сряда, 30 ноември 2016 г.

Доналд Тръмп и усещането за власт

Робърт Шилър*

Избраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп изгради кампанията си отчасти върху предложението да ореже драматично данъците на хората с високи доходи, една група чиито членове често са и с елитно образование. И все пак най-ентусиазираната подкрепа за него изглежда дойде от хората със средни и свиващи се доходи, и с ниско ниво на образование. На кого всъщност дава?

Победата на Тръмп очевидно се корени в усещането за икономическо обезвластяване, или страхът от загуба на власт, сред поддръжниците му. За тях неговият прост слоган, „Да направим Америка отново велика”, звучи като „Да направим вас отново велики”: икономическата власт ще бъде дадена в ръцете на множеството, без да отнемаме от вече успелите.

Онези на дъното на нарастващото икономическо неравенство изобщо не искат правителствени политики изглеждащи като подаяние. Те обикновено не искат правителството да прави данъчната система по-прогресивна, да налага наказателни данъци върху богатите, за да даде парите на тях. Преразпределението се усеща като унижение. Усеща се като пример за провал. Усеща се като нестабилност. Усеща се като изпадане в зависимост, като нещо което може да се срути във всеки един момент.

Отчайващо бедните могат и да приемат подаяние, понеже усещат остра нужда. За онези обаче, които приемат себе си за средна класа, всичко понамирисващо на подаяние е нежелано. Вместо това те си искат икономическата власт обратно. Те искат да контролират икономическия си живот.

През 20-ти век комунистите политизират икономическото неравенство, но те се постарават дневният им ред да не бъде разглеждан като даване на милостиня или благотворителност за по-малко успелите. Било е от изключителна важност, че комунистите вземат властта чрез революция, в която работниците са обединени, предприемат действия и се чувстват овластени.

Поддръжниците на Тръмп също наричат триумфа си революция, макар насилието – само в кампанията – да е ограничено до личните обиди и оскърблението. Все пак е достатъчно отвратително, очевидно, да вдъхновяваш онези свои поддръжници, които смятат агресивността за проява на сила.

Несъмнено не само в Америка хората  желаят да се чувстват професионално реализирани, а не просто да получават пари за преживяване. В нито една страна не се чувстват длъжни да отговарят на нарастващото икономическо неравенство чрез налагане на тежки данъци върху богатите и да прехвърлят парите на другите. Това изглежда като промяна на правилата на играта след като самата игра е започнала.

В последната си книга „Данъчно облагане на богатите: История на фискалната справедливост в Съединените щати и Европа”, Кенет Шийви от Станфорд и Дейвид Стасавидж от Нюйоркския университет използват данни от последните два века за данъчните равнища и за подоходното неравенство, за да проучат резултатите в 20 страни.Те откриват, че е имало малко или не е имало никакви причини правителствата да правят данъчната система по-прогресивна, когато неравенството преди налагането на тази система е нараснало.

Катрин Креймър, автор на „Политики на негодуванието”, прави някои прозрения за тези резултати в Уисконсин, където, също като Тръмп, щатският губернатор, Скот Уокър, е популярен именно сред избирателите от работническата класа. След като е избран през 2010, Уокър намалява данъците на хората с по-високи доходи, отказва да увеличи минималното заплащане в щата, което е над федерално-определения минимум и отхвърля застрахователните полици създадени съгласно разписаната през 2010 от президента Барак Обама реформа в здравните грижи, които облагодетелстват хората с ниски доходи. Вместо това Уокър обеща мерки, които отнемат властта от работническите профсъюзи, действия свързвани предимно с по-ниските доходите на работническата класа.

Креймър е интервюирал избиратели от работническата класа от малки населени места в Уисконсин, опитвайки се да разбере защо са подкрепили Уокър. Интервюираните са наблегнали на провинциалните си ценности и гордостта от извършването на физически труд, които са източник на лична гордост и идентичност. Но те също така наблягат на усещането за обезвластяване за сметка на онези възприемани като несправедливо облагодетелствани. Тя заключава, че подкрепата им за Уокър, заедно с данните за икономическия упадък, са отражение на изключителния им гняв и негодувание срещу привилегированите хора от големите градове, които, преди Уокър, са ги пренебрегвали, но и са ги облагали с данъци. А с техните данъци, в частност, са плащани здравните застраховки на правителствените служители и техните пенсионни планове, неща които те самите не могат да си позволят. Те искат властта и признанието, които им предлага Уокър.

Същите избиратели са не по-малко разтревожени за ефектите от бързо развиващите се информационни технологии върху работните места и доходите. Икономически успелите хора днес изглежда са онези с познания за технологиите, а не онези живеещи в провинциален Уисконсин (или из други места от провинцията). Тези избиратели от работническата класа изпитват загуба на икономически оптимизъм. Все пак, зачитайки ценностите си и уважавайки се, те искат да останат там където са.

Тръмп говори езика именно на тези избиратели, но предложенията му няма изгледи да разрешат проблема с властовите несъизмерности. Той набляга на орязването на местните данъци, които, както твърди, ще освободят новия предприемачески вихър и на предоговарянето на търговските споразумения в протекционистична насока, което ще запази работните места в Америка. Но подобни политики е малко вероятно да предизвикат размествания в икономическата власт в посока към по-малко успелите. Точно обратното, предприемачеството може да развие по-умни начини за преместването на работни места свързани с компютри и роботи, а протекционизмът може да предизвика реакция на отмъщение от страна на търговските партньори, политическа нестабилност и, в края на краищата, може би горещ военен конфликт.

За да задоволи своите избиратели, Тръмп трябва да намери начин за преразпределяне на власт върху дохода, а не само на преразпределяне на доход и само чрез данъчно облагане и разходи. В тази насока той е споделил само ограничени идеи, като субсидирането на избор на училище за подобряване на образованието. Но могъщите икономически сили каквито са технологичните иновации и по-ниските глобални разходи за транспорт, са основните двигатели на нарастващото неравенство в много страни. Тръмп не може да промени този факт.


*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар