вторник, 1 ноември 2016 г.

Трябва заместител за британския износ

Робърт Скиделски*

Най-драматичният икономически ефект от вота за напускане на ЕС на Обединеното кралство се изрази в срива на лирата стерлинг. От юни насам паундът падна с 16% спрямо кошницата от валути. Марвин Кинг, предишният гуверньор на Английската централна банка, приветства по-ниския обменен курс  като „добре дошла промяна”. Всъщност, с настоящия британски дефицит по текущата сметка в размер на над 7% от БВП – несравнимо по-голям откакто започват да се събират данни за него през 1955 – обезценяването трябва да се приема като благословия. Но дали е такава?

Икономистите в такава ситуация биха казали, че начинът да се балансира външнотърговския баланс на страната е чрез поевтиняване на валутата й, което би направило вноса по-скъп, а износа по-евтин, карайки първия да намалява, а втория да се увеличава.    По-високите вносни цени – нетна загуба за страната – биха се компенсирали от по-високи заетост и заплащане предизвикани от по-конкурентната позиция на износа на страната.

Но за да може валутното обезценяване на сътвори своята магия, трябва да има очаквания за засилено търсене, когато валутния курс пада (или, както казват икономистите, ценовата гъвкавост на търсенето на изнасяното трябва да бъде висока). Но различни изследвания показват, че ценовата гъвкавост за търсенето на британския износ е ниска. Например, скорошния доклад на Франческо Айело, Грациела Бонано и Алесия Вия от Европейската група за търговски изследвания разкрива, че „дългосрочните нива на износа показват несвързаност с реалния валутен курс на Обединеното кралство”.

Това означава, че британските потребители и производители ще трябва да поемат цялата тежест от обезценяването: потреблението им на вносни продукти ще бъде намалено чрез рязко увеличение на ценовата инфлация, която няма да бъде компенсирана от печалби от износа. Това без никакво съмнение е само теоретично предположение. През 2008-09, когато останалата част от света беше в дефлационен цикъл, Обединеното кралство се оказа в продължителна инфлационна рецесия, като БВП се сви от върховото си ниво от 6,1% годишно, а инфлацията достигна до 5,1%. Това се случи понеже лирата стерлинг падна с повече от 21%, от най-високите си нива, между 2007 и 2008.

Нещо повече, въпреки че дефицитът по текущата сметка се сви до около 1,7% от БВП през 2011, подобренията бяха само временни. След 2011 дефицитът по текущата сметка отново започна да расте, като паундът никога не успа да възстанови загубите си. На икономически жаргон  Обединеното кралство сякаш страдаше от крана форма на ефекта на „Хотакър-Маги” – наречен на двама икономисти, които откриват през 1969, че ценовата еластичност за вноса и износа могат да се различават съществено, което води до нарастващо устойчива тенденция към дисбаланси по текущата сметка.

Причината изглежда е огромното свиване на производствения сектор на Обединеното кралство – от около 28% от общата добавена стойност през 1978 до по-малко от 10% днес. Както икономистът Никлас Калдор отбелязва преди много време, понеже производството има по-висока възвращаемост отколкото услугите, износителите на стоки са склонни да изместват износителите на услуги.

В допълнение, структурните реформи от средата на 1990-те гарантираха, че британските износители са по-дълбоко интегрирани в глобалните вериги за доставки. В резултат на това увеличаването на британския износ изискваше верига за внос. Затова, когато лирата стерлинг се обезценява, а вносните цени нарастват, шоковият ефект върху износните цени ги прави по-малко конкурентни. Последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че съставът на вноса в британския износ е около 23%, в сравнение с около 15-те процента за американския и японския износ.

Засега Обединеното кралство разчита на капиталовите потоци към „Лондонското сити”, за да бъде ограничено падането на лирата. Но, както показа и срива на валутния курс от 2008, този източник на външно търсене на лирата стерлинг е крайно нестабилен. Когато тенденцията неизбежно се обърне, заедно с потоците и лирата, и износът ще понесат още един удар.

Най-лошият възможен сценарий би представлявал рязък спад в стойността на лирата стерлинг, последван от мъчителна инфлация, която да подсили ръста на цените на британския износ, разпалвайки по-нататъшна валутна обезценка. Тази съдбовна примка би спряла едва когато британските потребители усетят спада на реалните доходи до степен, която не се вижда често извън развиващите се страни.

По-вероятният изход е някакъв вид ефект на бавно загниване, с периодична обезценка постепенно тикаща надолу жизнения стандарт за всички онези живеещи само на заплати изплащани в лири стерлинги.

Какво да бъде направено? Единствено бързи действия на правителството за замяна на настоящия внос на стоки с произведени у дома стоки, може да се окаже печелившо. Класическото решение е контрол върху вноса. Но има и други мерки, които доста по-малко нарушават търговските правила и международните договорености.

Националната инвестиционна банка, която Лейбъристката партия сега защитава, би могла да бъде овластена да инвестира в индустрии с голям потенциал за замяна на вноса. Една от алтернативите е да бъдат субсидирани такива индустрии директно от хазната, като субсидиите да бъдат тясно обвързани с чувствително намалени цени в сравнение с тези на вноса. Когато вътрешно произведените стоки станат конкурентни на чуждестранните стоки, субсидиите могат постепенно да бъдат премахнати и на индустрията да бъде позволено да си стъпи на краката.

В идеалния случай, британското правителство трябва да си постави за цел да намали вноса като процент от БВП от настоящите високи нива от около 30%, до нивата от 1974 от около 20%. Това може да се окаже твърде амбициозно, но Обединеното кралство би трябвало да може да постигне резултат от около 25% от БВП. Но ако нищо не бъде свършено, Британия рискува  да попадне в ситуация на постоянно намаляващ просперитет. Една икономика в депресия може да бъде подсилена, както и една инфлационна икономика може да бъде вкарана в депресия. Но загубата на достъп до ключови външни пазари в резултат на валутни колебания извън контрола на страната може да се окаже необратим.


*Робърт Скиделски е почетен професор по политическа икономия в Университета на Уоруик и член на Британската академия по история и икономика. Член е също така и на британската Камара на лордовете. Автор е на тритомната биография на Джон Мейнард Кейнс. Робърт Скиделски започва политическата си кариера в Лейбъристката партия, след това става говорител на Консервативната партия по финансовите въпроси и е изключен от там след като открито се противопоставя на намесата на НАТО в Косово през 1999 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар