петък, 13 ноември 2015 г.

Меркел държи бъдещето на Германия и ЕС в ръцете си

Георги Киряков

Макар пет поредни години Ангела Меркел да е определяна за най-влиятелната жена на планетата, харизмата й може да бъде помрачена от струпващите се буреносни облаци над нейното управление. Предизвикателствата пред Германия се трупат експоненциално и от това как всяко едно ще бъде разрешено, зависи не само политическото наследство на Меркел, но и бъдещето на Европейския съюз.

Безспорно в годините след Голямата рецесия от 2008, Германия и канцлерът Меркел заеха лидерската позиция при определянето на съдбините на единна Европа. Това е така не само заради благоразумната финансова политика водена от първите две правителства на Меркел, но и поради естествения инстинкт в ситуация на криза да се търси силно и харизматично лидерство.

Така най-голямата страна в ЕС и нейното управление се оказаха в трудната позиция от една страна да балансират между лявото и дясното във вътрешнополитически план, а от друга да търсят равновесна точка на интереса между силно различаващи се икономически и нееднакво пострадали от финансовата криза страни и региони.

В настоящата сложна ситуация в Европа пред Германия и канцлера Меркел се очертават две големи и няколко по-малки предизвикателства. Първото голямо предизвикателство е външнополитическо и е свързано с ролята на страната като политически и икономически лидер с основна задача запазването целостта на ЕС, както и в по-широк контекст, с уреждането на сложните отношения с Русия, Китай и напоследък Съединените щати. Второто голямо предизвикателство е вътрешнополитическо, от което зависи не само оцеляването на правителството в близките години, но и целостта на федерацията, нейната икономическа, финансова и социална структура.

Всяко от тези две големи предизвикателства си има своите параметри. Във външнополитически план, особено след провала на европейските институции да се справят с гръцката дългова криза и страхът на лидерите на ЕС да поемат инициативата, Меркел се оказа единствения способен да поема несъразмерни рискове политик, но това я натовари с огромни очаквания и вътре, и извън страната. Въпреки желанието за общи действия, изразени в редица коментари от водещи германски политици, в това число и външния министър Франк Валтер Щайнмайер, все повече страни-членки на ЕС и техните лидери предпочитат да се скрият зад Германия.

Тази ситуация доведе до там Германия и германците да се разкъсват между общоевропейските си ангажименти и задържането на страната на върха на икономическата пирамида, задача все по-трудна за решаване на фона на разрастващата се криза във възникващите пазари и на скандала с измамите за въглеродните емисии на автомобилите, разтърсила „Фолксваген”. Докато от друга страна бежанската криза взриви вътрешния политически и социален консенсус и даде възможността на критиците на канцлера да натрупат неочакван електорален дивидент.

Във външнополитически план Германия все още се ползва с авторитета на четвърта по големина световна икономика, което я прави първостепенен световен играч и цел номер едно на всички страни имащи интерес от отслабването на ЕС и свеждането му до хлабав съюз между напълно суверенни държави, конкуриращи се както помежду си в рамките на Европа, така и на световната сцена.

Нито Русия, нито Китай, а още по-малко Съединените щати имат интерес от задълбочаването на интеграцията, затова и от там идват най-силните атаки срещу сдобиването на ЕС със статут на единен международен субект, конкурент на настоящите големи играчи както в областта на политиката, икономиката и финансите, така и във военно отношение.


И така, от една стана имаме свръхангажираността за решаването на вътрешнообщностните  проблеми – дългова и бежанска криза, възраждащи се тоталитарни импулси и практики – в ситуация на начален разпад на общоевропейската тъкан. А от друга нежелание за поемане на еднолично лидерство, в условията на неработещи наднационални институции и липса на смели лидерски действия от Брюксел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар