Георги Киряков
Макар пет поредни години Ангела Меркел да е определяна за
най-влиятелната жена на планетата, харизмата й може да бъде помрачена от
струпващите се буреносни облаци над нейното управление. Предизвикателствата
пред Германия се трупат експоненциално и от това как всяко едно ще бъде
разрешено, зависи не само политическото наследство на Меркел, но и бъдещето на
Европейския съюз.
Безспорно в годините след Голямата рецесия от 2008, Германия
и канцлерът Меркел заеха лидерската позиция при определянето на съдбините на
единна Европа. Това е така не само заради благоразумната финансова политика
водена от първите две правителства на Меркел, но и поради естествения инстинкт
в ситуация на криза да се търси силно и харизматично лидерство.
Така най-голямата страна в ЕС и нейното управление се
оказаха в трудната позиция от една страна да балансират между лявото и дясното
във вътрешнополитически план, а от друга да търсят равновесна точка на интереса
между силно различаващи се икономически и нееднакво пострадали от финансовата криза
страни и региони.
В настоящата сложна ситуация в Европа пред Германия и
канцлера Меркел се очертават две големи и няколко по-малки предизвикателства.
Първото голямо предизвикателство е външнополитическо и е свързано с ролята на
страната като политически и икономически лидер с основна задача запазването
целостта на ЕС, както и в по-широк контекст, с уреждането на сложните отношения
с Русия, Китай и напоследък Съединените щати. Второто голямо предизвикателство
е вътрешнополитическо, от което зависи не само оцеляването на правителството в
близките години, но и целостта на федерацията, нейната икономическа, финансова
и социална структура.
Всяко от тези две големи предизвикателства си има своите
параметри. Във външнополитически план, особено след провала на европейските
институции да се справят с гръцката дългова криза и страхът на лидерите на ЕС
да поемат инициативата, Меркел се оказа единствения способен да поема несъразмерни
рискове политик, но това я натовари с огромни очаквания и вътре, и извън
страната. Въпреки желанието за общи действия, изразени в редица коментари от
водещи германски политици, в това число и външния министър Франк Валтер
Щайнмайер, все повече страни-членки на ЕС и техните лидери предпочитат да се
скрият зад Германия.
Тази ситуация доведе до там Германия и германците да се
разкъсват между общоевропейските си ангажименти и задържането на страната на
върха на икономическата пирамида, задача все по-трудна за решаване на фона на
разрастващата се криза във възникващите пазари и на скандала с измамите за
въглеродните емисии на автомобилите, разтърсила „Фолксваген”. Докато от друга
страна бежанската криза взриви вътрешния политически и социален консенсус и даде
възможността на критиците на канцлера да натрупат неочакван електорален
дивидент.
Във външнополитически план Германия все още се ползва с
авторитета на четвърта по големина световна икономика, което я прави
първостепенен световен играч и цел номер едно на всички страни имащи интерес от
отслабването на ЕС и свеждането му до хлабав съюз между напълно суверенни
държави, конкуриращи се както помежду си в рамките на Европа, така и на
световната сцена.
Нито Русия, нито Китай, а още по-малко Съединените щати имат
интерес от задълбочаването на интеграцията, затова и от там идват най-силните
атаки срещу сдобиването на ЕС със статут на единен международен субект,
конкурент на настоящите големи играчи както в областта на политиката,
икономиката и финансите, така и във военно отношение.
И така, от една стана имаме свръхангажираността за
решаването на вътрешнообщностните
проблеми – дългова и бежанска криза, възраждащи се тоталитарни импулси и
практики – в ситуация на начален разпад на общоевропейската тъкан. А от друга
нежелание за поемане на еднолично лидерство, в условията на неработещи
наднационални институции и липса на смели лидерски действия от Брюксел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар