сряда, 15 юли 2015 г.

Реформа на МВФ

Харолд Джеймс и Доменико Ломбарди*

Международната система на икономическо управление е в повратен момент. След 70 години институциите на Бретън Уудс – Международния валутен фонд и Световната банка – проскърцаха, а легитимността им се поставя под съмнение от всички посоки. Ако искат да останат значими, те се нуждаят от реална промяна.

Специално МВФ е изправена пред множество трудности. В Съединените щати Конгресът е блокиран не само по международни проблеми като търговията, но също така и при прокарването на реформи, които да разширят ролята на нововъзникващите икономики в МВФ. От своя страна Европа повлече надолу организацията заради дълговата си криза, след като Гърция вече пропусна плащането на заемите си от МВФ (макар че Фондът да не определи това като несъстоятелност). А в Азия МВФ още носи стигмата заради мудната реакция на финансовата криза в региона в края на 90-те.

Как може МВФ да възвърне ролята си на крепител на международната финансова стабилност? Едното решение може да е пренареждане на международната му резервна система, Специалните права на тираж (СПТ), като добави китайския реминбин в кошницата от валути, определящи стойността им.

СПТ бяха създадени през 1969, за да помогнат в защитата на света при опасност от изпадане в ликвидна криза. Първоначално стойността им беше равна на американския долар, който от своя страна имаше златно покритие. Но когато президентът Ричард Никсън сложи край на международната конвертируемост на долара със златото през 1971, по-голямата част от света прие системата на плаващи валутни курсове, при която стойността на всяка отделна валута можеше да варира в широки граници.

За да стабилизират стойността на СПТ, политическите технолози решиха през 1974 да я положат върху валутите на 16 страни, държащи не по-малко от 1% от глобалната търговия. Но имайки предвид факта, че много от тези валути не се търгуваха в големи обеми, широката кошница от валути се оказа неефективна. СПТ се превърнаха в пренебрежима опция за резервна валута, с далеч по-слаба доходност отколкото други резервни активи.

През 1981, кошницата на СПТ беше преработена и включваше само валутите на най-големите глобални икономически играчи: Франция, Германия, Япония, Обединеното кралство и Съединените щати. Новият състав на кошницата беше достатъчно прост, за да бъде лесно разбран от инвеститорите и достатъчно стабилен , за да издържи на колебанията на валутните курсове. Кошницата беше опростена допълнително, когато еврото замени френският франк и германската марка. Но понеже светът не се беше изправял пред ликвидна криза от 1971 насам, употребата на СПТ като глобална резервна валута си остана ограничена. Преди настоящата глобална финансова криза СПТ представляваше едва 0,5% от международните резерви. Дори след значителния размер на отпуснатите суми през 2009 – направени за допълване на валутните резерви на страните членки на МВФ и за засилване на техния капацитет за устояване на кризата – техният дял достигна чисто 3,7%. Накратко, СПТ се използва по-малко като резервен актив, отколкото МВФ възнамеряваше.

Въпреки това СПТ може да притежава реална стойност, служейки като стабилна референтна единица във време на нарастващо колебание във валутните курсове. От януари, когато Швейцария отговори на обезценяването на еврото спрямо долара като „развърза” франка от общата европейска валута, икономиката на страната преживява спад. Това разкрива истинската стойност на една стабилна единица към която по-малките икономики могат да привържат своите валути, особено във времена на растяща колебливост на валутните курсове.

Разбира се, ако СПТ приемат тази роля, те трябва да бъдат използвани в по-широк план. Най-важно, те би трябвало да бъдат търгувани като частни и да бъдат използвани като база за частно кредитиране. При тези обстоятелства обаче, СПТ кошницата ще се нуждае от разширяване, включвайки валутите на големите развиващи се икономики, начело с Китай.

Обратното на това, което казват противниците, китайският реминбин изпълнява изискванията за присъединяване към кошницата валути в СПТ. За незапознатите, понастоящем реминбина е наистина глобална валута. Една четвърт от мащабната китайска международна търговия (страната е вторият най-голям износител, като държи дял от една осма от глобалния износ) се фактурира в реминбини. Освен това реминбина вече изпълнява изискванията  - които не изпълняваше до 2010, когато Китай за пръв път се опита да вкара валутата си в кошницата на СПТ – да е „конвертируема”. Откакто страната прокара серия от вътрешни реформи целящи увеличаването на употребата на реминбина за международни разплащания, валутата стана петата най-употребявана за тази цел, достигайки над 2% от тези транзакции. Това може и да не изглежда голям дял, но е малко под един процентен пункт по-нисък от японската йена.

Остава една пречка пред пълната конвертируемост на реминбина и тя е премахването на капиталовия контрол от страна на китайското правителство. Но през последните години МВФ ревизира своите позиции по отношение на капиталовия контрол, признавайки неговата полезност при определени обстоятелства. А основните централни банки наскоро бяха тласнати към т.нар. „благоразумни макро регулации”, които са мека форма на капиталов контрол.

Тази година американският долар поскъпна спрямо почти всички валути, с едно важно изключение – реминбина. Това е доказателство, че Китай се придвижва, макар и бавно, към пазарно-диктувани валутни курсове – това е именно търсеното от инвеститорите доказателство, че могат да се доверят на реминбина като глобален актив.

Логиката зад създаването на СПТ е ясна. Световната нужда от международно признат резервен актив, отразяващ международната търговия. Но изпълнението на плана се пропука. Оригиналната кошница от валути съставляващата СПТ беше твърде широка, така както сегашната й версия е твърде тясна. А фокусът върху официално държаните активи пренебрегва потенциалните ползи от СПТ на частните пазари. Сега тези пукнатини трябва да бъдат запълнени.

Ако МВФ иска да остане релевантен във времена на резки икономически трансформации, той трябва на всяка цена да се приспособи към тях. Чрез включването на реминбина – както и на другите валути на развиващите се страни – в кошницата от валути на СПТ, Фондът ще демонстрира готовността и способността си да го направи.

*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Принстънския университет и професор по история в Европейския университетски институт във Флоренция, Италия. Специалист е по икономическа история на Германия и по история на глобализацията.


Доменико Ломбарди е директор на Глобалната икономическа програма към Центъра за иновации в международното управление в Канада.

Няма коментари:

Публикуване на коментар