вторник, 9 май 2017 г.

Последни издихания на глобализацията

Бари Айхенгрийн*

Означава ли изборът на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати, че глобализацията е мъртва или е само известяване на процес преувеличен до неузнаваемост? Ако глобализацията е само отчасти възпрепятствана, а не смъртно болна, трябва ли да се тревожим? Колко точно ще се забави търговският растеж, и сега забавящ се, и какво ще е значението от това за глобалната икономика?

Растежът на световната търговия би се забавил, дори и без Тръмп в президентството. Растежът на търговията вече беше застинал през първото тримесечие на 2016 и падна с почти 1% през втората четвърт. Това е продължение на предишен тренд: от 2010 насам глобалната търговия е нараснала на годишно равнище едва с 2%. Ведно с факта, че световното производство на стоки и услуги расте с повече от 3%, това означава, че съотношението търговия-БВП е паднало, на фона на устойчивото му движение нагоре в по-предишни години.

Тази тревожна траектория, що се отнася до особеностите на глобализацията, е отражение на възраждащите се протекционистични нагласи чрез народното противопоставяне на Транстихоокеанското партньорство и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, и сега чрез изборната победа на Тръмп. Това означава, че ползите от отвореността и специализацията са били пропилени.

Причинността в икономиката може и да е неуловима, но в този случай е ясна. Засега забавения ръст на търговията е резултат от забавения ръст на БВП и на нищо друго.

Това е особено валидно в случай на инвестиционни разходи, които са паднали рязко от началото на глобалната финансова криза. Инвестиционните разходи са ускорител на търговията, понеже страните разчитат непропорционално много на сравнително малко като обем производители, като Германия например, за технологично сложни капиталови продукти.

В добавка, забавящият се ръст на търговията е отражение на китайското икономическо забавяне. До 2011 Китай растеше с двуцифрени темпове, а китайския износ и внос растеше дори по-бързо. Китайският растеж днес се забавя с една трета, което води до забавяне и на растежа на китайската търговия.

Китайското чудо на растежа, облагодетелствало една-пета от световното население, е най-важното икономическо събитие от последния четвърт век. Но то може да се случи само веднъж. И сега, когато фазата на невероятния растеж в Китай е към края си, този двигател на глобалната търговия ще загуби скорост.

Другият двигател на световната търговия са глобалните вериги за доставки. Търговията с части и компоненти печели от падащите транспортни разходи, отражение на контейнеризацията и свързания с това напредък в логистиката. Но ефективността на морския транспорт е малко вероятно да продължи да се подобрява по-бързо от ефективността в производството на това, което трябва да бъде превозено. 
Вече производителите на моторни превозни средства превозват автомобилни трансмисии напред-назад през американо-мексиканската граница няколко пъти в процеса на производството. В някаква степен процесът на разопаковането на тази продукция по-нататък ще достигне точката на намаляващата възвращаемост.

И така, трябва ли да се тревожим, че търговията расте по-бавно? Да, но само в смисъла, в който докторът се тревожи за пациента хващащ настинка. Настинката рядко е животозастрашаваща. Всъщност тя е симптом на скрити проблеми. В този случай условието е бавният икономически растеж, известен още като постоянстваща стагнация, причинена от намалените инвестиции, които от своя страна да отражение на финансовите проблеми и политическата несигурност.

В този случай това са скритите условия. Търговските споразумения като Транстихоокеанското партньорство и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство ги решават косвено. Нарасналите разходи за инфраструктура от правителствата за пряко стимулиране на инвестициите и растежа, са по-подходящи. Но макар администрацията на Тръмп и новия Конгрес да могат да ги създадат и да ги въведат, програма за продуктивни инфраструктурни разходи все още не е на дневен ред.

Обобщено казано, за прокарване на прорастежни политики е необходим политически консенсус, затова инвестициите не трябва да бъдат държани като заложник на политическите борби. Дали това ще бъде възможно при управлението на Тръмп е друг отворен въпрос.

Историята с презграничните потоци финансов капитал е ори по-драматичен. Брутните капиталови потоци – сумата на входящите и изходящите – не просто расте по-бавно. Те намаляват значително в абсолютни числа от нивата през 2009.

Но драматично не е същото като плашещо. Всъщност това, което е паднало значително главно е презграничното банково заемане и кредитиране. В отговор много банки съкратиха презграничния си бизнес. Но вместо да е предупреждение към всички, това може да бъде видяно като успокоение, понеже най-рисковите форми на международно финансиране бяха премахнати без разстройване на по-стабилните и продуктивни форми на чуждестранно инвестиране.

Сега сме изправени пред перспективата за отмяна от страна на американското правителство на Закона Дод-Франк и връщане на финансовите реформи с години назад. По-малко строги финансови регулации биха могли да помогнат за възстановяването на международните капиталови потоци. Но все пак трябва да сме внимателни какво си пожелаваме.


*Бари Айхенгрийн е професор по икономика в Калифорнийския университет, Бъркли; хоноруван професор по американска история и институции в Кеймбриджкия университет; и бивш старши политически съветник на МВФ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар