Кенет Рогоф*
Нищо не описва по-добре настоящата комуникация на Федералния
резерв на Съединените щати от старата приказка, че камилата е кон, разказана от
комисията. Различни членове на Федералната комисия за свободните пазари (ФКСП)
определяща политиките на Фед, нарекоха решението си да запазят основната лихва
непроменена „зависещо от данните”. Звучи добре докато не се разбере, че голяма
част от тези членове имат различна интерпретация на „зависимостта от данните”,
уповавайки се на „своите инстинкти”.
С други думи комуникационната стратегия на Фед е пълен хаос,
а подреждането й е много по-важна задача от точния момент, в който ФКСП ще
вземе решение да изостави почти нулевата основна лихва. В края на краищата,
дори и след като Фед най-после направи „гигантската” крачка за ефективно
вдигане на лихвата по федералните книжа от 0,13% (каквато е сега) до 0,25%
(каквато скоро изглежда ще стане), пазарите все още ще искат да знаят каква ще
е стратегията след това. И се опасявам, че ще продължим да нямаме никаква
представа.
За да бъдем честни, решението какво да се прави е много
трудно, а икономистите са дълбоко разделени по въпроса. Международния валутен
фонд натежа с мнението си, призовавайки Фед да изчака максимално дълго преди да
вдигне лихвата. А централните банкери в много от нововъзникващите пазари, които
МВФ по всеобщо мнение закриля, изпратиха подобни мощни сигнали. Ако
продължаваме по този начин, неувереността ще ни убие.
Що се отнася до мен, вероятно бих се лутал между това да се
изчака максимално дълго и да се поеме много висок риск, а когато инфлацията
нарасне, лихвата да се вдигне бързо, което ще наложи по-нататъшно ново рязко
вдигане на лихвата. Но ако Фед поеме по този път, трябва да каже ясно, че
преднамерено рискува да предизвика по-висока инфлация. Желанието да се изчака
е, че наистина нямаме никаква идея каква точно е равновесната (инфлационно
изгладена) лихва днес и заради това има нужда от ясен сигнал за ръст на цените
преди да се предприеме действие.
Но само разпалени полемисти биха отрекли, че все още има
възможност за скорошно вдигане на лихвите, във време когато Фед не вдига
излишен шум на пазара, продължавайки да изпраща абсолютно смесени сигнали за
своите убеждения и цели. Все пак икономиката на Съединените щати е в условията
на или близо до пълна заетост, а вътрешното търсене нараства стабилно.
Докато Фед се опитва да разгадае отминалите моментни
колебания в цените на суровините, ще бъде трудно да пренебрегне повишаващата се
с бързи темпове инфлация при потребителските стоки, както и огромния срив от
миналата година – особено при енергийните цени – които се стабилизираха и дори
възвърнаха част от позициите си. Всъщност всяко стандартно правило за взимане
на решение използвано от централните банкери днес диктува, че вдигането е много
закъсняло.
Но нека не правим грешката да приравняваме „по-високата основна лихва” с „висока основна лихва”. Да се казва, че 0,25% или дори 1% е висока
лихва в настоящата среда е чиста спекулация. Но да се преувеличава риска от
устойчивата ултра-ниска лихва за финансовата стабилност, е същото като да се
пренебрегне риска напълно.
В решението за вдигане на лихвата по този прикрит начин бихме си помислили, че Фед би склонил да го направи тази година, имайки предвид
деликатния намек на председателя и зам.-председателя, че до месеци това ще се
случи. Истинската причина за отлагането на вдигането до края на годината е
ПР-а.
Нека допуснем, че Фед вдигне лихвата с 0,25 базисни пункта
на декемврийската си среща, давайки най-доброто от себе си да изпрати успокоителни
сигнали към пазарите. Най-вероятният изход е, че всичко ще бъде наред, а Фед
реално не би се притеснил, ако последва умерена корекция на цените на активите.
Не, реалният риск е, че ако Фед започне покачване, той ще бъде обвинен за
абсолютно всяко лошо нещо, което се случи в икономиката през следващите шест
месеца до една година, а това ще съвпадне с разгара на кампанията за избор на
президент на Съединените щати. Едно малко вдигане и Фед ще инкасира всеки лош
резултат, без значение от истинската причина.
Фед разбира се осъзнава, че почти никой няма да хареса
вдигането на лихвата и почти винаги ще харесат орязването. Всеки централен
банкер ще ви каже, че той или тя получават 99 искания за орязване на лихва на
едно искане за вдигане, без значение от ситуацията. Най-добрата защита срещу
този натиск е да се действа според напълно ясни критерии. Вместо това, макар
намеренията им да са добри, нетният ефект от твърде многото приказки на Фед е
неяснота и несигурност.
Затова какво трябва да направи Фед? Изборът ми би бил да се
обясни незабавно смисълът от изчакването: „Напускането на нулевата граница е
трудно, ние искаме първо да видим инфлация над 3%, за да сме абсолютно сигурни
в действията си и едва тогава ще предприемем разумни действия за нормализация”.
Но бих се съгласил и на следното: „Ние сме разтревожени, че ако изчакаме твърде
дълго, ще трябва след това да затегнем монетарната политика твърде силно и твърде бързо”.
Отхвърлят се правилата изработени в следствие на финансовата
криза от 2008. Това не трябва да се случва повече. А днешната липса на
прозрачност става основен виновник за пазарните колебания – последното нещо,
което Фед иска да бъде.
Погрешно е да виним Фед за вдигането, както е погрешно да го
виним и за невдигането. Ако е близко до решение, то няма никакво значение. Но,
ако трябва да сме критични, то ще бъде честно да искаме от Фед малко по-ясен
отговор за неговата стратегия и как тя засяга бъдещето. Ако председателят на
Фед Джанет Йелън трябва да наложи своята воля над ФКСП този път, нека така да
бъде. Някой все пак трябва да вкара коня в реката.
*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в
Харвардския университет и носител на наградата на Дойче банк за финансов
икономикс за 2011 година. Бил е главен икономист на МВФ от 2001 до 2003 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар