Прогресът на жените победи „политиката на едно дете” в Китай

Амартя Сен*

Изоставянето на политиката на едно дете в Китай е много важна промяна, което е повод да се празнува премахването на ограниченията върху човешки права във всяка сфера на частния живот. Но трябва да признаем, че големият спад в раждаемостта в Китай в продължение на десетилетия, за което политиката на едно дете често е обвинявана, всъщност не е толкова свързан с принудата, а много повече с рационалните решения на семействата да се придържат към новите норми за по-компактни семейства.

Това развитие отчасти беше подпомогнато от нарастващото овластяване на китайската жена чрез рязко увеличаване на възможностите за образование и работа. Това, от което Китай се нуждае днес е по-нататъшно разширяване на преосмислянето в рамките на всяко семейство и преодоляването на нагласата за „предпочитание на момчета”, която все още е широко разпространена, въпреки постигнатия успех от китайските жени.

Това е добър момент да изследваме какво е постигнала политиката на едно дете – или какво не е успяла да постигне. Първо, трябва да развенчаем мита, че Китай потъва заради високите нива на раждаемост, докато политиката не променя всичко из основи.

Политиката на едно дете е въведена през 1978. Но нивата на раждаемост вече са спаднали значително в десетилетията преди това – от средно 5,78 раждания на една жена през 1968 до 2,98 през 1978. След този значителен спад нивата на раждаемостта продължават да падат и при новата драконовска политика, но няма рязък спад – само леко продължаване на тенденциите на спад, предшествала ограниченията. От 2,98 през 1978, нивата спадат до 1,67 днес.

Несъмнено нещо повече от политиката на едно дете повлиява на нивата на раждаемостта в Китай. Статистиката, която сравнява различните страни, както и емпиричните данни от стотици райони на Индия, показват ясно че има два категорични фактора, които причиняват намаляването на раждаемостта в глобален план и това са образованието и заплатеният труд на жените.

Няма никаква мистерия в това. Животът на младите майки е очукан от честите раждания и плачът на децата, а по-доброто образование и по-добре платената работа дават на младите жени по-силен глас в решенията на едно семейство – глас, който довежда до намаляване на честотата на ражданията. Рязкото разширяване на обхвата на образованието в Китай, в това число на малките момичета, както и увеличаването на възможностите за работа за младите жени се случва през десетилетията много преди въвеждането на политиката на едно дете и оттогава насам тази тенденция се засилва.

Както се случва, нивата на раждаемост в Китай спадат близко до очакваните на базата на това социално влияние. Китай твърде много се доверява на коментаторите за предполагаемата ефективност на своята груба намеса и далеч по-малко на положителната роля на подкрепящите си политики (в това число на силния акцент върху образованието и здравните грижи, от които много други страни имат какво да научат).

Затова докато има унищожителни доклади за трудностите създадени в живота на много хора в Китай от налагането на политиката на едно дете, е повече от ясно, че тази политика не е имала голямо влияние върху нивата на раждаемостта на населението като цяло.

Отмяната на политиката на едно дете може всъщност да се окаже лесен избор. Има съвсем малка нужда от налагането на тази принудителна мярка, имайки предвид нарастващата роля на разума при вземането на решения в едно семейство и особено на нарастваща власт на китайската жена.

Това ни връща към класическото разногласие между Томас Робърт Малтус и маркиз Дьо Кондорсе през 18-ти век, в апогея на Просвещението. Кондорсе набляга на възможността от ужасяващо свръх пренаселване. Малтус признава, че приема тази теза на Кондорсе, но той много преувеличава опасността когато отхвърля успокоителният аргумент на Кондорсе, че човешкият разум ще има неутрализиращ ефект. Кондорсе очаква възникването на нови норми за по-малки семейни единици основани на „развитието на разума”. Подкрепян от разширяването на образованието, особено за жените (на което Кондорсе е един от най-ранните и най-ревностните защитници), той счита че хората биха избрали доброволно да намалят нивата на раждаемост.

Рационалността при изработването на решения не е изключение за Запада. В Китай несъмнено тя вече е изиграла значителна роля при ограничаването на размера на семейството. Но тя също така играе друга важна роля. Въпреки удивителния социален и икономически успех на Китай (не само по отношение на икономическия растеж), рационалността е записала едни от най-лошите страници в света по отношение на абортите на женски фетуси. Броят родени момичета на 100 момчета е по-нисък от 85, в сравнение в нормалните равнища от 95 в страните, където има малка или няма селективна намеса срещу ражданията на момичета. Китайските жени  са постигнали огромен успех в много сфери на живота, но традиционното „предпочитание към момчета” все още е разпространено. Обаче правните мерки срещу полово-селектираните аборти, определени като противозаконни, си остават неефективни навсякъде където са въведени.

Това което е необходимо е повече рационалност, подкрепена от по-нататъшно овластяване на жените, за да се противопоставят на подобни тиранични и дехуманизиращи предразсъдъци. Такава промяна наистина беше много успешно реализирана в Южна Корея, която навремето също имаше много ниско съотношение между родените момичета и момчета. Култивирането на дейна обществена рационалност и по-широко разбиране на необходимостта от полово равенство произведе огромни промени там.

Китай трябва да разчита много повече на силата на разума, отколкото на правната принуда. Отмяната на политиката на едно дете със сигурност е важна крачка в тази посока. Фактът, че китайската демографска история от последния половин век дава категорични доказателства за т.нар. от Кондорсе „прогрес на разума”, със сигурност е повод за оптимизъм. Това ще става все по-важно, понеже Китай има да се справя с още предизвикателства именно по този продуктивен начин.

*Амартя Сен е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика и философия в Харвардския университет.