понеделник, 21 ноември 2016 г.

Защитата на Европа в ерата на Тръмп

Ги Верховстат*

Точно както предварителните социологически проучвания за референдума за „Брекзит” на Обединеното кралство, социологическите проучвания за току що приключилите президентски избори в Съединените щати, се оказаха погрешни. И точно както „Брекзит” немислимото се случи. Доналд Тръмп е новоизбраният президент на Съединените щати, което демонстрира триумфа на родословието над интернационализма. В състезанието между отвореното и затвореното общество, последното е категоричен победител, а либералната демокрация и бързо се превръща в съпротивително движение.

С Тръмп в Белия дом Съединените щати ще се вглъбят в себе си. Можем със сигурност да кажем, че Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между Съединените щати и ЕС вече е провалено. Но президентстването на Тръмп ще навреди на Европа и по много други начини. Териториалната  цялост на ЕС днес е под въпрос.

Тръмп даде ясно да се разбере, че неговите външнополитически приоритети не включват европейската сигурност. Той не припозна стратегическата необходимост на НАТО и показваше заинтересованост от трансатлантическите  отношения единствено когато говореше за неплатените сметки. Президентстването на Тръмп ще доведе до един епичен геополитически разрив: за пръв път от 1941 Европа няма да може да разчита на защитният чадър на Съединените щати. Сега тя е изоставена.

На Европа оставаше само да прави живота си по-лесен. През последния век трансатлантическите отношения се придържаха към една особена, неизразима динамика, като колкото по-активни бяха Съединените  щати, толкова повече Европа задрямваше. Когато американците се намесваха зад граница – както се случи в Ирак – Европа отговаряше с демонстративни лекции за „имперската самонадеяност”. А когато американците отказваха да се намесят или се намесваха късно, или неефективно – както в Сирия и Либия – европейците искаха от Америка поемане на лидерството.

Тази ера днес приключи. Тръмп знае, че ЕС има пари, технология и ноу-хау, за да бъде глобална сила равна на Съединените щати и не е негов проблем, че на Европа й липсва политическа воля да разгърне пълния си потенциал. Ние, европейците, от много отдавна сме приели, че е по-евтино и сигурно да оставим на Съединените щати да решават нашите проблеми, дори тези в задния ни двор. С избирането на Тръмп (а и предвид пъстротата на външнополитическото наследство на Америка), ние сме длъжни да захвърлим тази вяра.

ЕС трябва да приеме изборът на Тръмп като сигнал за събуждане и поемане на съдбините в собствените си ръце. Съществуващите конфликти, като кървавата гражданска война в Сирия и анексирането на Крим от Русия, както и намесата й в Източна Украйна, пряко засяга сигурността на страните членки на ЕС, техните икономики и общества. Все още руснаците и американците, вместо европейците, са много по ангажирани със съдбата на Украйна, както и със съдбата на други гранични зони около Европа. ЕС е лишена от възможността да упражнява контрол върху собствената си сигурност, върху търговските си отношения и върху мигрантските потоци.

През 2014, един показателен разговор между помощник държавният секретар на Съединените щати, отговарящ за европейските и евразийските отношения, Виктория Нюланд и посланикът на Съединените щати в Украйна Джефри Пайет, изтече в медиите и беше публикуван онлайн. Обсъждайки отговорът на Съединените щати в Украйна – след като бившият украински президент Виктор Янукович избяга в Русия – Нюланд каза, „ЕС да го д*ха”. Това е отношение, което Европа преглътна. Макар да беше доста неприятно да чуем подобно отношение изразено от официални лица от администрацията на Обама, можем само да си представим с какво ще се сблъскаме при Тръмп, който може би няма да ни удостои с внимание и да назначи официален представител за „Европейските и евразийските отношения”.

Именно поради тези причини ЕС повече не може да чака да изгради своя собствена Европейска отбранителна общност и да развие  собствена стратегия за сигурност. Това  трябва да започне с модернизиране и разширяване на двустранните и регионалните отношения, не само сред и между Балтийските и Скандинавските страни, но също така и между Белгия и Холандия, и Германия и Франция. Всички тези крайно необходими отношения трябва да бъдат обединени под шапката на единно европейско командване, с общо финансиране и споделена отбранително-снабдителна система.

ЕС на всяка цена трябва да създаде свой капацитет за гарантиране на собствената си сигурност. Всичко по-малко от това ще бъде недостатъчно за защита на собствената му територия. Това е трудно, но жизненоважно решение, което ЕС отлага доста отдавна. Сега, след като Тръмп беше избран, то повече не може да бъде отлагано.


*Ги Верховстад, бивш белгийски министър-председател, е президент на АЛДЕ в Европейския парламент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар