сряда, 26 април 2017 г.

Как можем да убием долара?

Бари Айхенгрийн*

Доларът е имал своите възходи и спадове, но все пак спадовете са били преобладаващи в миналото. Зелената валута е загубила повече от една четвърт от стойността си спрямо другите валути, приравнено към инфлацията, само за последното десетилетие. Спадът й от началото на 2011 е около 5%, достигайки до най-ниското равнище откакто бретънуудската система на фиксирани курсове се срина през 1973.

Очевидното обяснение за тази слабост е политиката на Федералния резерв (Фед) на САЩ за почти нулеви лихвени равнища, които поощряват инвеститорите да разменят долари за високодоходни чуждестранни активи. Напълно предвидимо критиците на Фед надигнаха вой. Централната банка, обясняват те, умишлено девалвира долара. Това намалява покупателната способност на валутата и заедно с това жизнения стандарт на американците.

Дори нещо по-лошо, Фед си играе с огъня. Неуспехът й да спаси долара, предупреждават критиците, може да разпали криза на доверието. От някаква гледна точка, толерирането на слабия долар от страна на Фед, може да бъде прието като липса на отговорност за стабилността на цените. Разочарованите инвеститори могат в такъв случай да се разтоварят от своите правителствени дългови книжа. Лихвите по дълговете могат да се изстрелят нагоре. Доларът може рязко да падне. И тогава ще навлезем във финансова буря и дълбока рецесия.
Ужасяващите истории продават вестниците, но в интерес на истината всички упреци към Фед са силно преувеличени. В исторически план, 10-процентен спад на долара се превръща само в еднопроцентов ръст на инфлацията. Това означава, че 5-процентния спад от тази година ще прибави само половин процент към нивата на инфлацията.

И това е при положение, че инфлацията в Съединените щати не беше извън контрол. Цените на храните и горивата може и да са се покачили, но разходите за труд остават закотвени, затова не е изненада, че безработицата в страната е 9%. В тази среда, Фед може да си позволи да поддържа благоразумно пренебрежение към долара.

Докато председателят на Фед Бен Бернанке уверено говореше на дадената наскоро пресконференция за „силния долар”, Фед най-вероятно би предпочел да вижда падането на стойността на зелените пари. Докато вътрешното търсене все още е слабо, препоръките на докторите са за засилване на износа, особено в една слаба икономика. А по-слабия долар е един от начините за достигане до външните пазари.

Нещо повече, онези които предупреждават, че Фед може да не успее да повиши лихвите, ако инфлацията рязко скочи, не разбират, че борбата на Фед с инфлацията има дълбоки културни корени. Всъщност, истината е, че Фед е под толкова силен политически контрол, който му дава искрената увереност, че ще при всички случаи ще успее да възстанови ценовата стабилност.

Ако има някаква заплаха пред долара, тя не идва от монетарната политика, а от състоянието на бюджета. Това, което може да предизвика срив на долара е обстоятелството, че бюджетът на Съединените щати не се изработва от отговорни хора. Политическата партизанщина в Американският конгрес може да провали опитите за увеличаване на тавана на дълга, който може да бъда натрупван, предизвиквайки технически фалит. Това почти сигурно ще накара чуждестранните инвеститори панически да започнат да се отървават от американските съкровищни бонове.

Но дори и този таван скоро да бъде увеличен, Съединените щати пак ще имат твърде малко време да въведат ред в бюджетната си къщичка. Финансовите кризи почти винаги се проявяват във време на избори. В Съединените щати предстои един голям такъв в края на 2012.

Някои критици възразяват, че продънването на американската хазна и сривът на долара не са едно и също нещо.доларът, отбелязват те, са резерван валута за банки по целия свят. Когато банките вземат заеми в големи количества от валутните пазари, за да финансират инвестициите си, те ги заемат в долари. И затова във времена на голяма нестабилност и ликвидна суша, същите тези банки се надпреварват да купуват долари. Всъщност, дори когато проблемите идват от Съединените щати, доларът укрепва. Бяхме свидетели на подобно нещо през лятото на 2007, когато се разрази кризата на вторичните пазари, и отново през 2008, когато се случи фалитът на Лемън Брадърс.

В такъв случай, в краткосрочен план кризата в продажбата на американски съкровищни бонове, би могла да доведе до рефлексивно поскъпване на долара. Но при положение, че имаме задълбочаващи се проблеми на американските финансови пазари, банките по света ще започнат да се оглеждат за алтернатични начини да се самофинансират. Периодът на силен долар ще бъде кратък.

В резултат на това Фед може да преживее най-големия си кошмар. Когато имаме рязък скок на доходността по съкровищните бонове и сриваща се икономическа активност, Фед би могъл да реши да ореже лихвените равнища и да залее пазарите с ликвидност. Но силно обезценен долар би причинил в същото време рязко увеличение на инфлацията, което да го накара да затегне монетарната политика. Хванат в капана на тази дилема Фед може и да не успее да стори нищо за разрешаването на проблемите на Америка.

Бернанке често предупреждава за ужасяващите последици от фискалните проблеми, които могат да се стоварят върху главите ни. Конгресът, както и всеки в Америка, трябва да вземе тези предупреждения на сериозно.


*Бари Айхенгрийн е професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, Бъркли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар