Георги Киряков
Страхът, а не разумният компромис стои в основата на
постигнатото споразумение за решаване на тежката криза с гръцкия правителствен
дълг. Възможността за компромис беше пропиляна от лидерите на Европа и
проиграна от управляващите в Атина, далеч преди снощната инфарктна среща на
еврогрупата. Решението не е изгодно за никой, но то е единственото възможно.
Сега Гърция ще направи далеч по-големи отстъпки от това, което можеше да приеме
още преди месеци, а европейските институции – ЕК, ЕЦБ, еврогрупата – и МВФ ще
платят далеч повече, не само от исканите от гръцкото правителство 53 млрд.
евро, но и от нужното за изправянето на гръцката икономика на крака.
На мястото на пропусната вноска към МВФ в размер на 1,5
млрд. евро, сега ЕС ще предостави трети спасителен пакет на стойност 85 млрд.
евро, 25 млрд евро от Европейския стабилизационен механизъм за рефинансиране на
изпадналите в неплатежоспособност големи гръцки банки и 35 млрд. евро за
инвестиции в колабиралата гръцка икономика. Не гасят ли лидерите на еврогрупата
пожар с бензин отпускайки тези средства? Като имаме предвид вече натрупаните
задължения от Гърция в размер от над 320 млрд. евро, спадът на икономиката с
повече от 25% само последните четири години (като се има предвид, че все още не
е отчетен ефектът от настоящата критична ситуация), сковаващите ума нива на
безработицата от над 26% (сред младите вече около 60%), спреният достъп до
международните финансови пазари и практически блокирането на гръцката банкова
система, оптимизмът, въпреки постигнатото споразумение, бързо се изпарява.
И това не е всичко. Самата Европа е в критично състояние, а
перспективите за скорошно измъкване от мъртвата хватка на финансовата и
икономическа криза, душаща света от 2008 насам, са нищожни. Само за последните
четири години правителствените дългове на 28-те страни-членки на ЕС са се
увеличили с 2 трлн. евро, безработицата е на устойчиво високи нива от над 10%
през последните три години, съвкупният дефицит в националните бюджети е в размер
на повече от 400 млрд. евро. Само пет от 28-те страни са с бюджетен излишък, а
най-голям, за всеобща изненада, не е в Германия (19 млрд. евро), а в Норвегия (34
млрд. евро). Само в девет от страните с бюджетен дефицит, той е под 3%. Само в
тринадесет страни съотношението дълг спрямо брутен вътрешен продукт е под 60%. А
в други шест този процент е над 100.
Въпреки всеобщото убеждение, че Германия е
най-дисциплинираната страна, това съвсем не се потвърждава от статистическите
данни. Общите правителствени разходи като процент от БВП на страната вървят
устойчиво между 43 и 47% (като през 2008 те са били 43,5%, а през 2014 43,9%).
Като се има предвид, че БВП на Германия расте със 100 млрд. евро годишно от
2010 насам, то мантрата за строгата бюджетна дисциплина налагана от канцлера и
финансовия министър се оказва неистинска. Това означава, че при запазването на
разходите като процент от БВП и при ръст на самия БВП, имаме ръст на
правителствените разходи в абсолютни числа с около 43 млрд. евро годишно. А
Германия не е сред отличниците нито по съотношение дълг/БВП (74,7% през 2014),
нито по общ размер на дълга (нараснал от 1,666 трлн. евро през 2008 на 2,170
трлн. евро през 2014). Икономическият растеж на страната е едва 0,1% през 2013
и 1,6% през 2014. Затова и лидерството на Германия е спорно, а претенциите
прекомерни.
Кризата все още е дълбока и далеч от разрешаване, а Европа отдавна
живее на кредит и това не е тайна за никого. Със стартирането на програмата за
количествени улеснения всеки месец ЕЦБ печата банкноти на стойност повече от 60
млрд. евро като тази сума трябва да достигне над 1 трлн. евро. Как да разбираме
тези неконвенционални монетарни политики? Не са ли лишени от всякаква пазарна
логика? Почиват ли на някакви естествени пазарни механизми или са плод само на
изкуствени, ще рече човешки приумици? На чия сметка се трупат тези „книжни
резерви” и по каква логика с тези пари ще се изкупуват правителствени дългови
книжа на едни страни, а на други ще се отказва тази „привилегия”? Да не
говорим, че отдавна се обсъжда идеята с новонапечатаните пари да се изкупуват и
корпоративни, т.е. частни дългове. Дали, след като европейските данъкоплатци вече бяха
натоварени с частните дългове на „твърде големите, за да бъдат оставени да
фалират” европейски банки, сега не идва ред на ново „натоварване”. Този път за
да бъдат спасени големите европейски корпорации? При тази безработица, при
неустойчивите нива на икономически растеж и при липсата на инфлация, нищо чудно
да се окаже съвсем близка перспектива.
Логично в тази критична за ЕС ситуация възниква въпросът защо
лидерите й се взират с такава настойчивост в „детайла” Гърция, а губят от
поглед „голямата картина” Европа? Способни ли са канцлерът на Германия Ангела
Меркел и финансовият й министър Волфганг Шойбле да понесат отговорността за
безразсъдното си противопоставяне на намирането на навременен компромис по гръцката криза? Изобщо германизира ли се
Европа, след като без „благословията” на Берлин не може да се вземе нито едно от
важните решения, отнасящи се между другото за целия ЕС? Полезен ли е рекетът на
евроскептичните партии, каквато е „Истински финландци”, за общият европейски
проект, особено в кризисни ситуации? Дали изгубеното доверие между кредиторите
и Гърция, както твърдяха доскоро противниците на спасяването на южната ни
съседка, не е по-скоро изгубено доверие между европейските граждани и
европейските лидери? Все въпроси, на които съвсем скоро трябва да се дадат
разумни отговори. В противен случай ни чакат тежки дни и още по-тежки решения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар