Джефри Франкъл*
Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас има шанса да
стане за своята страна това, което южнокорейският президент Ким Те-джун и
бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва бяха за своите: левичар, който
въвежда фискална дисциплина и по-свободни пазари. Също като Ципрас, двамата са
избрани във времена на икономическа криза. И двамата веднага застават срещу
международното финансово потисничество, на което опозиционните политици не обръщат
внимание.
С изключителната си власт и влияние Ким и Лула успяха да
преобърнат политическите и умствените нагласи спрямо новите реалности,
стартирайки крайно необходимите реформи. Някои от тях бяха „консервативни” (или
„неолиберални”), т.е. характерни за политиците отдясно. Но други бяха съвсем
съзвучни с техни политически възгледи и ангажименти.
Южна Корея при управлението на Ким започна да дърпа юздите
на „джаебол”-ите, огромните семейно организирани бизнес империи. Бразилия при
управлението на Лула създаде „Болса фамилия”, система от преки плащания към
домакинствата, които кредити извадиха милиони от тяхната отчайваща бедност.
Ципрас и неговата партия Сириза обаче, пропиляха първите си
шест месеца в отхвърляне на финансовите реалности, не желаейки да видят нещата
от различна гледна точка. Решението да проведат референдум за отхвърляне на
спасителната програма предложена от кредиторите на Гърция показа, че те са
политически късогледи.
Ако Ципрас беше чел правилно, той би трябвало да помоли
гърците да гласуват с "да". Но той ги призова да гласуват с "не", а резултатът беше
с изненадващо впечатляваща разлика. Той си въобрази, че това ще засили
позициите му, но вместо това се засилиха позициите на Германия, която беше
убедена, че този път е време Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната.
Само седмица след референдума, Ципрас се сблъска с
реалността. Европейските партньори на Гърция не са готови да предложат
облекчени условия. Даже обратното, те настояват за по-големи отстъпки в замяна
на третия спасителен пакет.
Единствената възможна поука от тази тъжна история е, че
някои от поддръжниците на Ципрас у дома сега ще трябва да изпият горчивия хап
на кредиторите. Все пак не бива да се подценява опозицията на реформите, която
съществува сред гърците. Но също както Ким и Лула, Ципрас може да получи политическа
подкрепа от част от левицата, които казват, че „ако той казва, че тези мерки са
неизбежни, може би наистина няма алтернатива”. (Същото нещо се случи и с
десницата. Само Никсън може да посети Китай.)
Никой не казва, че международните финансови реалности, пред
които страната е изправена по необходимост винаги са поносими. Понякога
алчността на глобалните финансови пазари при кредитирането води до прекомерен
бум, последван от рязка смяна на посоката.
Чуждестранните правителства кредитори също могат да проявят
неблагоразумие. Безчувствеността и грешките на заемодателите в Германия и
другите страни кредиторки са по-разрушителни от неопитността на гръцки лидери.
Например, увереността че фискалната дисциплина повишава бюджетните приходи, а
не ги понижава, че дори и в кратки срокове, беше грешка, каквато беше и отказът
да бъде отписан дълг през 2010. Тези грешки обясняват защо съотношението
дълг/БВП в Гърция днес е по-високо от тогава.
Всяка една от страните отказва да признае своите грешки,
усилвайки по този начин позицията на другата. Германците ще направят добре да
признаят, че фискалната дисциплина води до икономически спад в краткосрочен
план. Гърците ще е добре да признаят, че демокрацията не означава хората в
страната да могат да гласуват да си присвояват парите на други страни.
Според теорията на игрите, самият факт че гърците и
германците имат противоположни икономически интереси не е достатъчен да се
обяснят и до днес лошите резултати от преговорите. Най-важна беше разликата във
възприятията. „Постигането на "да” в ситуация за постигане на сделка предполага,
че преговарящите не само имат ясна представа
за своите върховни приоритети, но също така, че те разбират какво
най-много иска да постигне другата страна.
Една „лоша сделка” би призовавала всяка една от страните да
се откаже от своите върховни приоритети. ЕЦБ не трябва да се съгласява с
каквото и да е отписване на гръцки дълг. А Гърция засега не трябва да излиза на
траен първичен бюджетен излишък. При една сравнително „добра сделка”,
кредиторите биха намалили лихвите и
увеличили матуритета още, както вече предлага МВФ, така че на Гърция да не се
налага да плаща неизплатимото през следващите няколко години, а в замяна на това
проведе стимулиращи растежа структурни реформи.
Има надежда, че ужасният опит от последните шест месеца
доведе и двете страни до ясното съзнание за икономическите реалности и
приоритети. Това ще бъде необходимо, ако двете страни искат да постигнат една
добра сделка, вместо лоша такава – или пък да се стигне до провалено
сътрудничество и така Гърция наистина да напусне еврозоната.
Повтарящият се в годините рефрен за гръцката криза, откакто
тя избухна в края на 2009 е, че гърците и страните кредиторки от еврозоната не
пожелаха да научат уроците от предшестващите кризи в развиващите се пазари. В
края на краищата, казваха те, Гърция е член на еврозоната, а не развиваща се
страна. Поради тази причина, например, ЕЦБ и ЕК първоначално не пожелаха Гърция
да се обърне към МВФ за помощ и не искат да отписват гръцки дълг.
Кризите на нововъзникващите пазари ни дадоха важни уроци.
Ако Ципрас днес поеме курс, какъвто поеха Ким и Лула, той би служил далеч
по-добре на своята страна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар