четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Съдбата на Япония с Шиндзо Абе

Джоузеф Най*

Когато Шиндзо Абе седне тази седмица на една маса в Сеул с южнокорейския президент Пак Гън-хе и китайския премиер Ли Къцян, той ще го направи като лидер на страна, която много хора по света днес сериозно подценяват. Тази динамика несъмнено ще се почувства по време на срещата на върха на трите североизточни сили, първа подобна от 2012 насам.

Преди три десетилетия мнозина гледаха в обратната посока при преценката на Япония. Много американци се уплашиха да не бъдат завладени след като доходът на глава от населението в Япония задмина този на Съединените щати. Японското производство постави общоприети международни стандарти, а някои книги дори предричаха евентуална война с японската ядрена свръхсила. Подобни възгледи бяха отражение на впечатляващия японски поствоенен растеж. Днес, след повече от две десетилетия затруднения, те просто ни напомнят за опасността от подобно развитие навсякъде.

Опасността все още остава. В отговор на стремителния китайски растеж и на агресивното лидерство на Китайската комунистическа партия, настоящата шаблонна мъдрост обрисува Япония като страна от второстепенна важност – което е не по-малка грешка.

Въпреки нейния икономически спад, Япония запазва впечатляващите си силови ресурси. Страната е демокрация, която е мирна от 70 години и има здрава обществена тъкан, както и висок стандарт на живот. Доходът на глава от населението е пет пъти по-висок от този на Китай, а жителите на Пекин могат само да завиждат на качеството на въздуха в Токио и на стандартите за безопасност на производството. Икономиката й остава третата най-голяма в света, удържала тази позиция чрез високо усъвършенстваната си индустрия.

Китай може и да има ядрено оръжие и повече войници, но японската армия е по-добре екипирана в някои сфери (и очевидно има технологичен капацитет да развие ядрено оръжие доста бързо). Нещо повече, японската култура (традиционна и масова), задграничната помощ за развитие и подкрепата на международните институции са впечатляващ източник на мека сила.

Да, Япония все още има големи демографски проблеми, като населението според предвижданията ще се свие от 127 милиона до под 100 милиона през 2050. Настоящото ниво на раждаемостта е 1,4 (далеч под нивото за възпроизводство от 2,1), а японците упорито се съпротивляват на възможността за приемане на голям брой имигранти.

Когато Абе стана министър-председател преди почти три години, той призова за връщане на Япония на „първия ред” чрез въвеждането на пакет от стимули, наречен „Абеномика” и за преработка на японската конституция с цел засилване на отбранителните способности на страната. Но ако Абеномиката беше задействана бързо, то парламентът прие отбранителното законодателство едва наскоро – и то след повече от година усилия.

Мнозина от Либералдемократическата партия на Абе биха предпочели фундаментална реформа на японската отбранителна доктрина, чрез премахване на някои конституционни ограничения върху въоръжените сили на страната. Японските събеседници на срещата на върха в Сеул, Китай и Южна Корея, пострадали значително от японската агресия от миналия век, шумно се възпротивиха. Двете страни са подозрителни към Абе, който изостри напрежението с националистическа реторика и с посещението си на спорния мемориал „Ясукуни” в началото на настоящото си управление. Всъщност китайският президент Си Дзинпин отказваше среща с Абе, както и с Пак, но ще се срещне с тях за пръв път в Сеул.

От друга страна Абе възстанови обтегнатите отношения със Съединените щати, наследени от неговите предшественици, а президентът Барак Обама потвърди стабилността на двустранния съюз по време на държавното посещение на Абе в Белия дом през април. Според новите отбранителни планове, американските и японските сили могат да планират и да провеждат учения по-ефективно, а съюзът им е в най-добрата си форма от десетилетия.

От тази гледна точка Абе е сравнително успешен премиер, особено що се отнася до външната и отбранителната политика. Но ситуацията на икономическия фронт е по-заплетена. Инфлацията и безработицата са ниски, но растежът е в пълен застой, а според някои експерти, с които говорих в Токио напоследък, се очаква той да се ускори чувствително.

Първите два компонента (или „стрели”) на Абеномиката – разхлабване на монетарните и фискалните политики – помогнаха за възстановяването на търсенето. Но третата стрела на структурните реформи остана в колчана. След успеха му на парламентарните избори миналата година, Абе говореше за либерализация на пазара на електроенергия, за подобряване на корпоративното управление и задвижване на данъчната реформа. Като допълнение той се надява да се възползва максимално от наскоро подписаното търговско споразумение за Транстихоокеанско партньорство, което да засили реформите в неефективния селскостопански сектор.

Едни от важните проблеми е предлагането на труд. Абе предложи облекчаване на условията за даване на виза, но имиграция в мащаб, който да промени в значителна степен икономическото представяне е малко вероятна, на фона на хомогенността и изолираността на японската традиционна култура. Спънките при разхлабването на ограниченията върху имиграцията ще изискват от Япония да мобилизира недоизползвания ресурс на жените като работна сила.

Но това усилие също така трябва да се насочи и към преодоляване на непреодолимите културни препятствия. Абе често говореше (в това число и пред ООН) за възможностите за жените и призоваваше жените да станат 30% от японските мениджъри. Но днес те са по-малко от 10% от мениджърите и около 1% от висшата администрация. Индексът за полово равенство на Световния икономически форум поставя Япония на ниска позиция. Правителствени мерки като семейни отпуски и повече детски градини за работещите майки могат да помогнат, но традиционните нагласи се променят бавно.

Без да бъдат решени тези проблеми, ограниченията пред възможностите за работа предполагат, че Япония няма да достигне пълния си икономически потенциал – както и да възвърне влиянието си в регионалните и глобалните дела. Япония е успешно и спокойно общество, което може да даде много на света. Лошото е, че то е толкова спокойно, че е толкова затворено в себе си, че с това доказва истинността на общоприетия възглед за него.

*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар