сряда, 23 ноември 2016 г.

Опитомяването на Тръмп

Нуриел Рубини*

Днес, след като Доналд Тръмп неочаквано спечели президентските избори в Съединените щати, все още остава отворен въпросът дали той ще управлява на базата на радикалния си популизъм от кампанията или ще възприеме една по прагматична, центристка линия.

Ако Тръмп управлява според обещанията от кампанията, трябва да очакваме пазарни паники в Съединените щати и по света, както и потенциално много тежки икономически вреди. Но имаме основателна причина да очакваме, че той все пак ще управлява доста различно от това.

Тръмп като радикален популист би захвърлил на боклука Транстихоокеанското партньорство (ТТП), би анулирал Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) и би наложил високи тарифи върху китайския внос. Той също така би изградил обещаната от него стена по границата между Съединените щати и Мексико. Би депортирал милиони нелегални работници. Би ограничил издаването на визи за работници със специфични умения нужни в технологичния сектор. И напълно би отменил програмата наречена Обамакеър, което ще остави милиони хора без здравни застраховки.

Като цяло, един радикален Тръмп значително би увеличил бюджетния дефицит на Съединените щати. Той рязко би намалил данъците върху приходите на корпорациите и богатите хора. И макар да разшири данъчната основа, да увеличи корпоративния данък и да стимулира компаниите да върнат изнесените в чужбина печалби, неговият план  не би бил приходно неутрален. Той би увеличил военните разходи и разходите в публичния сектор, особено за инфраструктура, а данъчните му съкращения за богатите биха намалили бюджетните приходи с 9 трлн. долара в рамките на десетилетие.

Един радикален Тръмп също така драстично би променил настоящия подход към монетарната политика – първо като смени председателя на Федералния резерв на Съединените щати Джанет Йелън с ястреб монетарист, а след това като запълни настоящите и предстоящите да се освободят места в Борда на Фед с повече от същото. Нещо повече, той би отменил всичко, което може от финансовите реформи по Закона Дод-Франк, би изкормил Бюрото за финансова защита на потребителите, би орязал субсидиите за алтернативна енергия и регулациите за околната среда, и би окастрил всякакви други регулации, които предполагаемо вредят на големия бизнес.

Накрая, един радикален Тръмп във външната политика би дестабилизирал американските съюзи и би ескалирал напрежението с нейните съперници. Неговите протекционистки убеждения биха разгорели глобална търговска война, а настойчивостта му, че съюзниците трябва да плащат за собствената си защита, може да доведе до опасно разпространение на ядрено оръжие и да отслаби американското лидерство на световната сцена.

Но е много по-вероятно Тръмп да води прагматична, центристка политика. За незапознатите Тръмп е бизнесмен, който харесва „изкуството на сделката”, затова той по дефиниция е по-скоро прагматик, отколкото тесногръд идеолог. Неговият избор да се представи като популист е тактически и едва ли отразява дълбоките му убеждения.

Всъщност, Тръмп е богат имотен магнат, който е изживял досегашният си живот сред други богати бизнесмени. Той има изключителен маркетингов усет, който вкара в политиката и чрез който привлече републиканците от работническата класа и „демократите на Рейгън”, някои от които може би са подкрепяли сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс в надпреварата му в първичните избори при демократите. Това му позволи да направи пробив на един претъпкан терен от традиционни пробизнес, проуолстрийт и проглобалистки политици.

Вече спечелил изборите, Тръмп ще може символично да подхвърли кокал на своите поддръжници като в същото време се върне към традиционните насочени към предлагането и към едрия бизнес икономически политики, които републиканците защитават от десетилетия. Избраният за вице-президент на Тръмп, Майк Пенс, е политик от истаблишмънта на Републиканската партия, а икономическите му съветници в кампанията бяха богати бизнесмени, финансисти, строителни предприемачи и десни икономисти. Нещо повече, според слуховете той вече е поканил в кабинета си видни републиканци, в това число бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич, сенаторът от Тенеси Боб Коркър, сенаторът от Алабама Джес Сешънс и бившия изпълнителен директор на Голдмън Сакс Стивън Мнучин (който също го съветваше по време на кампанията).

Традиционните републикански и бизнес лидери, които Тръмп навярно ще назначи, ще оформят политиките му. Изпълнителната власт поддържаща процеса за вземане на решения чрез съответните служби и агенции, определят рисковете и ползите при всеки от дадените сценарии и след това дават на президента съкратено меню от политически възможности, от които да избира. И, имайки предвид липсата на опит у Тръмп, той ще бъде при всички положения по-зависим от своите съветници, също както бившият президент Роналд  Рейгън и Джордж Буш-младши бяха.

Тръмп също така ще бъде тласкан повече към центъра от Конгреса, с който ще се наложи да работи при прокарването на законодателство. Председателят на Камарата на представителите Пол Райън и лидерите на републиканците в Сената имат много по-подходящи за републиканците възгледи от Тръмп относно търговията, миграцията и бюджетните дефицити. В същото време демократичното малцинство в Сената ще може да прави обструкции по всяка радикална реформа, която Тръмп предложи, особено ако докоснат третият стълб на американската политика: социалната сигурност и здравната застраховка.

Тръмп също така ще бъде възпиран от разделението на властите в американската политическа система, от сравнително независимите правителствени агенции като Фед и от свободната и жизнеспособна преса.

Но най-силният ограничител на Тръмп ще бъде самият пазар. Ако той се опита да прокара радикалните си популистки политики, отговорът би бил бърз и безпощаден: пазарите ще потънат, доларът ще се обезцени, инвеститорите ще разпродадат американските съкровищни бонове, цената на златото ще удари върха и т.н. Ако, обаче, Тръмп успее да съчетае по-меките популистки политики с приемливите за бизнеса, той няма да бъде поставен пред пазарен срив. Сега, когато е спечелил изборите, няма много основателни причини да избере популизма пред сигурността.

Ефектите от едно прагматично президентстване на Тръмп биха били далеч по-полезни от някакъв радикален сценарий. Първо, той спокойно би могъл да закопае ТТП, но това щеше  да направи и Хилари Клинтън. Той твърдеше, че ще отмени NAFTA, но е по-вероятно да се опита да го модифицира, така че да е от полза на американските „сини якички”. И дори и един прагматичен Тръмп да иска да ограничи вноса от Китай, възможностите му биха били ограничени от наскоро приетите правила срещу тарифите за „целенасочения дъмпинг” върху китайски стоки. Кандидатите аутсайдери често ползват Китай като боксова круша в собствените си предизборни кампании, но след встъпването в длъжност бързо разбират, че сътрудничеството е в техен собствен интерес.

Тръмп най-вероятно ще изгради стената си по мексиканската граница, макар че сега през нея влизат много по-малко имигранти, отколкото в миналото. Но той най-вероятно ще предприеме решителни мерки срещу нелегалните имигранти, които извършват криминални престъпления, вместо да се опита да депортира 5-10 млн. души. В същото време той все пак ще ограничи издаването на визи за висококвалифицирани работници, което би изтощило динамиката на част от технологичния сектор.

Един прагматичен Тръмп все пак би натрупал фискални дефицити, макар и по-малки от тези в радикалните сценарии. Ако следва предложения от републиканците в Конгреса данъчен план например, приходите биха намалели едва с 2 трлн. долара за едно десетилетие.


Разбира се, политическата смес на прагматичната администрация на Тръмп би била идеологически непоследователна и сравнително неблагоприятна за растежа. Но би била далеч по-приемлива за инвеститорите – а и за света – от радикалния дневен ред обещан на избирателите му.

*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар