понеделник, 27 юли 2015 г.

Европа отмъсти на Гърция чрез плана за приватизация

Янис Варуфакис*

На 12 юли срещата на върха лидерите от еврoзоната наложиха своите условия за капитулация на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас, който, ужасен от алтернативите, прие всичките. Някои от тези условия се отнасяха за останалите публични активи на Гърция. Лидерите на еврозоната настояха гръцките публични активи да бъдат прехвърлени в подобен на ‘Treuhand” фонд – нещо като отряд за пожарни продажби използван след падането на Берлинската стена за бърза приватизация, с огромни финансови загуби и с разрушителен ефект върху заетостта в изчезващата публична държавна собственост на Източна Германия.

Гръцкият „Treuhand” ще се базира – къде мислите – в Люксембург и ще бъде под прекия контрол на германския финансов министър Волфганг Шойбле, авторът на схемата. Този фонд ще трябва да приключи с продажбите за три години. Но, докато оригиналният „Treuhand” беше съпроводен от огромни инвестции от страна на Западна Германия в инфраструктура и невиждани по размер социални разходи насочени към населението на Източна Германия, народът на Гърция няма да има никакви подобни трансфери.

Евклидис Цакалотос, който ме смени на поста финансов министър на Гърция преди няколко седмици, даде всичко от себе си да облекчи най-вредните аспекти от гръцкия план „Treuhand”. Той успя да договори седалището на фонда да бъде в Атина и измъкна от гръцките кредитори (т.нар. Тройка – ЕК, ЕЦБ, и МВФ) изключително важната отстъпка продажбите да се осъществят в рамките на следващите 30 години, а не за три. Това беше решаващо, защото ще позволи на гръцката държава да задържи обезценените активи докато цената им се възстанови от сегашните ниски рецесионни нива.

Уви, гръцкият „Treuhand” си остава все така отвратителен, и ще бъде като петно върху европейската съвест. Даже по-лошо, той ще се окаже пропиляна възможност.

Планът е политически токсичен, понеже фондът, макар и със седалище в Гърция, на практика ще бъде управляван от Тройката. От финансова гледна точка той също така ще бъде пагубен, понеже приходите от него ще отиват за обслужване на неизплатимия, дори според оценките на МВФ, дълг. Той също така ще се провали икономически, понеже пропилява уникалната възможност да подпомогне вътрешните инвестиции, които да се преборят с натиска на рецесията предизвикан заради наказателните фискални ограничения, също част от наложените от срещата на върха „условия” на 12 юли.

Не трябва да се случва по този начин. На 19 юни, аз дадох на германското правителство и на Тройката алтернативни предложения, като част от документ озаглавен „Решението на гръцката криза”.

„Гръцкото правителство предлага пакетиране на публичните активи (с изключение на отнасящите се до националната сигурност, културните институциите и обектите от националното културно наследство) в национална холдингова компания, за да бъдат отделени от правителствената администрация и да бъдат управлявани от частни юридически лица, под егдидата на гръцкия парламент, с цел максимизиране на цените на активите и създаване на вътрешногенерирани инвестиционни потоци. Гръцката държава ще бъде основният акционер, но няма да бъде гарант на пасивите или дълга.”

Холдинговата компания ще трябва да играе активна роля при подготовката на активите за продажба. Тя трябва да „пусне напълно гарантирани дългови книжа на международните капиталови пазари”, за да набере 30-40 млрд. евро, които, „имайки предвид актуалната стойност на активите”, ще „бъдат инвестирани в модернизацията и преструктурирането на активи под тяхно ръководство”.

Планът предвиждаше инвестиционна програма в рамките на 3-4 години, с „допълнителни разходи от 5% от БВП годишно”, които при настоящите макроикономически условия да донесат „допълнителен растеж в рамките на 1,5%” и да доведат до номинален ръст на БВП около 5% само за няколко години”. Това би докарало „пропорционално нарастване на данъчните приходи”, като по този начин „ще допринесе за фискалната стабилизация и ще позволи на гръцкото правителство да наложи контрол върху разходите без това да води до свиване на социалните дейности.”

При този сценарий първичният излишък (като се изключат лихвените плащания) може да се постигне много бързо както в абсолютни така и в относителни стойности. Така холдинговата компания може „да получи банков лиценз” в рамките на две години, „като по този начин се превърне в напълно завършена Банка за развитие, с право на частни инвестиции в Гърция и влизане в съвместни проекти с Европейската инвестиционна банка.”

Банката за развитие, която предложихме, ще „даде на правителството възможност да избира кои активи да бъдат приватизирани и кои не и да допринесе повече за намаляването на дълга отколкото би донесла селективната приватизация”. В края на краищата, „стойността на активите ще нарасне повече от настоящите разходи за модернизация и преструктуриране, целени от програмата за публично-частно партньорство, стойността на която е завишена заради възможната бъдеща приватизация”.

Нашите предложения бяха посрещнати с ледено мълчание. По-точно казано, Еврогрупата или иначе казано финансовите министри на страните от еврозоната и Тройката продължиха да изливат информация в глобалните медии, че гръцките власти нямат нужното доверие, за да предлагат иновативни идеи – техният обичаен рефрен. 

Няколко дни по-късно, след като великите сили разбраха, че гръцкото правителство напълно ще капитулира пред исканията на Тройката, те намериха за подходящо да наложат на Гърция своя унизителен, невъобразим и вреден „Treuhand” модел.

В повратен момент от европейската история нашите иновативни алтернативи бяха захвърлени в кофата за боклук. Да видим как ще се оправят оттук нататък.


*Янис Варуфакис е бивш финансов министър на Гърция и професор по икономика в Атинския университет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар