четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Какво трябва да направи Тръмп за американската икономика

Джоузеф Стиглиц*

Поразителната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединените щати направи едно нещо пределно ясно: твърде много американци – особено белите мъже американци – се почувстваха изоставени. Това не е просто чувство. Мнозина американци наистина бяха изоставени. И то лесно може да бъде видяно по данните също толкова ясно, колкото и по гнева им. И, както отдавна твърдя, една икономическа система, която „не предлага нищо” на огромен дял от населението, е провалена икономическа система. Затова ето какво трябва да направи новоизбраният президент Тръмп по въпроса.

През последните тридесет години на миналия век правилата  в американската икономическа система бяха пренаписани по начин, който да служи на малцина от върха, докато в същото време навреждаше на икономиката като цяло и особено на онези 80% на дъното. Иронията в победата на Тръмп е, че точно Републиканската партия, която сега води, даде тласък на свръх глобализцията и застана срещу политическата рамка, която можеше да облекчи болката от нея. И причината е следната: Китай и Индия сега са интегрирани в глобалната икономика. Освен това технологията се развива толкова бързо, че огромен брой работни места в производствения сектор по света изчезнаха.

Заключението е, че няма начин Тръмп да може да върне значителен брой добре платени работни места в производството обратно в Съединените щати. Той може и да върне самото производство обратно, чрез напредналото производство, но то ще донесе малко работни места. И дори да може да върне работните места обратно, те ще са нископлатени работни места, а не високоплатените работните места от 1950-те.

Ако Тръмп е сериозен в намерението си да пребори неравенството, той ще трябва да пренапише правилата отново и то по начин облагодетелстващ цялото общество, а не  само хора като него.

Първа цел на бизнеса е да ускори инвестирането, след това да възстанови стабилния, дългосрочен растеж. По-специално Тръмп би трябвало да постави ударението върху инфраструктурата и изследванията. Шокиращо е за страна, чиито икономически успех се гради на технологичните иновации, делът от БВП за инвестиции в ключови изследвания днес да е по-нисък отколкото преди половин век.

Подобрената инфраструктура би увеличила възвращаемостта от частните инвестиции, които също се забавят. Осигурявайки по-голям финансов достъп на малките и средните предприятия, включително тези оглавявани от жени, също би стимулирало частните инвестиции. Данъкът върху въглеродните емисии има троен ефект върху благоденствието: по-висок растеж след като фирмите са се преоборудвали заради нарасналите разходи за данък въглеродни емисии; по-чиста околна среда; и приходи, които биха могли да бъдат използвани за финансиране на инфраструктура и преки усилия за намаляване на американското икономическо разделение. Но имайки предвид реномето на Тръмп на човек отричащ климатичните промени, е малко вероятно той да даде предимство на това (което би могло да накара света да започне да налага данъци върху американска продукция произведена по начин нарушаващ глобалните правила свързани с климатичните промени).

Един цялостен подход се нуждае също така от подобряване на преразпределението на доход в Америка, което е едно от най-лошите сред напредналите страни. Макар Тръмп да обеща да вдигне минималното заплащане, е малко вероятно той да предприеме други жизненоважни промени, такива като засилването на колективните трудови права на работниците и правото им да преговарят, и намаляване на компенсациите и финансовите облаги за главните изпълнителни директори.

Регулаторните реформи трябва да бъдат придвижени отвъд ограничаването на щетите, които финансовият сектор може да нанесе и към гаранции, че секторът наистина служи на обществото.

През април Съветът на икономическите съветници на президента Барак Обама даде брифинг, на който разкри данни за нарастващата пазарна концентрация в много сектори. Това означава по-малко конкуренция и по-високи цени – сигурен начин за намаляване на реалните доходи както и намаляване на заплащането. Съединените щати трябва да се справят с тази концентрация на пазарна власт, включително и с най-новото й проявление в т.нар. споделена икономика.

Регресивната данъчна система в Америка – която разпалва неравенството като помага на богатите (и на никой друг) да станат още по-богати – също трябва да бъде реформирана. Една очевидна  цел трябва да бъде премахването на специалното отношение към капиталовите печалби и премиите. Друга е да се гарантира, че компаниите ще плащат данъци – може би чрез намаляването на нивото на корпоративните данъци за компаниите, които инвестират и създават работни места в Америка и чрез увеличаването им за онези от тях, които не го правят. Като основен ползвател на тази система обаче, обещанията на Тръмп да прокара реформи, които да са в полза на обикновените американци, не са много сигурни. Както обикновено при републиканците, данъчните промени облагодетелстват богатите.

Тръмп вероятно ще наблегне на увеличаващото се неравенство на възможностите. Гарантирането на предучилищното образование за всички и инвестирането в повече обществени училища  е жизненоважно, ако Съединените щати искат да избегнат превръщането на страната в нео-феодална, където предимствата и недостатъците се предават от едно поколение на следващото. Но Тръмп на практика мълчи по този въпрос.

Възстановяването на споделения просперитет би изисквало политики, които разширяват достъпа до подходяща болнична и извънболнична помощ, до живот в пенсия съхраняващ достойнството, както и да позволи на всеки американец, независимо от семейното богатство, да получи поне средно образование съизмеримо с неговите или нейните възможности и интереси. Но макар да виждам, че Тръмп, един магнат в недвижимите имоти, подкрепя мащабните жилищни програми (при които повечето ползи отиват в строителни предприемачи като него самия), неговите обещания за отменяне на Обамакеър биха оставили милиони американци без здравни застраховки (Непосредствено след избирането му той каза, че ще стъпва внимателно в това поле.)

Проблемите поставени от недоволните американци – резултат от десетилетията пренебрегване – няма да бъдат решени бързо или с досегашните инструменти.

Ефективната стратегия ще се нуждае от обсъждане на по-неконвенционални решения, които републиканските корпоративни интереси не са склонни да приемат. Например, на отделните хора би могло да се позволи да увеличат своите пенсионни осигуровки чрез влагане на повече пари в сметките им за социално осигуряване, с пропорционално нарастване на пенсионните придобивки. А всеобхватните семейни и здравни политики биха помогнали на американците да постигнат по-малко стресиращ баланс работа/живот.

По същия начин, общественото мнение за жилищното финансиране би могло да дава право на всеки, който си плаща данъците редовно, на 20% отстъпка по ипотечните плащания, пропорционално на възможностите им да обслужват дълговете си, при лихва мъничко по-висока от тази, по която правителството може да заема и обслужва собствения си дълг. Плащанията би трябвало да бъдат насочвани чрез данъчно-приходната система.

Много неща се промениха откакто президентът Роналд Рейгън започна да подкопава основите на средната класа и да дарява ползите от растежа на тези на върха, а политиките на Съединените щати и техните институции не съхраниха скоростта. От ролята на жените в трудовата сила, през появата на интернет, до нарастването на културното разделение, Америка на 21-ви век е фундаментално различна от Америка от 1980-те.

Ако Тръмп наистина иска да помогне на хората, които бяха изоставени, той трябва да отиде отвъд идеологическите битки от миналото. Дневният ред, който току що нахвърлях е само за икономиката: за подхранването на динамиката, отвореността и справедливото общество, което е в съзвучие с най-големите американски ценности. Но макар те, по някакъв начин, да се припокриват с обещанията на Тръмп дадени по време на кампанията, в голяма степен те са тяхна антитеза.

Мъглявата ми кристална топка показва, че ще има пренаписване на правилата, но не толкова, че да бъдат поправени фаталните грешки от Революцията Рейгън, крайъгълният камък на мизерното пътуване, което изхвърли мнозина зад борда. По-скоро, новите правила ще влошат още повече ситуацията, изключвайки много повече хора от Американската мечта.


*Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика през 2001 и на John Bates Clark Medal през 1979, е професор в Columbia University, съпредседател на Експертната група за измерване на икономическото представяне и социалния напредък към ОИСР, и главен икономист на Roosevelt Institute. Бил е старши вице-президент и главен икономист на Световната банка, и председател на Съвета на икономическите съветници към президента на Съединените щати по време на мандата на Бил Клинтън. През 2000 основава Инициативата за политически диалог, тинк-танк за международно развитие базиран в Columbia University.

Няма коментари:

Публикуване на коментар