Разумното икономическо планиране

Джеймс Брадфорд Делонг*

Както Стивън Коен, с когото написахме книгата „Краят да доминацията: Какво ще стане когато и другите страни забогатеят”, обича да казва, че икономиките не се развиват от само себе си, а са по-скоро плод на разумно проектиране. Той също така обича да казва, че въпреки наличието на разум стоящ зад проектирането им, това не значи че проектът при всички положения е разумен.

Първото твърдение според мен е неопровержимо. Много отдавна Крез, лидийският цар, стига до променящо правилата на играта прозрение за стандартизиране на сеченето на монетите. Това което управляващите правят или не правят  при оформянето, пускането и слагането им на везните е от решаващо значение за икономическото развитие.

Сега се огледайте наоколо. Забелязвате ли огромното разнообразие от институционализирани политически структури на всяко равнище в процеса на икономическото производство и просперитет? Искам всеки да разбере, че огромна част от това разнообразие идва от историята или от наложения модел на управление.

Затова мисля че и второто твърдение е вярно. Да казваш, че икономиките са плод на разумно проектиране, означава че зад този проект лежи човешки разум. Това обаче не означава, че проектът е разумен или че е възможно най-добрият.

Причината е, че процесът в който се ражда решението за даден проект, само наподобява съвместно действие: повечето хора в началото искат кон, но в края на краищата от спора помежду им се получава камила. Което ще рече, че властите, лобистите и групите по интереси не защитават публичния интерес – и дори не знаят какъв следва да бъде публичният интерес.

През по-голямата част от историята на Америка, този процес на разумно проектиране протича гладко и затова американците днес са толкова богати и като абсолютни и като относителни стойности. Все пак отците основатели са си позволили да препроектират съществуващата в онези времена американска икономика. Александър Хамилтън е бил наясно с тогавашните търговия и производство.

Със сигурност Хамилтън е бил убеден в значението на сложната банкова система за подпомагане на икономическия растеж. И той и колегите му Федералисти, в това число и Джон Адамс,  са твърдо убедени в нуждата да бъде подкрепено прохождащата индустрия – дори чрез използването на пари взети от министерството на отбраната, за да кредитират експериментални разработки във високотехнологично производство.

Когато тогавашните демократи, сега републиканци, водени от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, сменят Федералистите във властта, те бързо решават, че идеите им за „Малкото правителство” са несъстоятелни и не отговарят на техните представи за упражняване на властта. Завоевателните войни, териториалното разширяване, континенталните проучвания, прокарването на канали и накрая субсидиите за изграждането на железницата, са в полза на избирателите, имигрантите и на почти всички, с изключение на индианците.

В действителност всяко правителство, което изгражда инфраструктура и раздава земи, според категориите на деветнайсти век е въплъщение на „Голямото правителство”. Наложете и високи тарифи върху вносното производство – провокирало гневни реакции от страна на фермерите и плантаторите от Юга – и ще получите разумно проектирани политики в Америка през по-голямата част от деветнайсти и началото на двайсти век.

След Втората световна война отново дойде управление, което започна реформи в икономиката на Съединените щати. Решението за строеж на междущатска магистрална мрежа (и изхарчването на повечето пари за пътища свързващи предградията с центровете на градовете) и полагането на началото на пазара на дългосрочните жилищни ипотеки – подсилено от изградената вече легенда, че това което е в интерес на Дженеръл мотърс е в интерес на Америка – буквално промени пейзажа. В съчетание с бурното развитие на водещите в света изследователски центрове към университетите, които по това време образоваха десетки милиони и с установената практика да се използват парите за отбрана за финансиране на високотехнологични изследвания и разработки, най-накрая получавате следвоенната икономика на САЩ.

При всяка намеса водеща до тласък в икономиката, управляващите в Америка бавно обезценяваха и долара в интерес на икономическия просперитет. Франклин Делано Рузвелт го направи по време на Голямата депресия, същото сториха и Ричард Никсън и Роналд Рейгън по време на своите управления.

Добре е да се посочват примери от историята, защото в Америка сега се води дебат дали нейната икономика се движи от само себе си или е планирана, а опонентите на президента Барак Обама твърдят, че американската икономика досега се е развивала от само себе си и без правителствена намеса, и че правителствената намеса винаги носи лоши последици.

Тези твърдения разбира се са смехотворни. Управляващите в Америка ще продължат да планират и проектират икономическото развитие, така както са го правили и в миналото. Въпросът е как и дали проектирането да бъде държано в разумни граници.

Има две опасности пред предстоящия в Америка дебат. Първата е относно употребата на думата конкурентоспособност, която най-вероятно ще доминира дебата. Мисля че „производителност”  би била много по-подходяща. „Конкурентоспособност” носи негативните представи за игра с нулев резултат, при която Америка може да печели само ако нейните търговски партньори губят.

Това е заблуждаваща и опасна представа. Всъщност всички могат да извлекат ползи от равнопоставеното търговско партньорство с Америка: те ще произвеждат повече качествени и евтини стоки, които американците да купуват, а по-голямото търсене от страна на американците означава, че те ще могат да плащат повече за това, което Америка ще им продава. Така всички печелят.

Втората опасност е, че думата конкурентоспособност внушава, че това което е полезно за компаниите произвеждащи в Америка – полезно за техните инвеститорите, мениджъри и финансисти – като цяло е полезно за самата Америка. Когато номинираният от кабинета на Дуайт Айзенхауер Чарли Уилсън заяви, че това което е „добро за Америка е добро за Дженеръл мотърс и обратното”, Дженеръл мотърс включваше не само акционерите, мениджърите и финансистите, а и дистрибуторите и членовете на профсъюзите на производителите на автомобили. Като контраст на това, изпълнителният директор на Дженеръл илектрик Джефри Имелт, назначен от Обама за шеф на президентския Съвет по въпросите на заетостта и конкурентоспособността, напусна компания, която отдавна е ограничена само до мениджърите, инвеститорите и финансистите.

Да се надяваме че задаващият се дебат ще бъде по-полезен. Една просперираща Америка със силен икономически ръст – това е сценарият от който останалият свят има интерес – е поставена на карта.

*Джеймс Брадфорд Делонг е бивш зам.-министър на финансите на Съединените щати, професор по икономика в Калифорнийския университет  „Бъркли” и старши изследовател в Националното бюро за икономически изследвания.