вторник, 8 ноември 2016 г.

Как неравенството намери политическо представителство

Майкъл Спенс*

Отне много време докато разширяващото се неравенство повлияе на политиците, както неочаквано се случи през последните години. Днес когато то е централна тема, националните икономически приоритети ще трябва да се променят значително, за да изградят по-справедливи приобщаващи икономики и общества. Ако не го направят, хората ще потърсят опасни алтернативи на сегашните си правителства, каквито са популистките движения помитащи днес много страни.

Политическите лидери често дават примери за растеж, при който има несправедливо разпределение на благата от него. Но после правят сравнително малко за това идвайки на власт. Когато страните се хлъзнат по пътя на неприобщаващия растеж, това обикновено е в резултат на незачитането на експертното мнение, разочарование от политическата система и споделените културни ценности, и от огромната социална фрагментация и поляризация.

Разбирането на важността за това как икономическите блага се разпределят, разбира се не е ново. В развиващите се страни икономическото изключване и крайното неравенство винаги са били неблагоприятен фактор за дългосрочните тенденции и високия растеж. При тези условия прорастежните политики са политически неустойчиви и са напълно подкопани от политическата дезориентация, социалните вълнения или дори насилие.

В Съединените щати нарастващото неравенство е част от живота най-малко от 1970-те, когато сравнително справедливото разпределение на икономическите блага от ранната следвоенна ера започна да става несиметрично. В края на 1990-те, когато дигиталните технологии започнаха да автоматизират и премахват по-рутинните работни места, изместването към по-голямо неравенство на богатство и доход се ускори драматично.

Глобализацията изигра своята роля. В двете десетилетия преди финансовата криза от 2008, заетостта в производството в Съединените щати спадна рязко във всички сектори с изключение на фармацевтичния, точно когато добавената стойност в производството нарасна. Нетната загуба на работни места беше задържана почти до нулата благодарение на ръста на заетостта в сектора на услугите.

Всъщност голяма част от добавената стойност в производството реално идваше от услуги като създаването, развиването и внедряването на продукти, и от маркетинга. Затова, ако включим тази съчетана верига на стойността, спадът в производството – произвеждането на материални стоки – е доста по-изразителен.

Икономистите проследяват тези тенденции от известно време. Икономистът от Масачузетския технологичен институт (МТИ)  Дейвид Аутор и неговите колеги грижливо са документирали влиянието на глобализацията и съхраняващите работни места дигитални технологии върху рутинните работни места. Съвсем наскоро, световният бестселър на френският икономист Тома Пикети „Капиталът в 21-ви век”, разшири значително познанието ни за неравното разпределение на богатството и описа възможните причини за силите, които са го причинили. Брилянтните млади икономисти носители на награда Рай Чети и Еманюел Саез обогатиха дискусията с нови изследвания. А аз писах за някои от структурните икономически размествания свързани с тези проблеми.

В края на краищата журналистите също проследиха тези тенденции и днес е трудно да откриеш човек, който да не е чувал за „1-ния процент” – кратко описание на онези на върха на глобалното богатство и подоходната скала. Много хора днес се тревожат за поляризираното общество: преуспяващата глобална класа на елитите на върха и потисната класа обхващаща всички останали. Все пак, въпреки тези дълготрайни тенденции, политическото статукво си остана в голяма степен непокътнато до 2008.

За да разберем защо на политиците им отне толкова време, за да осъзнаят политическите реалности, трябва да погледнем подбудите и идеологията стояща зад това. С уважение към подбудите, политиците нямаха достатъчно добри причини да се справят с неравното разпределение. Съединените щати имат сравнително малко ограничения върху финансирането на кампании, затова корпорациите и богатите хора -  които не се интересуваха от преразпределението на дохода – даряваха огромни суми в касите на политическите кампании.

Чисто идеологически, много хора просто са подозрителни към голямото правителство. Те разбираха проблема с неравенството и по принцип подкрепяха правителствените политики осигуряващи висококачествено образование и здравни грижи, но нямаха доверие на политиците или на бюрократите. В техните очи правителствата са неефективни и в най-добрия случай работят за собствените си интереси, а в най-лошия са налагащи диктаторски методи и са потиснически.

Всичко това започна да се променя с възхода на дигиталните технологии и интернет, и особено с появата на социалните медии. Както показа президентът Барак Обама по време на изборния цикъл през 2008 – последван и от Бърни Сандърс и Доналд Тръмп в настоящия цикъл – днес е възможно да финансираш една много скъпа кампания без участието на „големите пари”.

В резултат на това днес сме свидетели на все по-видимо разделяне между „големите пари” и политическите подбуди. И макар парите все още да са част от политическия процес, влиянието им вече не се свързва предимно с корпорациите и богатите хора. Днес платформите на социалните медии позволяват големи групи хора да се мобилизират по начин напомнящ масовите политически движения от по-предишни периоди. Подобни платформи могат да намалят разходите за политическа организация и по този начин изначалната зависимост на кандидатите от парите, като в същото време предлагат добра алтернатива на каналите за набиране на средства.

Тази нова реалност ще се запази и, независимо кой спечели президентските избори в Съединените щати тази година, всеки недоволен от голямото неравенство ще има глас, ще има възможността да го финансира и властта да влияе на вземането на политически решения. Така също други групи фокусирали се върху такива проблеми, каквито са проблемът за устойчивостта на околната среда, които не получиха голямо внимание в настоящата президентска кампания в Съединените щати (трите дебата между кандидатите не включваха дискусии за климатичните промени, например), ще го получат в бъдеще.

Всички признават, че дигиталните технологии промениха икономическите структури и разместиха властовите отношения в демокрациите по света – дори в институциите мислени някога за доминирани от парите и богатството.

Общо казано, новите влиятелни тенденции трябва да бъдат поощрени. Но те не могат да бъдат заместител на мъдрото лидерство, а съществуването им не е гарант за благоразумни политики. Докато политическите приоритети продължават да се изместват, ние ще трябва да изнамираме креативни решения за преодоляване на най-трудните проблеми и за избягване на популисткия безпорядък. Убеждението е, че именно това е пътят, по който вървим днес.

*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, член на управителния борд на „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономически растеж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар