четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Смисълът от транстихоокеанското партньорство

Майкъл Боскин*

След подписването на Транстихоокеанското партньорство от 12 страни по тихоокеанското крайбрежие, дебатите за разходите и ползите от либерализацията на търговията се засилват. Водещите фигури от президентската кампания в Съединените щати, републиканецът Доналд Тръмп и демократът Хилари Клинтън, изразиха своите опасения за ТТП, макар като държавен секретар Клинтън да го нарече „златният стандарт в търговските сделки”.

За точното дозиране на търговската свобода се спори отдавна. В исторически план търговските системи се степенуват от по-скоро свободни до силно ограничени от правила, мита или не митнически ограничения, подтиквани от размествания в относителната сила на либерализационните или протекционистични икономически и политически сили. Но дори в затворени системи, въпреки строгите рестрикции, които те налагат върху търговията, обикновено се разгръщат черни пазари, заради „ползите от търговията” породена от естествени икономически сили.

Желанието за търговия нараства всеки път когато вътрешните ползи от вноса на стока (независимо дали е завършен продукт или компонент) надвишават платената цена – например, ако внесената стока не може да бъде произведена у дома или само на по-висока цена. Както британският икономист Дейвид Рикардо посочва преди две столетия, би било по-добре за страната да внася стоки, които може да произведе много по-евтино, ако това дава възможност да се произвеждат други стоки, които е все още по-евтино да произвеждаш. Допълнителните ползи от търговията включват нарастващо разнообразие и икономии от мащаба, заради производството за глобалните пазари.

Разбира се има и потенциални негативи от търговията. Александър Хамилтън, първият финансов министър на Съединените щати казва, че разрешаването на по-евтин внос спъва развитието на вътрешната „прохождаща” индустрия, която има нужда от време да се разрасне достатъчно, за да намали разходите си до конкурентни нива. В последните десетилетия, аргументите срещу търговията се фокусираха  основно върху „нелоялната” конкуренция и икономическото несъответствие.

Но истината е, че ако две страни търгуват по собствено желание, може да се приеме че и за двете ще бъде от полза, за разлика от състояние, при което едната от тях откаже да търгува. И така, докато либерализацията на търговията води до някои (малки) загуби за определени групи, на тези групи може – и трябва – да се помогне чрез вътрешни реорганизации и схеми за подпомагане, каквато е американската програма за търговско подпомагане, и чрез временни правила за увредените индустрии, фирми и работници.

Миналият опит подсилва убеждението, че в края на краищата доброволната търговия е нещо добро. Крайният протекционизъм от началото на 1930-те, следващ една ера на сравнително свободна международна търговия, има унищожителни последици, подготвили сцената за Втората световна война. Както разкри икономистът от Масачузетския технологичен институт Чарлс Кинделбергер, тарифата Смуут-Хоули, въведена от Америка, всъщност помага дълбоката рецесия да се превърне в глобална депресия.

Още преди войната да е свършила великите сили се събират в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, за да установят новия международен търговски и финансов режим, в това число да подпишат Общото споразумение за митата и търговията. Чрез поредица продължителни и трудни глобални преговори – т.нар. „ГАТТ преговори” – митата са намалявани периодично за все по-голямо разнообразие от стоки. В резултат на това глобалната търговия нараства по-бързо от световния БВП през по-голямата част от следвоенния период.

Почти всички икономисти са съгласни, че това придвижване към по-свободна търговия носи значителни ползи за гражданите на света и увеличава глобалния растеж. Икономистите Джефри Франкъл и Дейвид Ромер изчисляват, че като цяло търговията има доста позитивен ефект върху растежа.

Във времена, в които растежът не успява да достигне очакваните нива почти никъде, ТТП може да се окаже едно добро раздвижване. Разбира се, понеже митата в страните участнички в ТТП вече са достатъчно ниски (с някои изключения като канадските мита върху млечните продукти и японските върху говеждото), общите ползи от премахването им могат да се окажат скромни (като изключим някои артикули, които са много чувствителни дори към малки промени в цените). Но ТТП също така се очаква да намали не митническите ограничения (каквито са бюрократичните и защитата на държавните предприятия). Да хармонизира политиките и процедурите. И да разреши спорните механизми.

Макар клаузите на ТТП да не са публични, политическите лидери в страните членки предричат, че сделката, веднъж ратифицирана и прокарана, ще донесе стотици милиони долари на техните икономики и ще подпомогне заетостта. Малките и развиващите се икономики вероятно ще спечелят най-много, в зависимост от размера си, но като цяло ще спечелят всички.

Други важни ползи не са включени в тези изчисления. Алтернативата на либерализираната търговия не е статуквото, а е постоянното движение към отвореност. Това може да се случи по няколко начина, какъвто е вдигането на не митническите ограничения, които облагодетелстват вътрешните фирми за сметка на вноса на ниски цени, който е в полза на потребителите.

Нещо повече, много по-лесно е да изградиш взаимноизгодни търговски връзки, отколкото да разрешаваш военни и геополитически проблеми, какъвто е битката с Ислямска държава или да разсееш напрежението в Южнокитайско море. А здравите търговски връзки имат потенциала да насърчат сътрудничеството – или най-малко да обезкуражат ескалацията на конфликт – в други, по-нестабилни зони.

Все още има основателни тревоги за ТТП. Има притеснения, че то ще отклони търговията от нечленуващи страни или ще подкопае усилията постигнати в преговорите в Доха по многостранните търговски споразумения (макар че преди 20 години Северноамериканското споразумение за свободна търговия да имаше обратен ефект след започването на кръгът преговори от Уругвай).

Имайки предвид всичко това – без да споменаваме възобновеното внимание към националните граници от Близкия изток до Европа – подписването на ТТП е повече от сигурно, особено в Съединените щати. Концентрираните интереси, обаче, противопоставящи се на споразумението могат да се окажат по-влиятелни от разнопосочните интереси на всички потребители.

Това би могло да бъде огромна загуба. Да се оставят съществуващите търговски ограничения да съществуват – или дори по-лошо – не само ще лиши гражданите на страните по ТТП от по-високи доходи, то ще нанесе съкрушителен удар върху международното сътрудничество.


*Майкъл Боскин е професор по икономика в Станфордския университет и старши научен сътрудник в Институт „Хувър”. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Джордж Буш-старши от 1989 до 1993 година. Оглавява т.нар. Комисия „Боскин” за разкриване на грешките при официалното изчисление на инфлацията в Съединените щати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар