понеделник, 29 май 2017 г.

Дали по-високите лихви ще помогнат на растежа в Съединените щати?

Дж. Брадфорд Делонг*

Изпълнителният директор на Blackstone Тони Джеймс наскоро пусна коментар във „Файненшъл таймс” със заглавие „За да съживите американската икономика, вдигнете лихвите”. Това е много лоша идея.

Нека си представим, че сме се пренесли в паралелна вселена, където Федералният резерв на Съединените щати не държи лихвите на нулеви или близки до нулевите равнища. Вместо това фед постепенно е вдигало лихвите в последните шест години, а лихвите по федералното финансиране днес са 400 базисни пункта по-високи от сегашните. Преди да си представим как една такава алтернативна икономическа система би изглеждала, нека видим какво се случва в истинския свят.

През четвъртото тримесечие на 2015 домакинства, бизнес и чуждестранни инвеститори са спестили 940 млрд; долара в Съединените щати. От тази сума 185 млрд. долара са били инвестирани в новонапечатани правителствени дългове, а другите 755 млрд. долара са изтекли към лихвени плащания и плащания на дивидент от заеми, корпоративни книжа и нови акции, които от своя страна добавят към капиталовложенията на частния сектор в Съединените щати.

В нашия хипотетичен сценарий 755 млрд, долара в спестовни инструменти нямаше да бъдат създадени в четвъртото тримесечие на 2015, за да могат да финансират инвестиции. При по-високи лихви, тези 755 млрд. долара все пак биха могли да бъдат повече от 735 млрд. долара, или пък биха паднали под 700 млрд. долара. Във всеки случай знаем, че щяха да са по-малко, и че ликвидния баланс, който би подпомогнал разходите, би бил лишен от 20-55 млрд. долара.

Може би Джеймс говори само за фирмите, които не рационализират своите инвестиционни планове, когато лихвите се повишат. Но много фирми в действителност го правят.  Например, лихвите играят значителна роля в строителния бизнес, особено по бреговете, където стойността на недвижимите имоти е особено чувствителна към финансовите разходи и разполагаемите кешови потоци. 

Нарасналите разходи по финансирането и намалената ликвидност също могат да задушат потребителските разходи и да спрат разширяването на малките бизнеси.

Фед би могъл да отговори добавяйки към икономиката кешови наличности, но тогава лихвите би трябвало да паднат, а ние бихме се оказали на мястото, на което точно в момента се намираме. От друга страна, ако Фед поддържа по-високи лихви по федералното финансиране, финансовите потоци биха се отдръпнали от производствените инвестиции и се влели в непроизводствени кешови баланси, харчовете биха намалели, а икономиката би навлязла в нова рецесия.

От тази гледна точка, Джеймс би възразил, че за това изобщо не е ставало дума. Той би очаквал крехкото доверие да се възстанови и да стимулира производителността и търсенето във всички икономически сектори, затова бизнесите все ще биха били способни да създадат 755 млрд. долара в нови спестовни схеми, отделно от правителствените дългове, през четвъртото тримесечие на 2015.

С възстановяване на крехкото доверие всичко би си дошло на мястото: икономиката би се стабилизирала и би се доближила до пълната заетост, лихвите биха били по-високи, а отрицателните ефекти от необичайно ниските лихви, които Джеймс изброява, биха изчезнали. Според Джеймс тези ефекти включват „компании заместващи капиталите за труд до неестествени нива”; икономически затруднения за „възрастните и за всички онези, които зависят от произвеждащите доходи инвестиции”; по-високи изисквания за пенсионните спестявания; „системни рискове” във финансовата система при покупка на „езотерични активи” от инвеститорите и при „преследване на по-висока възвращаемост”; и намалени ползи за банките от отпускането на кредити.

Но тези проблеми няма да бъдат предотвратени чрез независимо вдигане на лихвите от Фед. Вместо това бизнесите трябва да създадат спестовни схеми и да направят инвестиции, на които Фед след това може да отговори като позволи на лихвите да нараснат, за да изпреварят по-голямото търсене и високата инфлация.

Федералната комисия за свободните пазари не може да налага този процес от офисите си във Вашингтон, Окръг Колумбия. Но днес Фед се опитва да предизвика създаването на повече спестовни схеми, частично като изкупува дългосрочни книжа за 3 трлн. долара.

Фед изкупува годишно 30 млрд. долара дългосрочни рискови книжа от балансовите отчети на частния сектор – чиито емитенти е трябвало да ги прехвърлят на спестителите – и чиито ограничени възможности за поемане на риск вероятно е бил ползван за финансиране на рискови инвестиционни проекти. Но със сигурност Джеймс би се съгласил, че финансовата организация, която определя и носи отговорността за риска не е необходимо да е способна да оцени други рискови дейности.

Ако искаме увеличаването на спестовните схеми да тласне лихвите на кредитните пазари нагоре, така че Фед да може да увеличи лихвите по федералното финансиране, имаме очевидно решение: самото правителство да създаде спестовни схеми. Например правителствено-спонсорирана инфраструктурна банка може да започне да отпуска заеми до 100 млрд. долара всяко тримесечие за финансиране на инфраструктурни проекти. С това притесненията за необичайно ниските лихвени равнища ще останат в миналото.

В същото време Фед не трябва да поема инициативата за вдигане на лихвите, особено когато няма доказателства за свръхпредлагане на спестовни схеми. Ако го направи това би било равнозначно на построяването на къса писта за кацане в Тихия океан през 1944 и да си мислим, че на нея необяснимо как ще започнат да кацат огромни самолети.


*Дж. Брадфорд Делонг е професор в Калифорнийския университет, Бъркли, изследовател към Националното бюро за икономически изследвания. Бил е помощник асистент на министъра на финансите на Съединените щати по време на администрацията на Бил Клинтън с ресор бюджетни и търговски преговори. Ролята му при намирането на решение на кризата на мексиканското песо през 1994 година, го поставя в челото на превръщането на Латинска Америка в регион на отворените икономики и затвърждава името му на водещ глас в икономико-политическите дебати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар