сряда, 16 ноември 2016 г.

Доналд Тръмп и светът на недоверието

Джанин Уедъл*

Кризата на общественото доверие в институциите на гражданското общество – в това число правителства, законодателни органи, съдилища и медии – е основен фактор за възхода на Доналд Тръмп и хора като него по целия свят. И колкото повече се задълбочава кризата, толкова повече подобни лидери ще продължават да се харесват на гласуващите, равнодушни към изборните резултати.

Тази криза не е нова. В едно изследване от 2007, поръчано от форума на ООН, показва един „всепроникващ” образ: през последните четири десетилетия, почти всички т.нар. развити, индустриализирани демокрации претърпяха спад на общественото доверие в правителствата. През 1990 дори страни познати отдавна със стабилното обществено доверие, каквито са Швеция и Норвегия, отбелязаха спад.

В Съединените щати  последното проучване на Галъп за „доверието в институциите” показа двуцифрено увеличение на спада в доверието от 1970 насам (или по-нови налични измерватели) за 12 от 17 институции, в това число банки, Конгреса, президентството, училища, преса, църкви. При останалите институции доверието нараства леко в четири и значително само в една: военните.

Като социален антрополог, който е изследвал Източна Европа в последните години на комунизма, видях със собствените си очи какво се случва с общество лишено от обществено доверие. Хората гледаха на формалните институции с дълбок скептицизъм и се оттегляха в социални ниши: неформални, тясно преплетени приятелски кръгове, семейство и доверени познати, на които разчитаха за информация, новини и други важни неща. Младите хора не виждаха много причини да инвестират в бъдещето си, а техните родители бяха склонни към самоубийство и злоупотреба с различни субстанции до плашещи нива.

Днес има сигнали за подобни тревожни тенденции в Съединените щати, Европа и на други места. Според мащабно изследване на икономистите Ан Кейс и Ангъс Дийтън от миналата година, нивото на моралността на тези на средна възраст, по-ниско образовани бели мъже в Съединените щати се вдига, което някои наблюдатели нарекоха вълната на „неизбежната гибел”.

В същото време американските милениуми (родените между 1982 и 2004) отлагат брака и покупката на кола или къща, като много от интервюираните лица казват, че отлагането ще бъде за постоянно. Живеещите с родителите си са на нива невиждани от 1940, а мнозина преживяват ден за ден, което не им носи нито ползи, нито сигурност за работното място.

В резултат на това, все по-голям дял от хора се определят като аутсайдери. Врати, някога отворени за тях сега се затвориха, а вярата в обществените институции, които представят интересите им, значително бе подкопана. Много поглеждат към анти-статуквото движения и лица, като Тръмп, за спасение.

Тази тенденция е видима и в анти-елитарния, анти-системен гняв, който избухна в цяла Европа и се отрази на референдума за „Брекзит” на Обединеното кралство. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия” продължава възхода си. Крайнодесният „Национален фронт” на Марин льо Пен се представя силно в кампанията за президент на Франция. И на австрийските избори от тази година, където за пръв път от Втората световна война насам кандидат, който не е от политическата класа, достигна до балотаж.

В Съединените щати, където президентска кампания 2016 е към края си, много гласоподаватели са категорични – не без основание – че системата е „Измамническа”. Но демокрацията и недоверието могат да бъдат съчетани по един опасен начин, понеже хората сблъскващи се със сложни политически и икономически проблеми, не винаги насочват гнева си в подходящата посока.

Дълбоките икономически и технологични промени в последните десетилетия – заедно с приватизацията, дерегулацията, дигитализацията и финансовизацията – допълнително овластиха елитите и им позволиха да засилят употребата на политическото си влияние чрез тинк-танкове и филантропия; чрез сенчестото лобиране, една практика подкопаваща основите на стандартните процедури; чрез медиите; чрез финансирането на кампании; и чрез възлагане на „обществени поръчки” в услуга на интересите им. Тази „нова корупция”, макар на практика да е легална, е в действителност непрозрачна – а това силно разяжда общественото доверие.

Това, заедно с увеличаващото се подоходно неравенство, помага да си обясним как гласоподавателите могат да се подлъжат по кандидат като Тръмп, особено когато живеят, както и мнозина други го правят, в своя собствена информационна вселена. Алгоритмите на Фейсбук и Туитър укрепват груповите интереси и скриват противоположните гледни точки – а понякога и фактите. Дигиталната ера създаде такова идеологическо тесногръдие, което, и в това е иронията, не е по-различно от поощряваното по време на комунизма.

Резултатът е плашещо сходен за всеки изучавал историята на Източна Европа. Също като руския президент Владимир Путин, Тръмп обуздава безсилието и гнева, експлоатира носталгичните копнежи и национализма и сочи изкупителни жертви в лицето на уязвими хора като имигрантите. Както в Русия, където гейовете и други малцинства са официално заклеймени, разочарованите в  Америка са окуражавани да тормозят и демонизират вече маргинализирани групи.

Доверието е живителният сок на процъфтяващото общество и по-голямата част от Запада се нуждае от спешна трансформация. Но неговата политическа система ще си остане силно подкрепяна докато окопалите се елити се чувстват достатъчно уверени в опитите си да пренебрегват нуждите на изпадналите в отчаяние.

*Джанин Уедъл е антрополог и преподавател в Schar School of Policy and Government към George Mason University.

Няма коментари:

Публикуване на коментар