще бъде по строг от предишните. Рекапитализирането излиза скъпо. Това ще насърчи банковите институции по-скоро да отхвърлят проблема, отколкото да го признаят.

План „Б” може да е разсрочване на падежа на гръцкия дълг. Гръцкото правителство може просто да обяви, че е сменило дълговите книжа с нови, с 30-годишен срок до падежа. При този вариант няма да има нужда от отписване на главница, или както се нарича „подстригване” на кредиторите, а само ще се удължи срока за изплащане. Банките ще бъдат предпазени от признаване на загуби.

Но това все още оставя Гърция с непосилна дългова тежест. Намаляването на тази тежест с 40%, независимо дали под формата на намаляване на лихвата или на главницата, ще изисква и намаляване на дълга спрямо брутният вътрешен продукт (БВП) под 100%, ниво, при което страната ще може да посреща плащанията по задълженията си.

За късмет има и друг начин: да се приеме „Планът Брейди”, при който търговските банки, заедно със Съединените щати, Международният валутен фонд и „Парижкият клуб” на държавите кредиторки, преструктурираха и предприеха „подстригване” на дълговете на правителствата в Латинска Америка и Източна Европа в края на 80-те. Двама от съседите ми в Северна Калифорния, Питър Алън и Гари Еванс – и двамата ветерани в прилагането на „Плана Брейди” – обясниха как подобен план може да бъде изпълнен днес.

Първо, новите дългови книжа могат да бъдат така структурирани, че загубите за банките от „подстригването” могат да бъдат прихванати от данъците, намалявайки по този начин ударът върху печалбите им. Тази мярка ще наложи използването на правителствени фискални инструменти за облекчаване на преструктурирането на гръцкия дълг. Но, ако парите на данъкоплатците при всички положения са поставени в риск, както е сега, защо да не бъдат използвани по този креативен начин?

Второ, ЕЦБ би могла да предложи специални условия – „гарантирано финансиране” – по новите дългови книжа, зад а ги направи по-атрактивни за инвеститорите.

Трето, регулациите могат да се използват за съгласуване на гръцката необходимост от преструктуриране сега с искането на банките да изчакват, докато собствените им балансови сметки не укрепнат. При задействането на „Плана Брейди”, счетоводното правило наречено FASB 15 (Financial Accounting Standards Board) позволява преструктурираните заеми да продължат да съществуват на първоначалната си стойност, дотогава докато лихвата и главницата по преструктурираните инструменти се изравни с тези по оригиналния заем. Новите дългови книжа, по които лихвата е фиксирана, ще имат същата счетоводна стойност като старите, по които лихвата е била платена по-рано.

Това специално счетоводно отношение би могло да бъде продължено още, позволявайки на банките да признаят своите загуби, но това трябва да бъде използвано само веднъж.

Четири, новите инструменти трябва да бъдат пригодени така, че да дават и на банките, и на кредиторите сигурност в способността на страната да се справи. По време на действието на „Плана Брейди”, задълженията на страните бяха определени според експортните цени или според съотношението между експортни и импортни цени. За Гърция те трябва да бъдат определени на база на растежа на БВП, което автоматично определеля тежестта на гръцкия дълг според възможностите на страната да го изплаща.

Книжа от този вид сработват навсякъде, особено в скорошното преструктуриране на дълга на Аржентина. Те определено имат противници в лицето на инвеститорите, които казват че аржентинското правителство манипулира статистическите данни. Но Европа има категоричо решение на този проблем. То се нарича Евростат, статистическата агенция на Европейския съюз.

Затова, колкото и да се притесняваме, че могат да докарат ситуацията до случилото се с Лемън Брадърс, европейските политици все пак са способни да изработят решение за справяне с гръцкия дълг, подобно на „Плана Брейди”, за да избегнат подобна съдба.

Хубавото в този случай е, че оглавяващ Парижкия клуб по време на действието на „Плана Брейди” беше не кой да е, а Жан-Клод Трише, сегашният президент на ЕЦБ. Парижкият клуб по времето на Трише уговори 50-процентно намаляване на дълга на Полша, при условие, че банките кредиторки на страната предприемат подобно отписване на дълговете.

Какво по-добро завещание може да остави отиващият си президент на ЕЦБ, от това просто да възстанови бележките си и да обясни на останалите европейски политици как уроците научени от действието на „Плана Брейди” могат да бъдат приложени сега?


*Бари Айхенгрийн е професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, Бъркли

Няма коментари:

Публикуване на коментар