Бари Айхенгрийн*
Каквото и да си мислят хората за тактиката на правителството
на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас в преговорите със страните
кредиторки, гръцкият народ заслужава повече от това, което му беше предложено.
Германия предлага на Гърция избор между икономически срив и напускане на
еврозоната. Двете възможности ще доведат най-вече до икономическа катастрофа,
но и не по-малко до политическо бедствие.
Когато през 2007 година написах, че нито една страна-членка не
може да напусне доброволно еврозоната, имах предвид икономическите загуби от
подобно решение. Гръцкото правителство показа, че разбира това. Свиквайки
референдум то демонстрира – както и избирателите – че отхвърля пакета от болезнени
и трудни реформи. Ципрас и новият финансов министър Евклидис Цакалотос
направиха огромни усилия, за да успокоят гръцките кредитори.
Но когато направих заключението, че нито една страна не може
да напусне еврозоната, не можех да си представя, че Германия би принудила друга
страна-членка да напусне. Ясно е, че това може да е ефекта от политически
нетолерантните и икономически необоснованите условия, поставени от германското
финансово министерство.
Идеята на германският финансов министър Волфганг Шойбле за
временна „почивка” от еврото е абсурдна. Имайки предвид колабиралата гръцка
икономика и нарастващата хуманитарна криза, правителството няма да има друг,
при липса на споразумение, освен да пусне печатницата за пари за финансирането
на основните социални услуги. Немислимо е страна в подобна ситуация да изпълни
условията за въвеждане на еврото – инфлация в рамките на 2% от средната за
еврозоната и стабилен валутен курс поне за две години – до края на това
десетилетие. Ако се случи „грекзитът”, това няма да е повод за празнуване, а
оставки.
Рано сутринта в понеделник европейските лидери се
съгласиха да махнат препоръката за
„почивка” от споразумението за спасителната програма. Но тази вратичка, вече
отворена, няма да бъде лесно затворена. Евросистемата се оказа доста крехка и
нестабилна. Останалите европейски финансови министри ще трябва да отговарят
пред своите лидери за подкрепата на предварителното споразумение съдържащо
пагубните предложения на Шойбле.
От икономическа гледна точка новата програма е абсурдна,
понеже ще потопи Гърция по-дълбоко в депресията. Тя предвижда увеличение на
данъците, още орязване на пенсиите и въвеждане на автоматично съкращаване на
разходите, ако не са постигнати фискалните цели. И не предлага никакви условия
за възстановяване или растеж. гръцката икономика вече е в условия на свободно
падане и структурните реформи няма да предотвратят пропадането в спирала.
В споразумението продължава да стои изискването за първичен
бюджетен излишък (без плащанията по лихвите), ръст с 3,5% на БВП до 2018,
което ще влоши гръцкия икономически спад. Преначертаването на гръцкия дълг,
неизменна част от споразумението, няма да подобри с нищо ситуацията, имайки
предвид, че лихвените плащания вече са минимални до края на това десетилетие.
При задълбочаващата се депресия целите за дефицита няма как да бъдат
изпълнени, което автоматично ще доведе до по-нататъшно съкращаване на разходите
и до ускоряване на свиването на икономиката.
Рано или късно споразумението ще доведе до „грекзит” или
понеже кредиторите ще оттеглят своята подкрепа след като не бъдат изпълнени
фискалните цели, или понеже гърците ще с е разбунтуват. Именно такъв изход цели
Германия.
Накрая, приватизационният фонд, който е в центъра на новата
програма, с нищо няма да допринесе за структурните реформи. Да, Гърция се
нуждае от приватизация на неефективните публични предприятия. Но гръцкото
правителство е принудено да я направи с пистолет опрян на слепоочието.
„Пожарната” приватизация, средствата от която в голямата си част ще отидат за
погасяване на задължения, няма да мотивират гръцките парламентаристи или
обществеността да приемат с ентусиазъм необходимите структурни реформи.
Гърция заслужава нещо по-добро. Тя заслужава програма, която
уважава нейния суверенитет и позволява на правителството да възстанови
доверието в себе си. тя заслужава програма способна да стабилизира нейната
икономика, вместо да я обезкърви до смърт. И накрая, тя заслужава подкрепа от
ЕЦБ, за да остане член на еврозоната.
Европа също заслужава повече. Европейските страни не трябва с
чиста съвест да се съгласяват с тази политически разрушителна и икономически
абсурдна програма. Те трябва да си припомнят, че Гърция стигна дотук
благодарение на тях. Те трябва да продължат да настояват за по-добра сделка.
Партньорите не трябва да позволяват европейският проект да бъде жертван на
олтара на германското обществено мнение или заради упоритото настояване от
страна на германските лидери за спазването на правилата. Ако германското
правителство откаже да види светлината в тунела, останалите трябва да намерят
пътя напред без него. Френско-германската солидарност може да бъде непоправимо
увредена, а френско-германската солидарност скоро да не струва нищо, ако не може
да направи най-доброто за това споразумение.
Последно, но не и по значение, германското общество заслужава
нещо по-добро. Германците заслужават лидер, който да се изправи непоколебимо
срещу екстремизма, а не да го окуражава, у дома или зад граница. Те заслужават
една Европа, която може да играе по-значима роля в международните дела.
Най-вече, имайки предвид зашеметяващите политически и икономически постижения
след Втората световна война, те заслужават уважението и възторга на
европейските си съграждани, затова че не възродиха обидата и подозрителността
си.
*Бари Айхенгрийн е професор по икономика в Калифорнийския
университет, Бъркли; хоноруван професор по американска история и институции в
Кеймбриджкия университет; и бивш старши политически съветник на МВФ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар