понеделник, 13 юли 2015 г.

Какво е пълна заетост?

Мартин Фелдстийн*

В известен смисъл икономиката на Съединените щати се намира в условия на пълна заетост. Сравнително стеснения трудов пазар доведе до увеличение на заплащането с ускорени темпове, понеже работодателите трябва да плащат повече, за да привлекат и задържат работници. Това е важен извод за политическите технолози, а не само за Федералния резерв.

Според него: средното почасово заплащане през май е било 2,3% по-високо отколкото през май 2014, но от началото на тази година почасовото заплащане се е качило с 3,3%, а само през май с още 3,6% - един ясен сигнал за наличие на пълна заетост. Ускоряването започва през 2013, когато пазарът на труда започва да се свива. Средното почасово заплащане нараства едва с 1,1% от 2012 до 2013, но след това се повишава с 2,6% от 2013 до 2014 и с 3,3% през първата четвърт на 2015.

Подобно нарастване на заплащането съвсем скоро ще се прояви в инфлацията на цените. Връзката между заплатите  и цените доскоро беше измествана от резкия спад на цените на петрола и бензина през последната година и от засилването на американския долар спрямо другите валути. Но понеже тези фактори влияят върху ценовите равнища, инфлацията ще нарасне по-бързо.

Ускоряването на ръста на заплатите предполага, че днес икономиката се намира в точка, от която всяко нарастване на търсенето създадено от политиката на количествени улеснения или от експанзионистичната фискална политика, няма да постига устойчив растеж в производителността и заетостта. Вместо това търсенето ще доведе до по-високи заплати и цени.

Има разбира се и друго определение за пълна заетост. Някой може да каже, че Съединените щати не са в условия на пълна заетост, понеже 8,7 млн. души – или около 6% от трудоспособното население – си търсят работа. има също така милиони, които биха работили, но не търсят активно работа, понеже смятат, че няма подходяща работа за хора като тях. А още 6,7 млн. работят в условията на непълна заетост, но искат да изработват повече часове на седмица.

В повечето случаи тези безработни и работещи на непълен работен ден хора изпитват сериозни затруднения. По този индикатор в икономиката на Съединените щати няма пълна заетост. Но според Фед има такава в смисъл, че прекомерната политика на количествени улеснения може да не успее да постигне устойчиво нарастване на заетостта. В същото време друг тип политики, променящи стимулите или премахващи ограниченията, могат да доведат до нарастване на заетостта и до по-високи реални доходи, без това да води до нарастване на заплащането и до ценова инфлация.

Вземете например високите нива на незаетите сред мъжете от 25 до 54 годишна възраст, една възрастова група твърде стара за училище и твърде млада за пенсия. Повече от 15% от мъжете в тази възрастова група са незаети. Сред тях, тези с по-ниско от средно образование са 35% от незаетите. Програмите за осигуряване на адекватно за пазарното търсене образование и обучение би трябвало да спомагат за увеличаването на заетостта сред тази група.

Или вземете трудовия стаж на мъжете и жените над 65 годишна възраст. Тази група е подходяща за програмите за социална сигурност (за получаване на пенсия) и за медицински грижи, а мнозинството сред тези хора са пенсионирани. Но опитът показва, че решението за пенсиониране или за намалено работно време е повлияно от компенсациите, получавани от членовете на тази възрастова група. А тези сметки отчасти отразяват факта, че заетите хора заделящи средства за системите за социална сигурност и здравни грижи, са обект на данъчно облагане , финансиращо тези системи.

Данъкът плащан от работещите е 6,65% (работодателите плащат същия данък) и е в допълнение на индивидуалното облагане на доходите. Нещо повече,тъй като правилата за управление на постъпленията от системата за социална сигурност са много сложни, възрастните работници плащащи тези данъци изглежда не получават допълнителни облаги.

За много работници изборът е не дали да работят, а колко продължително. Днес не се намираме в състояние на пълна заетост, в смисъл че данъците насърчават по-възрастните работници да работят по-малко часове отколкото биха работили при други обстоятелства.

Планът „Обамакеър”  също допринесе за намаляване на работните часове по два различни начина. Първо, за някои хора, по-малкото изработени часове намалиха доходите им дотолкова, че да влязат в групата на щедро субсидираните от правителството здравни застраховки. Второ, някои работодатели бяха подтикнати да намалят броя работни часове за отделните работници, понеже над този определен брой, „Обамакеър” налага допълнителна данъчна тежест върху тях.

Или да вземем законодателството отнасящо се до минималната заплата, което намалява желанието на работодателите да наемат нискоквалифицирани работници. С нарастване на минималната работна заплата, стимулът на работодателите да подменят оборудването или да търсят по-квалифицирани работници се засилва. Това свиване на търсенето на нискоквалифицирани работници може да бъде компенсирано с влизане в категорията за допълнителни плащания, когато се изчислява минималното възнаграждение.

Например някой, който получава 8 хил. долара на година под формата на допълнителни плащания (като ваучери за храна, домашен помощник и данъчно кредитиране), което е равнозначно на 4 долара на час допълнително към минималното възнаграждение. Този индивидуален комбиниран доход може да бъде постигнат с по-ниски разходи за работодателите, увеличавайки възможностите на всеки да си намери работа.

Лесно мога да разширя този списък. Основната идея е, че заетостта може да бъде увеличена, а безработицата намалена чрез премахване на ограниченията при разкриването на нови работни места и съкращаването на допълнителното данъчно облагане. И обратно, увеличаването на търсенето чрез удължаването на действието на политиките на количествени улеснения или увеличаване на бюджетните разходи, най-вероятно ще доведе до увеличени на инфлацията , а не на заетостта.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар