четвъртък, 2 юли 2015 г.

В ЕС може да се завихри „перфектна буря”

Георги Киряков

Предричаният апокалипсис не настъпи. Гърция все още не е във фалит, поне не формално. Разумът започна да надделява, а търсенето на разумен компромис взе превес над безумните емоционални изблици.  В тази ситуация обаче все по-отчетливо се открояват следващите критични етапи от разрешаването на европейската финансова и икономическа криза. Затова европейският политически елит е длъжен да поеме лидерската си роля и да преведе общия ни европейски проект през трудностите, а не да се крие зад въобразени проблеми с партньорите си от еврозоната. Солидарността означава да хвърлиш спасителен пояс на давещия се, а не да му нахлузиш камък на шията. Кои са следващите критични етапи е повече от ясно, а застрашените страни са най-големите пет икономики на континента – Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания.

Ето и накои данни за тях

Общият правителствен дълг на Франция е нараснал от 1,953 трлн. евро през 2013 до 2,037 трлн. евро през 2014, което означава нови 84 млрд. евро дълг стоварен върху френските, а и европейските данъкоплатци. Това означава увеличение с 2,7% (от 92,3% на 95%) на съотношението дълг спрямо БВП на третата по големина европейска икономика, след тази на Германия и Обединеното кралство, при ръст на икономиката от едва 0,7% за 2013 и 0,2% за 2014. Франция се управлява от социалистическо правителство с министър-председател Манюел Валс, назначен от президента, също социалист, Франсоа Оланд.

Италия, четвъртата по големина икономика в ЕС, е натрупала нов дълг в размер на 66 млрд. евро, като от 2,068 трлн. евро през 2013 той нараства до 2,134 трлн. евро през 2014. Тук увеличението на съотношението дълг спрямо БВП е от 128,5% на 132,1% или разлика от 3,6%. Ръстът на икономиката на страната е минус 1,7% за 2013 и минус 0,4% за 2014, т.е. отрицателен, при увеличаващ се правителствен дълг с 3,6%. Италия взима назаем неизработени пари, без перспектива за растеж на икономиката. Италия се управлява от лидера на Демократическата партия (либерална) Матео Ренци.

Следващата голяма икономика със сериозно увеличение на дълговата тежест е Испания. Общият правителствен дълг на страната през 2013 е бил в размер на 966,170 млрд. евро, а през 2014 вече е 1,033 трлн. евро или увеличение със 66 млрд. евро и нов 5,6% (от 92,1% на 97,7%) ръст на съотношението дълг/БВП. Икономическият растеж през 2013 е отрицателен в размер на 1,2%, а през 2014 страната бележи ръст от 1,4%. В Испания безработицата обаче е твърде висока и е 24,5% (малко по-ниска от тази в Гърция – 26,5%), т.е. компенсациите за безработица поглъщат огромни бюджетни средства. Испания се управлява от консервативната народна партия от 2011 насам, а министър-председател е Мариано Рахой.

Колкото и да е учудващо Обединеното кралство също може да се окаже в категорията на застрашени от задълбочаване на финансовите им проблеми страни. През 2013 дълговата тежест на страната е в размер на 1,794 трлн. евро, през 2014 обаче тя вече е 2,055 трлн. евро, т.е. имаме увеличение с 261 млрд. евро. Това прави 2,1% ръст на съотношението дълг спрямо БВП (от 87,3% до 89,4%). Но в Обединеното кралство ръстът на икономката с 1,7% през 2013 и 2,8% през 2014 и има потенциала да компенсира огромния нов дълг, за разлика от Франция и Италия например. Това все пак не бива да успокоява нито един европейски лидер, понеже референдумът за оставане в ЕС, обещан от консервативния министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън на гласоподавателите в страната и предвиден за 2017 година, може да нанесе сериозни политически и икономически поражения на ЕС и на самата Великобритания при отрицателен вот.

Не бих сложил Германия сред страните застрашени от затъване в общото финансово и икономическо блато, но на фона на завихрящата се „перфектна буря” и предвид факта, че Германия и германската икономика са стълба и едновременно двигателя на еврозоната и общия европейски проект, то всеки катаклизъм в една или няколко  - големи или малки – икономики, в и извън еврозоната, може да нанесе непоправими щети и на най-голямата европейска икономика. И има индикации за това.

Общият правителствен дълг на Германия през 2013 е 2,166 трлн. евро или 77,1% от БВП, а през 2014 той вече е 2,170 трлн. евро или 74,7% от БВП. Има увеличение на дълга в абсолютни числа в размер на 34 млрд. евро, но и намаление на съотношението с 2,4%, което се дължи основно на нарасналия абсолютен размер на БВП на страната с почти 100 млрд. евро през 2014 спрямо 2013, но със слаб, в сравнение в Обединеното кралство, ръст на икономиката в размер на едва 0,1% през 2013 и 1,6% през 2014. Германия се управлява от дясно-лява коалиция начело с канцлера Ангела Меркел.

Да съпоставим тези данни с данните за Гърция

През 2013 общият правителствен дълг на Гърция е в размер на 319,178 млрд. евро, а през 2014 вече е с над 2 млрд. евро по-малък  - 317, 094 млрд. евро. При намаление с над 2 млрд. евро обаче имаме увеличение на съотношението дълг/БВП от 2,1% (от 175% на 177,1%). Това се дължи най-вече на спада на икономиката с 24,8% от 2010 година насам, макар да има нищожен ръст от 0,8% през 2014. Безработицата в страната е 26,5%, най-високата в ЕС и два пъти над средната за страните членки. А безработните младежи на възраст 15-24 години са 52,4% от трудоспособното население като по този показател е изпреварена само от Испания с 53,2% младежка безработица. От няколко месеца Гърция се управлява от популисткото правителство на СИРИЗА с премиер Алексис Ципрас, но основните проблеми се трупат от 2010 насам, като през това време в управлението се изредиха и десни, и леви партии, но винаги в коалиция една с друга, поради невъзможността да се състави стабилно правителство и поради натиска на тройката – МВФ, ЕК и ЕЦБ – за прокарване на болезнени реформи с цел връщане на дълга чрез драстично намаляване на правителствените разходи.

Критичното състояние на общия европейски проект е видимо, което не означава, че трябва да го зачеркнем с лека ръка. Битката за оцеляване тепърва предстои, а катарзисът сред големите пет е наложителен. Да скриваш собствените си проблеми като „давиш” вече потъналата Гърция в никакъв случай не може да се нарече солидарност. А да не съкращаваш разходи на брюкселската бюрокрация, като същевременно искаш драстично съкращение на разходите на гръцката е цинично и лишено от всякаква логика. Целият ЕС е в преразход, не само Гърция. Никой не говори обаче за това, напротив, иска все по-голямо увеличение, заради нарасналите нужди от хора и поддръжка, покрай управлението на сложната свръхрегулативна машина на обединена Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар