сряда, 22 юли 2015 г.

Гърция за пораснали

Адеър Търнър*

Гърция и нейните европейски партньори може и да стигнат до нова програма за спасение, но как ще завърши гръцката икономическа трагедия  все още остава мистерия. Едно нещо обаче е сигурно: правителствата на страните от еврозоната все пак ще отпишат голям процент от държаните от тях гръцки дългове. Те отказват да разберат, че в действителност загубите, които ще претърпят, се увеличават.

Разбира се, гръцкото правителство, понякога провокативно и нереалистично, не пожела да разбере нуждата от дълбока пенсионна реформа например. Но лидерите на еврозоната, отказвайки да допуснат нуждата от облекчаване на гръцкия дълг, също са откъснати от реалността. Преди три седмици управляващият директор на МВФ Кристин Лагард подхвърли, че разговорите трябва да се водят „между възрастните в стаята”. Това бяха фактите.

В този смисъл, последният Анализ на дълговата стабилност на МВФ, публикуван на 26 юни, е документ за пораснали. От него става ясно, че гръцкия дълг няма да стане устойчив без още едно намаляване на дълга и без удължаване на съществуващите срокове за връщане; това е подсказване за нуждата от отписване на още около 50 млрд. евро. Но дори тези сметки се основават на нереалистични предположения.

Предишните споразумения за спасителни пакети, прогнозираха, че Гърция почти веднага ще достигне до първичен бюджетен излишък (преди лихвените плащания) от 4,5% от БВП. МВФ ревизира тези прогнози надолу, до 3,5%. Но все още се отхвърляше истината, че гърците могат да се измъкнат от дълговете си – не само метафорично, като фалират, но също и буквално, като мигрират към Германия например.

Колкото по-дълго Гърция остава член на Европейския съюз, толкова повече от нейните данъкоплатци могат да емигрират, както се случи в Детройт в десетилетията преди фалита на града. Ако оставането в Гърция означава живот в страна където данъците са 10% по-високи от публичните разходи, мнозина от тях – особено младите и талантливите – ще правят точно това.

Ясно е от вече пет години, че гръцкият дълг е нестабилен, също така е очевидно, че дългът на частният сектор, обезценил се през 2012, неизбежно ще бъде последван от официалния. Но лидерите на еврозоната не предложиха облекчаване на дълга на предишното гръцко правителство като вместо това наложиха по-тежки мерки за съкращаване на разходите отколкото беше необходимо.

В следствие на това гръцката рецесия се задълбочи, нестабилният й дълг се разду още, а анти-остерити партията Сириза дойде на власт. Продължителната несигурност тласна гърците към теглене на своите банкови депозити, което наложи отпускането на спешна ликвидна помощ в кеш, в размер на 90 млрд. евро, от страна на ЕЦБ. Тези пари ще бъдат деноминирани в обезценени драхми, ако Гърция напусне еврозоната.

Заявявайки, че Германия няма да позволи отписване на дълг, канцлерът Ангела Меркел направи обещание, което не може да спази. Още по-лошо, заемайки непреклонна позиция, преговарящите от страна на еврозоната постигнаха това, че отписванията могат да се окажат далеч повече. Преговорната позиция все още може да е разумна, ако възможните по-големи отписвания на гръцки дълг бъдат компенсирани от ограничени отписвания далеч във времето. Въпреки това, ако Гърция получи дългово облекчение, Ирландия или Испания може да поискат същото, а правителствата от еврозоната могат да бъдат подтикнати да спазват фискална дисциплина по-дълго време. Един здравомислещ банкер би предизвикал фалит и по-голямо отписване на дълг от необходимото, за да се научат уроците и да се създадат по-добри стимули за бъдещето.
Но Гърция не е просто поредният длъжник. Тя е потенциално провалена държава в покрайнините на Европа, изправена пред огромна мигрантска криза и пред опасно националистично настроените руски лидери, оглеждащи се за възможности да причинят неприятности. Еврозоната трябва да намери начин да наложи дългова дисциплина без с това да предизвика по-дълбока криза в Гърция.

Дори в Съединените щати, наложили фискална дисциплина на суб-федералните единици, често им е трудно. Обаче, изяснявайки техния негарантиран дългов статус, изпитващите финансови затруднения градове или щати – както Ню Йорк през 1970-те или Пуерто Рико днес – могат да окажат сериозен натиск върху националните политически лидери  да предложат помощ. В еврозоната връзката между правителствата и националната банкова система правят трудно постижима пазарната дисциплина.

Представете си, ако някой предложи банковите операции в Илинойс да се изисква да се извършват като се държи огромно портфолио от издавани в Илинойс щатски дългови книжа, а депозитите да са застраховани по илинойска застрахователна схема и правителството на Илинойс да е отговорно за рекапитализацията, ако се наложи. Предложението ще бъде отхвърлено като икономическа лудост. В такава система, рецесията би създала спираловиден ефект от влошаващи се публични финанси, нарастващи страхове от банкова несъстоятелност и западащо кредитиране. И така, ако заместим Илинойс с Ирландия, Испания или Гърция, ще разберем как функционира еврозоната.

Системата е базирана на пазарния подход при справянето с нестабилните дългове. Макар че рискуваха отписване на правителствени или банкови дългове, правителствата на страните от евроозната и ЕЦБ все пак прехвърлиха изначално нарасналите частни дългове в публичните баланси на страните членки на еврозоната. В Ирландия и Испания частния сектор се измъкна сух от водата. В Гърция имаше частично включване на частния сектор, но много от безотговорните кредитори все пак успяха да се отърват от своите експозиции към правителствен дълг на страните от еврозоната.

За да се осигури по-нататъшна фискална дисциплина, еврозоната е длъжна да измъкне техните банки от контрола на националните правителства и да създаде реален банков съюз. Изискванията за висока ликвидност или за намаляване на количествените ограничения трябва да бъдат използвани за възпирането на банките при държането на национални правителствени дългове, а вместо тях банките да държат ликвидни активи под формата на издавани от еврозоната дългови книжа, сметки или кешови резерви в ЕЦБ. А националните публични задължения трябва да се държат от небанковия  частен сектор, който ще пострада много в случай на обезценяване на дълга, ако той стане нестабилен. Очакваният резултат от това ще бъде, че на правителствата ще им бъде по-трудно да трупат дълг, който не могат да върнат.

Но възможните бъдещи реформи не могат да променят настоящето. Гръцкият дълг е нестабилен. Порасналите преговарящи трябва да се примирят с две истини: че голямото отписване на дълг е неизбежно, и че по-нататъшното наказване на Гърция няма да вкара еврозоната в правия път на финансовата дисциплина. Затова от съществено значение е провеждането на системна реформа.

*Адеър Търнър е бивш председател на Регулаторния пазарен орган на Обединеното кралство и бивш член на Комисията по финансова политика. Понастоящем е председател на Института за ново икономическо мислене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар