Андерс Фог Расмусен*
Руската агресия срещу Украйна е една от великите трагедии на
нашето време, не само заради огромните човешки загуби, но също и заради
съвършената й безсмисленост. Всъщност руските лидери изцяло подцениха намеренията
на запада и предизвикаха напълно ненужна конфронтация, която засегна интересите
и на двете страни.
Русия и Запада – с техните взаимосвързани икономики и много
припокриващи се политически цели в Европа и не само – могат да спечелят много
от мирното си сътрудничество. Но вместо да работи със западните сили за
увеличаване на споделения просперитет, Кремъл обърна гръб на своите задгранични
партньори.
Причината беше проста. Русия виждаше постепенното
разширяване на ЕС и НАТО – постигнато чрез политиките им на „добросъседство” и
„отворени врати” – като внимателно дирижирани опити да бъде обградена и
застрашена.
Според реториката на Кремъл, чрез приобщаването на бившите
съветски страни, ЕС и НАТО прави категорични опити да отслаби Русия. Тази
интерпретация накара Русия да принуди Украйна да се откаже от подписването на
споразумението за започване на преговори за присъединяване към ЕС като анексира
Крим и се опита да създаде т.нар. замразен конфликт в Източна Украйна.
Но с цялата си отговорност мога да кажа, че руската интерпретация
е очевидно погрешна, понеже като премиер на Дания председателствах срещата на
върха на ЕС в Копенхаген през 2002, където европейските лидери приеха да
осъществят най-голямото разширяване случвало се някога. А като генерален секретар
на НАТО, бях пет години председателстващ на Комитета НАТО-Русия за изграждане
на сътрудничество с нашия най-голям съсед.
Истината е, че младите демокрации от Централна и Източна
Европа искаха да се присъединят към ЕС и НАТО – и да работят усилено за членство
– главно заради мира, прогреса и просперитета. Това бяха намеренията на тези
страни и именно това задвижи процеса на разширяване на ЕС и НАТО, а не
желанието да си отмъстят на Русия.
Русия не трябва да се оплаква от решенията на своите съседи
да се обвържат с ЕС и НАТО, които преди всичко павираха пътя им към
икономически прогрес и подобряване на сигурността. ЕС и НАТО подкрепиха
изграждането на стабилни демократични институции основани на върховенството на
закона и уважението към малцинствата, както и възникването на жизнеспособни и
динамични икономики, и мирно уреждане на граничните спорове.
Една сигурна и просперираща Централна и Източна Европа е от
полза за всички – особено за Русия. Днес ЕС е най-големият чуждестранен пазар
за Русия, като поема голям дял от износа й към страните членки, присъединили се
през 2004. А границата на Русия с ЕС, не представляващ никаква заплаха, е
най-стабилната и сигурна от всичките й граници.
В действителност няма член на НАТО, който би атакувал Русия,
както и би нарушил един ключов принцип на международното право: уважение към суверенитета на друга страна. В случай на граничен спор, членовете на НАТО са
задължени да намерят ненасилствено решение.
Накратко, благодарения на ЕС и НАТО, стабилността по нейните
западни граници, към която Русия се стреми от векове, вече е постигната. Русия
трябва да се радва и трябва да се възползва от възможността да задълбочи
връзките си със Запада.
Когато станах генерален секретар на НАТО през 2009, си
поставих за основна цел задълбочаването на отношенията с Русия. В края на
следващата година, изглеждаше сякаш сме постигнали огромен напредък към
по-близко сътрудничество. На третата среща на върха на Съвета НАТО-Русия,
тогавашният руски президент Дмитрий Медведев и неговите събеседници от 28-те
държави участнички направиха съвместно изявление, в което обещаха да развиват
„истинско стратегическо партньорство”.
Но пет години по-късно Русия е далеч от това да е наш
стратегически партньор и по-скоро стана наш стратегически проблем. Понастоящем,
руската военна доктрина определя НАТО като една от главните външни заплахи за
руската сигурност.
Време е да предефинираме руските отношения със Запада.
Първата стъпка е ЕС, Съединените щати и останалите членове на НАТО да покажат
ясно, че сътрудничеството се отплаща и че конфронтацията вреди. Това означава
продължаване на икономическите санкции срещу Русия, както и продължаване на
икономическата помощ за Украйна. От гледна точка на сигурността НАТО трябва да
засили териториалната си отбрана, а съюзниците на НАТО трябва да помогнат на
Украйна да подобри своите отбранителни способности. ЕС и Съединените щати
трябва да останат непоколебими и обединени в политиката си към Русия.
Този подход предлага най-добрия шанс за слагане на край на
настоящата конфронтация и трябва да принуди Русия да започне конструктивен диалог със
Запада. Разбира се, ако сътрудничеството се възстанови, Русия трябва да си
върне изгубеното доверие, демонстрирайки своите ангажименти да се придържа към
сключените договори и към международните норми на поведение, които е приела.
Ако става въпрос за днешна Русия, то помиряването няма да
доведе до мир, даже напротив, един помирителен подход само ще задълбочи
конфликта. Колкото по-бързо Запада успее да убеди руските лидери, че няма
връщане назад, толкова по-скоро конфликтът ще приключи. Само по-този начин
Русия ще се върне на пътя на конструктивното сътрудничество с ЕС, НАТО и
Съединените щати, както и на пътя на благоденствието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар