петък, 27 ноември 2015 г.

Триъгълникът на отчаянието в Централна Америка

Кевин Касас-Замора*

През последните пет години повече от 100 хил. деца мигранти без придружители от Гватемала, Хондурас и Салвадор бяха заловени на южната граница на Съединените щати. Те са особено отчайваща група от приблизително трите милиона мигранти от т.нар. Северен триъгълник на Централна Америка, които са достигнали до Съединените щати през последните две десетилетия.

Корените на този „изход” са сложен сплит от структурни проблеми. Слабите, фискално затруднени правителства, ендемичната корупция, кретащата икономика и високите нива на престъпност направиха от тези три малки страни трудни за живеене места. И промяната на тези обстоятелства навярно ще изисква помощта на Съединените щати. Ако затрудненията в Северния триъгълник не бъдат разрешени чрез чуждестранна помощ, те едва ли ще бъдат преодолени.

Слабостта на регионалните правителства е ключов проблем. Северният триъгълник е с едни от най-ниските данъчни тежести в света, под 16% от БВП, което силно ограничава възможностите на правителствата да смекчат влиянието на високите нива на бедност и неравенство в техните страни.

Тази фискална слабост е съпроводена с ендемична корупция, особено в Гватемала и Хондурас. Сравнено с размера на икономиката, скорошната измама разкрита в системата за социална сигурност в Хондурас бледнее пред огромния корупционен скандал в бразилската държавна петролна компания Петробрас. Навсякъде в Северния триъгълник политическата намеса в съдебния процес и регулаторните органи е пълна.

Освен това слабите държави се затрудняват да поддържат ефективен контрол върху своите територии, главно заради криминалните синдикати. Няма никакво съмнение, че най-неотложните проблеми, пред които е изправен този регион е изключително високото ниво на престъпността. През 2014 Хондурас регистрира повече убийства от всички 28 страни членки на ЕС взети заедно. Необузданото насилие може да се припише почти изцяло на организираната престъпност, особено на трафикантите на дрога. Почти 90% от кокаина предназначен за Съединените щати преминава през Централна Америка.

Мнозинството живеещи в Северния триъгълник правят това по икономически причини. Въпреки усилията и на трите страни да отворят своите икономики, доходът на глава от населението в тях през последните десетилетия в най-добрия случай е посредствен, оставяйки мнозинството от населението тънещо в мизерия или икономически уязвимо. Само паричните преводи от мигрантите успяват да задържат тези икономики над водата, като те съставляват 10% от БВП на Гватемала и почти 17% от БВП на Салвадор. Тук водач е Хондурас, в който се вливат мигрантски пари представляващи 18% от икономиката на страната.

За разрешаването на проблемите на региона ще е нужна подкрепа в няколко направления. През ноември Съединените щати представиха Алианса за просперитет в Северния триъгълник, една инициатива призвана да създаде „икономически интегрирана Централна Америка...със здрави демократични институции, където гражданите се чувстват сигурни и могат да градят живота си в мир и стабилност”. Проектът е навременен и добре замислен, включващ в себе си дългосрочен подход, който ще бъде основополагащ при провеждането на структурни реформи и, както се надяват някои, ще намали мигрантските потоци. Конгресът на Съединените щати трябва да одобри бързо нужното финансиране.

Междувременно международната общност трябва да подкрепи усилията на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала към ООН. Преди още Комисията да е започнала да играе ключова роля в разследването по обвиненията в корупция срещу президента Ото Перез-Молина (отстранен заради това), тя доказа своята значимост. Опитът й прокара пътя към изграждането и задействането на подобни комисии в други страни, най-вече в Хондурас.

Най-важната подкрепа, която международната общност може да предостави на Северния триъгълник, е да продължи да тласка правителствата на страните от региона към структурни реформи. Пределно ясно е, че настоящият политически елит в региона не може да бъде подходящият партньор за постигане на резултат от тези усилия, докато от друга страна безпрецедентната народна мобилизация срещу корупцията в Гватемала и Хондурас показа, че възкръсналите от пепелта граждански общества в двете страни биха могли да бъдат важен съюзник.

Сериозността на регионалните политически лидери трябва да бъде изпитана по два критерия: готовността им да прокарат стабилна и прогресивна данъчна система, както и искреността им по отношение на въвеждането на система от проверки и баланси, и подкрепа за съдебната независимост. Без първото икономиката ще продължи да крета. Без второто всяко усилие да се пребори корупцията е обречено на провал.

Ако външните фактори, особено Съединените щати, са сериозни в намеренията си да помогнат на Северния триъгълник, те не трябва да се срамуват да изискат провеждането на тези фундаментални реформи. Централна Америка се нуждае от помощ. Но само промяната вътре в страните може да гарантира бъдеще, в което младите хора от региона ще предпочетат да градят живота си у дома.


*Кевин Касас-Замора е бивш вицепрезидент на Коста Рика и директор на Програмата Питър Д. Бел за върховенство на закона към междуамериканския диалог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар