вторник, 22 ноември 2016 г.

Кой всъщност е президентът Тръмп?

Джефри Франкъл*

Шокиращата изборна победа на Доналд Тръмп тласна Съединените щати – а и света – към неизследвана територия. Съединените щати никога преди не са имали президент без политически и военен опит, нито пък такъв постоянно бягащ от истината, вярващ в конспиративни теории и противоречащ си толкова много. Всичко това прави почти невъзможно предположението как ще управлява.

Но наближаващото президентстване на Тръмп има прецедент: Джордж Буш-младши и няколкото общи неща помежду им. За незапознатите, също както Буш Тръмп не спечели народният вот, но въпреки това можем да приемем, че му е даден мандат за бързи промени. А посоката на тези промени може да доведе до резултати, които дори неговите поддръжници няма да харесат.

Сред обещаните икономически политики на Тръмп, фискалните му предложения са сред най-вероятните за прилагане: големи данъчни съкращения за богатите и увеличаване на разходите за отбрана и други съпътстващи разходи. Резултатът вероятно ще бъде същият като този постигнат от същите политики следвани от Буш: подоходното неравенство ще се увеличи, а бюджетните дефицити ще нараснат.

Нещо повече, седемгодишните оптимистични настроения на стоковите пазари може да бъдат прекъснати. И е много вероятно Тръмп, който атакува политиката на монетарни улеснения на Фед по време на кампанията си, бързо да преобърне тази позиция и да натисне Фед да не вдига лихвите.

Тръмп вероятно няма да може да изпълни обещанията си за вдигане на дела на икономическия износ на Съединените щати. А също така със сигурност няма да е способен да върне работните места в производството на Съединените щати, както и всички индустриализирани страни, изгубени в последните десетилетия. Подоходното неравенство отново е вероятно да започне да се задълбочава, въпреки резките подобрения в средния доход на семействата и в нивата  на бедност в последната година.

Възможна в някаква степен може да се окаже и рецесия по време на президентския мандат на Тръмп, съдейки по забележителните исторически данни от президентстването на републиканците. Две рецесии започват по време на администрацията на Буш. Всъщност повечето рецесии от Голямата  депресия насам започват при републикански президенти.

Президентстването на Тръмп е най-обезпокоително на външнополитическия фронт, където са очаквани много потенциални катастрофи. Имаме причина да се тревожим, че неправилната преценка ще доведе до трагедии, също като непохватният отговор на Буш на терористичните атаки на 11 септември 2001, като провала да бъде заловен Осама бин Ладен и като нахлуването в Ирак.

Ролята на Америка като глобален лидер със сигурност ще пострада, както ще пострада и „меката сила”, която преди служеше за пример за подражание на либералната демокрация за останалите. В същото време, тоталната глупост на Тръмп вероятно ще окуражи традиционните противници на Съединените щати като Русия, Сирия и Северна Корея.

Републиканците удържаха контрола и в Сената, и в Камарата на представителите, така че Тръмп ще може да изпълни обещанието си да отмени най-голямото постижение и наследство на Обама, започвайки с Обамакеър. Но това ще бъде важен тест. Как Тръмп ще се справи с негативните реакции, когато хората започнат да губят здравните си застраховки?

Тръмп и републиканците в Конгреса също така ще се опитат да отменят финансовите регулации по закона „Дод-Франк”, който бе приет след финансовата криза от 2008 и така да даде на банките и другите финансови институции повече свобода. И, отвъд Уолстрийт, те ще се опитат да орежат анти-тръстовите регулации и регулациите свързани с околната среда, особено онези ограничаващи емисиите парникови газове.
Накрая, Тръмп ще номинира консервативен съдия за Върховния съд, който да заеме свободното място след като съдия Антонин Скалия почина през февруари.

Трябва да бъдем благодарни обаче, че все пак повечето скандални предложения на Тръмп от кампанията никога няма да бъдат изпълнени. Той няма да построи „голяма, красива” нова стена по протежението на Американско-мексиканската граница и Мексико няма да плати за това, ако случайно той го направи. Също така той няма да изгони мюсюлманските имигранти, понеже ако го направи би нарушил основополагащи американски принципи и би бил бламиран дори от дясното крило във Върховния съд.

Малко вероятно е също така Тръмп да изпълни обещанието си за депортиране на 6-11 милиона нелегални имигранти. Но той най-вероятно ще сложи край на програмата за отлагане на депортирането на хора пристигнали като деца, която дава временна работа на много „мечтатели” (млади хора без легален статут, които са израснали в Съединените щати).

Също така Тръмп може би няма в действителност да събори Северноамериканското споразумение за свободна търговия или да вдигне драматично митата. Нито пък ще захвърли на боклука НАТО, друг важен съюз, или Женевската конвенция (което позволява на военните и ЦРУ да ползват мъчения). Макар Тръмп да остави впечатлението по време на кампанията, че би изпълнил всички тези неща, той неизбежно ще се сблъска с трайните последици от решения, които биха разрушили глобалния ред.

Съединените щати са готови да преживеят изцяло републиканско управление, водено от неопитен и непоследователен магнат популист. Да се надяваме, че избирателите ще държат администрацията на Тръмп и съпартийците му в Конгреса отговорни за трудностите, които американците ще преживеят.


*Джефри Франкъл е професор в Harvard University's Kennedy School of Government. Член е на Съвета на икономическите съветници по време на президентския мандат на президента Бил Клинтън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар