Повяхването на БРИКС

Майкъл Боскин*

Преди няколко години политическите технолози и анализатори предричаха, че страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Китай и Южна Африка – ще бъдат новият двигател на глобалния растеж. Наивната екстраполация на бързия растеж накара много хора да повярват в светлото бъдеще на тези икономики, а благодарение на тях и за останалия свят.

Но днес повяхването е видимо. Икономиките на Бразилия и Русия се свиват, а тези на Китай и Южна Африка се забавят видимо. Само Индия бележи растеж, надвишаващ леко китайския. Ще сбъдне ли БРИКС някогашните надежди? Или проблемите ще се задълбочат?

Имайки предвид факта, че в икономики с ниски доходи капиталовите разходи (за компютри, производствени помещения и инфраструктура) обикновено са малки, а инвестициите в човешкият капитал (образование и практики) са нищожни, те имат по-голям потенциал за възвращаемост на капиталовите инвестиции. Това означава, че тези икономики могат да нарастват по-бързо от богатите икономики, докато доходът на глава от населението навакса изоставането.

Китай, Индия и Бразилия все още имат голям дял на селското население и затова могат да правят големи крачки за намаляването на бедността, изкарвайки няколко стотин милиона души (най-голям принос има Китай) от нея през последните десетилетия. Средната класа в тези страни също нараства значително.

Бързото развитие на нововъзникващите икономики се дължи на икономическия песимизъм в Европа и Северна Америка. въпреки това съвкупния БВП на развиващите се страни днес надвишава този на развитите икономики – ситуация, която светът не можеше да си представи само допреди едно поколение.

Нещо повече, стотици милиони ниско платени работници, присъединили се към глобалния трудов пазар, след като Китай, Индия и Източна Европа отвориха икономиките си, все още оказват натиск надолу върху заплатите най-вече на най-подготвените и опитни работници в напредналите икономики. Както разкрива през 1948 носителят на Нобелова награда за икономика Пол Самюелсън, международната търговия води до изравняване на цените, а заплатите, приспособили се към работните умения, се уравновесяват в глобален мащаб.

Но за БРИКС бързото развитие може да стане по-трудно. Опитът показва, че има точка – обикновено когато доходът на глава от населението достигне около 15-20 хил. долара (приблизително 1/3 от нивото в Съединените щати – отвъд която растежът се забава. В последните десетилетия само няколко икономики – особено Южна Корея, Тайван и Сингапур – успяха да избегнат т.нар. „капан на средния доход” и продължиха да увеличават своя просперитет.

Отвъд проблемите, с които почти всички развиващи се икономики се сблъскват – например слабите институции и лошото управление – всяка от страните от БРИКС се изправя пред редица специфични предизвикателства. Например Бразилия трябва да се пребори с рецесията, ниските цени на петрола и с безпрецедентния корупционен скандал в Петробрас, държавната петролна компания. Заедно с това, трябва да се преформулира дневният ред на президента Дилма Русеф и да се подпише споразумение за по-свободна търговия, каквото е споразумението НАФТА (между Канада, Съединените щати и Мексико), както и да се подсигури по-добра среда за чужди инвестиции, особено в областта на енергетиката.

Русия също изпитва сериозен натиск заради по-ниските цени на петрола, както върху бюджета, така и върху способността й да осигури по-нататъшно развитие на енергийния сектор. Предизвикателствата се увеличиха заради икономическите санкции наложени от страна на Съединените щати и  Европа в отговор на агресивните политики на президента Владимир Путин спрямо съседите на Русия. Русия също така изпитва остър демографски проблем, характеризиращ се с намаляване на населението, със стандарт на живот далеч под средния за напредналите икономики и с растящ проблем с изтичането на мозъци.

Индия, поне засега, е в най-добро икономическо състояние. Инфлацията, основна заплаха за икономиката доскоро, е по-ниска от прогнозираната от гуверньора на Централната банка на Индия Рагурам Раян. А растежът достигна прогнозния от 7,5% за годината. Но фискалната позиция на Индия остава нестабилна, а населението на страната, което скоро ще надвиши това на Китай, остава предимно селско и много бедно.

Въпреки задаващите се затруднения министър-председателят Нарендра Моди се забави с провеждането на обещаните икономически реформи. Въпреки че постигна някои малки подобрения в регулациите, приватизацията и пренасочването на средства към бедните, обещаните поземлена реформа и реформа на пазара на труда остават недовършени.

Китай от своя страна изпитва трудно икономическо приспособяване, от експортно-ориентиран към базиран на потреблението модел на растеж. Ако трябва да се изразим с термини от покера, китайският президент Си Дзинпин се опитва да заложи всичко на картата, че нарастващата средна класа ще потребява достатъчно стоки, че да избегне превръщането на огромния икономически потенциал на основните индустрии във водещ източник на безработица.

С под 40% от БВП – в сравнение с повече от 60% в напредналите икономики – потреблението при китайските домакинства определено има накъде да расте. Но китайската икономика остава уязвима за големите рискове. Както се случи в Япония по отношение на Китай преди десетилетия, Китай започва да страда от ценовата конкуренция с Виетнам. Китайският стоков пазар е неразвит, а антикорупционната програма на Си Дзинпин, макар и популярна сред обикновените граждани, доведе до разпространяваща се несигурност относно „правилата на играта”.

И накрая, проблемите на Южна Африка се коренят в загубата на доверие към правителството, в широкоразпространената корупция, в недобре развитата инфраструктура, в ограниченията на пазара на труда и в регулациите за чуждите инвестиции. А реформаторски план, президентът Джейкъб Зума не гледа в правилната посока.

Страните от БРИКС са – а и винаги са били – подвластни на същите сили, както останалите икономики. Но въпреки че засилиха зависимостта си от пазарните сили, техните правителства продължават да вземат голяма част от важните икономически решения, което увеличава риска от разстройване на икономиката и дори от предизвикването на криза. Способността им да развият институции, поддържащи по-голяма икономическа свобода, с по-голямо доверие в пазарната конкуренция и по-малко правителствена намеса, ще бъде в основата на дългосрочния им успех.

*Майкъл Боскин е професор по икономика в Станфордския университет и старши научен сътрудник в Институт „Хувър”. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Джордж Буш-старши от 1989 до 1993 година. Оглавява т.нар. Комисия „Боскин” за разкриване на грешките при официалното изчисление на инфлацията в Съединените щати.