вторник, 4 август 2015 г.

Алфа, бета и отвъд

Нуриел Рубини*

Дори в спокойни времена, индивидуални и институционални инвеститори изпитват затруднения в търсенето къде и в какво да инвестират. Трябва ли да се инвестира повече в напредналите или в нововъзникващите икономики? В кои по-точно? Как някой решава кога и по какъв начин да промени портфолиото си?

Очевидно всички тези избори се затрудняват в трудни времена, когато възникнат големи, глобални промени и централните банки прилагат неконвенционални политики. Но един нов, носещ малко рискове подход, обещава да улесни трудностите, пред които инвеститорите се изправят както в нормални, така и в трудни времена.

В индустрията по управление на активи, традиционно съществуват два типа инвеститорски стратегии: пасивна и активна. Пасивният подход включва инвестиране в показатели следващи специфични индекси, да кажем S&P 500 за Съединените щати или индекса на развитите икономики, или индекса на пазарите на ценни книжа на нововъзникващите икономики. Така се получава, че ние купуваме индекси на пазара.

Пасивността е нискорисков подход – следващ показатели неизискващи излишни усилия. Но това е просто сума от хубави и гнили ябълки в една кошница, понеже той не може да ви каже дали да купувате от напреднали икономики или от нововъзникващи пазари и в кои страни от всяка една от двете групи това ще ви донесе повече. Вие инвестирате в кошница от всички страни или от специфични региони, а всичко което получавате ви причислява към категорията „бета” – средната пазарна възвращаемост. 

Обратно, активният подход се опира на инвестиции правени от професионални портфолио мениджъри. Идеята е, че професионалните мениджъри избиращи активи и пазари, в които инвестират, могат да повишат средната възвращаемост на целия пазар. Тези фондове ви поставят в позиция „алфа”: голяма възвращаемост, за разлика от „бета” пазара.

Проблемите с този подход са много. Професионално управляваните инвестиционни фондове са скъпо удоволствие, понеже мениджърите търгуват в огромни обеми и искат огромни хонорари. Нещо повече, голяма част от активните мениджъри – почти 95% от тях – подценяват инвестиционните индекси и възвращаемостта при тях е несигурна и рискова. Още нещо, вископоставените инвестиционни мениджъри се сменят постоянно, затова представянето на един фонд в миналото не е гаранция за бъдещото такова. А някои от тези мениджъри – като тези от хедж фондовете – не разполагат със среден клас инвеститори.

В резултат на това активно управляваните фондове обикновено се представят по-лошо от пасивните фондове, с по-ниска и по-рискова възвращаемост след данъчно облагане. Всъщност не само че активните „алфа” стратегии се представят по-лошо от „бета”-та, те в действителност са „бета” стратегии (понеже следват пазарни трендове), но с повече заемен капитал отколкото собствен и по този начин с повече риск и несигурност.

Но един трети инвестиционен подход, познат като „умна” (или „усилена”) бета, напоследък става все по-популярен. Да допуснем, че бихте последвали количествени правила позволяващи ви да отделите гнилите ябълки, да кажем страните представящи се лошо и поради тази причина носещи винаги ниска пазарна възвращаемост. Ако отделите по-голяма част от гнилите, вие ще отнесете повече хубави ябълки и ще се представите по-добре от средното.

За да запази рисковете ниски умната бета стратегия трябва да е пасивна. Така придържането към специфични правила замества скъпите мениджъри в избора на хубавите ябълки и ви помага да се отървете от гнилите. Например, моята фирма за икономически изследвания ползва количествен модел, обновяван на всеки три месеца, който оценява 174 страни по повече от 200 икономически, финансови, политически и други фактори, за да получи количествена или точкова скала за средносрочната инвестиционна привлекателност на тези страни. Този подход осигурява стабилни показатели отнасящи се до това кои страни ще се представят по-слабо или страдат от кризи, и кои ще постигнат по-високи икономически и финансови резултати.

Отделянето на гнилите ябълки се опира на тези данни, като това повишава качеството на реколтата от инвестиционни ябълки, и както се оказва носи по-висока възвращаемост при по-малък риск отколкото този на активно управляваната алфа или пасивните бета фондове. И както оценките се менят постоянно като отражение на подобрените или влошени основи на страните, така пазарите на активи се променят с избора на инвеститорите практикуващи „умната бета” стратегия.

При по-добра възвращаемост от пасивните бета фондове и с по-малки рискове от активно управляваните фондове, умната бета стратегия става все по-добра и по-популярна. ( Ще ви издам една тайна: моята фирма, заедно с основните глобални финансови институции, стартира серия от търгуеми инвестиционни индекси за стоковите пазари на напредналите икономики и нововъзникващите пазари, използвайки умния бета подход).

Имайки предвид факта, че тази стратегия може да бъде въведена за стоковите, дълговите, валутните и много други пазари на активи, умната бета може да се окаже бъдещето на управлението на активи. Независимо дали някой инвестира в нормални или трудни времена, прилагането на научен, нискорисков подход за получаването на кошница с по-висок от средния дял хубави ябълки, изглежда е повече от разумен ход.


*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар