сряда, 25 ноември 2015 г.

Тръмп използва пукнатините в основите на Републиканската партия

Фарийд Закария

Общоприета истина днес е, че най-добрите дни на Доналд Тръмп са зад гърба му и одобрението за него скоро ще падне. Може би! Но Тръмп разкрива нещо основополагащо за Републиканската партия: разширяващата се пропаст между нейните лидери и политическите й поддръжници.

В началото кампанията на Тръмп се основаваше предимно на неговата индивидуалност. По повечето проблеми той имаше цял набор от позиции, но му липсваше последователност и постоянство. Но като добър бизнесмен, той систематично изучаваше своите клиенти – републиканския електорат – и решаваше да им даде това, което искат. А това, което искаха не е онова, към което са вперили поглед партийните лидери.

В едно интелигентно написано есе за „Политико”, Майкъл Линд казва, че съвременната Републиканска партия изгражда идеологията си около три принципа: икономическия консерватизъм, традиционните обществени ценности и твърдолинейната външна политика. Проблемът за Републиканците е, че и в трите сфери нейните последователи нямат доверие на отдавна установената партийна идеология.

Републиканците са обединени около вярата, че правителствените разходи са извън контрол. Проблемът обаче е, че има само два начина за значително намаляване на дълга и дефицитите: чрез увеличаване на данъците или чрез орязване на социалните плащания и медицинските грижи. Откакто тези неща са анатема за всички републиканци – дори искат намаляване на данъците – повечето консерватори предлагат орязване на горепосочените плащания.

Именно това остава в основата на призива към консерваторите на председателя на Камарата на представителите Пол Райън (консерватор от Уисконсин). Но голямата част от електората на републиканците е възрастен и показва все по-ясно своето несъгласие.

Данните в подкрепа на това са шокиращи. Лий Дратман отбелязва, че едва 6,2% от американското общество искат намаляване на социалните плащания – останалите мислят, че те би трябвало да се запазят на настоящите равнища или да се увеличат. Мнозинството от републиканците вярват, че е по-важно да се поддържат системите за социални и медицински услуги, отколкото да се намали дефицитът.

Републиканските кандидати прочетоха правилно резултатите от проучването и започнаха да съобразяват говоренето си с него. По време на последната президентска кампания Райън често говореше за реформа на основните бюджетни програми. Днес поне няколко от кандидатите го споменават. Мнозина използват кодиран език, а някои – като Тръмп и Майк Хъкаби –  отхвърлят категорично тази възможност.

Дилемата обяснява защо републиканските бюджети отварят огромни дупки между приходите и разходите. Това бюджетно огледало отразява исканията на електората на Републиканската партия: малко правителство и ниски данъци, но изцяло финансирани социални и здравни програми.

По отношение на имиграцията, която си е чисто социален въпрос, разделението между елитите и масата, и принципите се стесни през последните години, като лидерите разбраха, че не могат да гледат благосклонно на имигрантите без документи. 

Кандидатите с по-сговорчива позиция се разграничиха от нея или започнаха да отбягват коментирането на проблема. Марко Рубио направи и двете: след като беше критикуван отдясно за подкрепата си за законопроекта относно закона за имиграцията през 2013, той се отрече от позицията си и така избегна конфузната ситуация на последния дебат за имиграцията.

Тръмп от своя страна знае, че не е възможно да си прекалено твърд по този проблем в кампанията за първичните избори на републиканците. Традиционните републикански лидери, като Джеб Буш и Джон Касич, продължават да ползват подход към имиграцията основан на прагматизма и щедростта, но партията е на страната на Тръмп и Тед Круз по този въпрос. Почти половината смятат, че имигрантите без документи трябва да бъдат принудени да напуснат страната. Проучване от тази седмица разкрива, че половината от републиканските избиратели мислят, че Тръмп е президентския кандидат най-подготвен да реши имигрантския проблем – почти пет пъти по-голямо одобрение от другите кандидати.

Третият принцип, интервенционистката външна политика, е остатъчно наследство от Студената война и беше основен елемент от успеха на Роналд Рейгън. В ДНК-то й е заложено, че Републиканската партия в исторически план е по-скоро националистка отколкото интернационалистка и изолационистка, отколкото интервенционистка. Днес тя се връща към тези корени. Повече от половината републиканци казваха през 2013, че Съединените щати са направили твърде много, за да помогнат за разрешаването на световните проблеми и вече трябва да се погрижат за собствените си работи.

И отново Тръмп хваща тенденциите. Той все повече предпочита неинтервенционисткия подход. Той е убеден, че не е трябвало да се намесваме в Ирак и Либия и че не трябва да правим нищо повече в Сирия. Той иска европейците да поемат лидерството при решаването на проблема между Русия и Украйна. Попитан от Чък Тод от NBC дали Украйна трябва да бъде член на НАТО, отговорът му беше необичаен и показателен: „Изобщо не ме интересува дали ще влезе или няма да влезе”. Обзалагам се, че повечето републиканци са на същото мнение.


Тръмп внимателно експлоатира пропастта между републиканските избиратели и лидерите. Може би по-харизматични политици като Рубио или интелигентни консерватори като Круз по някакъв начин ще успеят да я затворят. Но е по-вероятно тези разделения – лежащи в сърцето на идеологията на Републиканската партия – да променят основния й характер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар