петък, 25 ноември 2016 г.

Митът „женски вот”

Хедър Хълбърт*

Сред клишетата, които си заслужават да бъдат оборени след последните президентски избори в Съединените щати е идеята за „женския вот”.

Може и да изглежда изненадващо, че едва 54% от женския електорат гласуваха за Хилари Клинтън, първата жена номинирана за президент от голяма партия. Но макар полът да е силен показател за това как американците мислят по определени теми, той не е най-точният за това как те ще гласуват. Това показва, че жените кандидати не робуват на отделен полов предразсъдък, а по-скоро създават много други такива.

Разбира се, един бегъл поглед към изборните резултати от миналото разкрива като цяло огромни и постоянни разлики между мъжете и жените гласоподаватели.

Според Pew Research, последните президентски избори, в които мъжете и жените гласуват по равно, са били изборите от 1976 в съперничеството между Джими Картър и Джералд Форд. В изборите през тази година, жените предпочели Клинтън са с 12% повече, а мъжете предпочитат Тръмп със същата разлика. Мъжете предпочели Буш-младши са 12% повече през 2000, а жените предпочели Обама са 13% повече през 2008 и 11% повече през 2012, но досега не бяхме наблюдавали двуцифрени разлики и в двете посоки едновременно.

Но това все още не означава, че половите разграничения ни подсказват, че са първостепенен фактор, особено ако погледнем към другите разграничения в демографските групи. Ако видим разделението по расов или етнически признак, ще открием, че макар бяла Америка да е предпочела Тръмп с 21% повече, латиносите и афро-американците са предпочели Клинтън съответно с 36% повече и 80% повече.

В същото време, избиратели с различна образователна степен са гласували по начин невиждан от 1980 насам. Избирателите с колежанско образование са подкрепили Клинтън с разлика от 9 процентни пункта, докато хората без колежанска степен са подкрепили Тръмп с разлика от 8 пункта.

Анализ на екзитполовете на New York Times разкрива, че избирателите с годишен доход под 50 хил. долара са подкрепили Клинтън с разлика от почти 9 пункта повече, докато избирателите с доходи под това ниво са гласували по равно за двамата кандидати. Това показва, че поне на тазгодишните избори вотът според етноса и образованието е бил далеч по-предвидим, отколкото вота по доходен признак.

Както се и очакваше, това са били много по-предвидими избиратели от тези разделени по полов признак. 93% от афро-американците мъже са гласували за Клинтън. Но само 53% от белите жени и 63% от белите мъже са гласували за Тръмп, докато едва 43% от белите жени и 31% от белите мъже са гласували за Клинтън.

По същия начин, Клинтън печели подкрепа сред белите, с колежанско образование жени с разлика от 6 пункта. Но губи белите жени без колежанско образование с разлика от 28 пункта и белите мъже без колежанско образование с разлика от 49 пункта. А ако погледнем само при републиканските избиратели, половите различия изчезват почти напълно: 91% от жените републиканци и 92% от мъжете републиканци са гласували за Тръмп.

Всичко това показва, че няма еднополова динамика, а по-скоро такава пречупена през множество социални и икономически лещи. Например, отбелязва CBS News, неуспехът на Клинтън да свърже представянето на президента Барак Обама сред афро-американските избиратели, беше „напълно очакван за белите мъже” негласували за нея – макар тази причина да  си остана необяснена. И, въпреки историческото значение на нейната кандидатура, представянето на Клинтън сред белите жени избиратели не се оказа по-добро от представянето на Обама през 2012.

Ние знаем, че жените републиканци са гласували според партийните си пристрастия, а не според пола си. Но Тръмп изглежда е привлякъл бели жени несвързани с политически партии, което вероятно се дължи на стратегията от кампанията му да преекспонира женските тревоги.

Този успех на стратегията показва еднозначно, че полът може да играе роля при вземането на решение  за избор. Данните от гласуванията от 50 години насам показват, че жените, повече от мъжете, са движени в избора си от тревогите заради променящите се обстоятелства и външните заплахи.

Например, на президентските избори през 1964, кампанията на Линдън Джонсън пуска и до днес известната реклама „Daisy”, която внушава, че неговият опонент Бари Голдуотър, ще вкара Съединените щати в ядрена война. Седмица по-късно проучванията показват, че 45% от мъжете, но и 53% от жените, споделят същата тревога. По същия начин, Джордж Буш-младши се представя с 30% по-добре сред жените избиратели в своята кампания за преизбиране през 2004, отколкото се е представил в кампанията си през 2000, което мнозина политически анализатори отдават на тревожността сред „плашливите мамчета” от бялата средна класа, заради терористичните атаки от 11 септември 2001 и последиците от тях.

Още по-наскоро, на частичните избори в Съединените щати през 2014, републиканците наблегнаха на американската уязвимост и пуснаха реклама внушаваща, че Ислямска държава е пуснала хора заразени с вируса Ебола, за да убиват американци. Експертите се присмяха на тези твърдения, но проучванията показаха, че реклама никога не е била толкова ефективна, а голяма част от демократите в Конгреса, и в частност жени, изгубиха изборите през същата година. Фокусът на демократите върху репродуктивните права не постигна много за убеждаване на жените, които вече се бяха разтревожили за Ислямска държава и Ебола. както предупредих по това време, изборите през 2014 бяха подготовка за стратегията през 2016 за нанасяне на поражение на жена кандидат.

Мнозина политически наблюдатели допуснаха, че тази стратегия би могла и да не проработи в полза на републикански кандидат, което предполагаше, че водещата на дебата е била в цикъл, шега заради ориентацията на дъщеря й, записана как се хвали, че е опипвала жена и беше публично обвинена от няколко жени в сексуално посегателство и насилие.

Но, точно както и през 2014, праволинейните републикански избиратели през 2016 бяха много по-концентрирани върху тероризма, престъпленията, нелегалната имиграция и икономическата несигурност, отколкото върху проблеми като сексизма, расизма и неравенството.

Къде поставя всичко това американските жени? Жената кандидат за президент на Съединените щати сега успя да спечели мнозинство от женския вот и като цяло повече гласове от нейния опонент мъж, и все пак нейната стратегия не успя да й донесе достатъчно гласове, за да си осигури победа. В американската силно поляризирана политическа култура, посланията към една група просто отчуждават другите групи. Докато жените кандидатки са принуждавани да задоволяват многопосочните, противоречиви полови очаквания, Съединените щати никога няма да успеят да затворят тази най-значима от всички пропасти: между Америка и многото други страни, които вече избраха да бъдат ръководени от жени.


*Хедър Хълбърт, директор на Инициативата за нови модели на политическа промяна в нова Америка, е била съветник по международни отношения в Белия дом, в Държавния департамент на Съединените щати и в Конгреса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар