петък, 10 юли 2015 г.

Подслон от бурята в Европа

Мохамед Ел-Ериан*

Тъмни облаци са надвиснали над европейското икономическо бъдеще, събрани от три различни бури: гръцката криза, руското нахлуване в Украйна и възхода на популистките политически партии. Макар всяка една от тях да представлява значителна заплаха, Европа, подкрепена от скорошния икономически подем, е в състояние да се справи с тях поединично, без риск от нов разпад. Съберат ли се обаче в някакъв вид „перфектна буря”, завръщането на слънчевите дни може да се окаже невъзможно за прогнозиране в близко бъдеще.

На този етап трите бури са в различен стадии на формиране. Гръцката криза, разрастваща се от години, се разрази най-силно. Освен потенциалната възможност да се превърне в първата страна напуснала еврозоната, Гърция може би е в опасност да стане и една провалена държава – изход, който би породил многопосочни заплахи за останалата част от Европа. За смекчаването на неблагоприятните хуманитарни последици (свързани с презгранична миграция) и геополитическото влияние на тази буря ще са нужни огромни усилия.

Втората буря, настъпваща откъм изтока на ЕС, е скъпоструващия военен конфликт в Донбаския регион на Украйна. Кризата в източна Украйна беше укротена само частично с подписването на Минските споразумения 2, и представлява най-дълбокото пропукване във взаимоотношенията на Запада с Русия от времето на разпада на Съветския съюз.

По-нататъшна намеса на Русия в Украйна – пряка и/или чрез сепаратистките сили в Донбас – ще постави Запада пред съдбоносен избор. той или ще трябва да засили санкциите срещу Русия, с потенциал да вкара Западна Европа в рецесия, ако Русия отговори с контра-санкции, или да се примири с експанзионистичните амбиции на Кремъл и постави на риск други страни с руско говорящи малцинства (в това число балтийските страни-членки на ЕС).

Третата буря – политическото напрежение провокирано от възхода на популистките политически движения – представлява още един сериозен риск. Подсилени от разрастващото се недоволство на избирателите, основно в затруднените икономики, тези политически движения съсредоточават вниманието си върху шепа проблеми като враждебност към имигрантите да кажем, към мерките за строги икономии, или към Европейския съюз, а всъщност търсейки изкупителна жертва за проблемите на собствените си страни.

Гръцките избиратели вече избраха категорично крайно лявата анти-остерити партия СИРИЗА на изборите през януари. Френската крайно дясна партия Национален фронт понастоящем е втора в социологическите допитвания. Антиимигрантската Датска народна партия финишира втора на току-що проведените в страната национални избори, с 22% от вота. А в Испания лявата анти-остерити партия Подемос удвои подкрепата си.

Тези екстремистки партийни тенденции и ограничените им платформи намаляват правителствената гъвкавост като принуждават сравнително умерените партии и политици да заемат по-радикални позиции. Това се отнася до способността на Партията на независимостта в Обединеното кралство да подкопае консервативните политически основи и да тласна министър-председателя Дейвид Камерън към провеждането на референдум за по-нататъшното членство на страната в ЕС.

При задаващите се три бури европейските лидери трябва да действат бързо, за да се опитат да ги разсеят преди всяка една от тях да се слее с другите и да се справи ефективно с възможните разрушения от тях. Добрата новина е, че инструментите за управление на регионалните кризи бяха подсилени напоследък, особено след лятото на 2012, когато еврото беше съвсем близо до срив.

Всъщност, не само новите институции са способни да разкъсат порочния кръг, институции като Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), но също и настоящите могат да бъдат направени по-гъвкави и по-ефективни. Нещо повече, Европейската централна банка е ангажирана с пълномащабно изкупуване на активи, което може да бъде улеснено и разширено. А страни като Ирландия, Португалия и Испания успяха да намалят, макар трудно и болезнено, опасността от зараза от приближаващата криза.

Но тези буфери могат да бъдат недостатъчни, ако набиращите сила бури се превърнат в една унищожителна вихрушка. На фона на фунадаменталната взаимосвързаност на ЕС – в икономически, финансов, геополитически и социален план разрушителното влияние от всеки шок ще засегне всички, преодолявайки регионалните защити и водейки до рецесия, връщайки финансовата нестабилност и създавайки условия за социално напрежение. Това ще увеличи вече твърде високата безработица, ще ни изложи на прекомерни финансови рискове, ще окуражи Русия и ще засили още повече популистките движения, като по този начин ще попречи на намирането на правилното политическо решение.

За щастие, възможността за такава перфектна буря е по-скоро въображаема, отколкото на дневен ред. Въпреки това, имайки предвид нейния разрушителен потенциал, тя изисква сериозно внимание от страна на политическите технолози.

За подсигуряването на европейското икономическо бъдеще в този контекст е необходимо, първо и най-важно, потвърждаването на ангажиментите за регионална интеграция – завършване на банковия съюз, придвижването напред на фискалния съюз, и продължаването на процеса за политически съюз – изтикани в страни от безкрайната серия съвещания и срещи на върха за Гърция. Също така е необходимо възраждането на инициативите за икономически реформи на национално ниво, които изглежда бяха загърбени заради самодоволството и свръхприспособимостта на финансовите пазари. 

Това би трябвало да намали политическия натиск върху ЕЦБ, който напоследък се засили заради преследването на разнопосочни амбициозни цели, далеч надхвърлящи възможностите й за подсигуряване на устойчиви резултати при постигането на растеж, заетост, инфлация и финансова стабилност.

Сегашното свръхвнимание върху пороя в Гърция е неразбираемо. Политическите технолози не трябва да се тревожат толкова, че не успяват да се подготвят за останалите две възможни бури, а да се разтревожат от възможността те да се слеят в една разрушителна стихия. Европейските лидери трябва да действат бързо за минимизиране на рисковете, за да не се окаже че подготвените за бурята подслони не са подходящи за екстремните прогнози за времето.


*Мохамед Ел-Ериан, главен икономист на „Алианц груп” и член на Международния й изпълнителен съвет, е Председател на Световния съвет за развитие на президента Барак Обама.

Няма коментари:

Публикуване на коментар