сряда, 4 ноември 2015 г.

Несигурното бъдеще на Чили

Мартин Фелдстийн*

Когато бях в Чили по-рано този месец, се впечатлих от разликата между очевидния успех на прокараните преди доста време политики за освобождаване на пазара и настоящия политически дневен ред на левия президент Мишел Бачелет. От това как тази разлика ще бъде преодоляна ще се определи не само бъдещето на повече от 17-милионното население, но също така и на всеки, който защитава Чили като модел на това какво може да се постигне чрез подходящите икономически политики.

Икономическото представяне на Чили е най-силното в цяла Южна Америка. БВП на глава от населението достигна 22 хил. долара като покупателна способност, правейки нейния доход по-висок от този на Аржентина, Бразилия и Мексико. Не е изненадващо, че Чили е определяна за развита страна – единствената страна член на ОИСР от Южна Америка. Медта е основният чилийски продукт и представлява половината от нейния износ. Макар правителството да е собственик на Коделко, най-големият производител на мед в света, тя е единствената публична компания в Чили. Приходите на компанията зависят от глобалните цени на медта, носеща по-големи правителствени приходи през някои години и по-малко приходи – например през тази година – когато глобалната цена пада. Правителството следва мъдра фискална стратегия, която трупа бюджетни излишъци в години на високи приходи от медта, вкарвани в национален стабилизационен фонд.

Но дори и при ниски цени на медта, чилийският бюджетен дефицит е едва 2% от БВП. В резултат на предпазливата чилийска бюджетна стратегия, страната има национален дълг равняващ се на само 16% от БВП – а рейтингът на суверенния дълг е най-високият в Южна Америка.

Данъците и други правителствени приходи са по-малко от 20% от БВП. Половината от данъчните приходи се събират от данъка върху добавената стойност, който по същество е данък върху потреблението. Въпреки че има данък върху корпоративните приходи, той е не по-различен от индивидуалните данъци, което намалява вредните ефекти върху инвестициите и производството.

Чили е известна и с инвестиционно насочената пенсионна система. Работниците влагат 10% от заплатата си в частни пенсионни компании по техен избор и могат да изберат една от инвестиционните стратегии предлагани от избраната компания. Правителството контролира обсега на инвестиционните стратегии, които варират според  дела ценни книжа и фиксирания доход, предлагани от компаниите. За онези, работили и допринасяли през целия си живот, това носи доход от повече от 50% от доходите преди пенсиониране.

В същото време подходящата монетарна политика се води от цяла серия талантливи централни банкери (чиято независимост е вградена в чилийската конституция), които предотвратиха инфлацията и запазиха дългосрочните лихви сравнително ниски. Инфлационната цел в Чили е 3%, в допустими граници от плюс-минус 1%. Тази година се очаква инфлацията да бъде 3,9%, а лихвата по 10-годишните дългови книжа е само 4,4%. А чрез запазването на режима на плаващ валутен курс, централната банка гарантира, че Чили няма да пострада от кризата с външните дългове, която удари други страни от Латинска Америка.

Чили също така е отдадена на свободната търговия.  Тя има споразумения за свободна търговия с повече от 20 страни и е член на новото Транстихоокеанско партньорство. Икономиката й се ползва от свободния достъп на чужди инвестиции, като количеството преки чуждестранни инвестиции в Чили надвишава 80% от БВП.

Почти цялото население на страната е грамотно, като 98% от възрастните могат да четат и пишат. За сравнение, младите хора прекарват почти 15 години в училище от началното до средното образование.

Отличното представяне на чилийската икономика е резултат на провежданите свободни пазарни политики, прокарани по времето на военната диктатура на генерал Аугусто Пиночет, и продължени и засилени от демократично избраните правителства през последните 25 години, след оттеглянето му от власт. Затова, имайки предвид успеха и популярността на тези политики, е изненадващо, че чилийските гласоподаватели избраха президент и парламент, за които много чилийци изразяват страх, че могат да поставят успешния модел в риск.

Политическият дневен ред на Бачелет се фокусира върху три основни промени. Ключов елемент ще бъде всеобщото и безплатно висше образование, по модела на европейските системи. Плащанията по тази образователна реформа ще изискват по-високи данъци. А трудовите закони ще бъдат променени така, че да засилват ролята на синдикатите.

Критиците на Бачелет заявяват, че този дневен ред вече е довел до спад на бизнес инвестициите и е виновен за сравнително ниския икономически растеж. И се притесняват, че външните и вътрешните инвеститори ще бъдат обезкуражени от новите правила на трудовия пазар.

За щастие чилийското общество показва, че не е склонно да повтори грешките на няколко други южноамерикански страни, особено на Венецуела, Еквадор, Бразилия и Аржентина.

Дори критиците на Бачелет са съгласни, че основните чилийски макроикономически политики няма да се променят: независимата централна банка отговорна за ценовата стабилност, режимът на свободна търговия и плаващия валутен курс, както и фискалната политика, която запазва дефицитите и публичния дълг на ниски нива. Мандатът на Бачелет ще приключи през 2017. Според чилийската конституция тя не може да има втори последователен мандат. Изборите тази година следователно ще се окажат изключително важни за някои.


*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар