Дж. Брадфорд Делонг*
Живеем в дни на гибелно разочарование сред държавите по света.
Злите сили на фанатични, основани на вярата убийства – нещо, с което ние на
Запад, все пак, си мислехме, че сме се сбогували през 1750 – се завърнаха. Те
се присъединиха към и се подхранват от силите на национализма, фанатизма и
расизма, за които също смятахме, че сме изоставили сред руините на Берлин през
1945.
Освен това, икономическият растеж от 2008 насам е дълбоко
разочароващ. Не съществува и разумно обяснение за оптимистичните очаквания за
подобряване през следващите пет или повече години. А провалът на глобалните
институции да осигурят все по-нарастващо благоденствие подкопа вярата и
доверието, които в добри времена служат като потисници на ужасяващите демони на
нашето време.
Песимизмът напълно разбираемо лесно завладява всичко днес –
може би твърде лесно. Разбира се, ентусиазираната и позитивна противоположна
нагласа също е във форма: ако погледнем глобалния икономически растеж, не само
за последните пет години, а за предишните 30-60 години, картината изглежда
доста по-ярка.
Причината е ясна: разширените показатели, които разгарят
глобалния растеж от Втората световна война насам, вървят все нагоре. Повече
хора получават достъп до новите, повишаващи производителността технологии,
повече хора са въвлечени в носещата взаимни изгоди търговия и се раждат
по-малко хора, което успокоява всички неоснователни страхове за т.нар.
популационна бомба.
Нещо повече, иновацията, особено в глобалния север, не е
преставала, макар да е възможно да се е забавила от 1880-те насам. И, въпреки че
войната и терорът продължават да ни ужасяват, не сме били свидетели на нищо от
мащаба на геноцида, белязал 20-ти век.
За щастие, тези основни показатели продължават да вървят
нагоре, според данните идващи от изследователския проект на Penn World Table, най-добрият източник за
обобщена информация относно глобалния икономически растеж. Данните на PWT за средния реален (инфлационно изгладен) БВП
на глава от населението показват, че светът през 1980 е бил с 80% по-охолен
отколкото през 1950 и с още 60% по-охолен през 2010, отколкото е бил през 1980.
С други думи, средното ни материално благосъстояние е три пъти по-добро от
това, което е било за хората през 1950.
Утрояването на глобалното материално благосъстояние наистина
звучи много впечатляващо, но постоянно е подценявано. Начинът, по който мерим
реалния БВП се отнася за всички произведени стоки и услуги, но не и за
стойността, която съществува, но не се мери – каквито са необятните ползи
произтичащи от ползвателите на социалните медии като услуга неструваща им нищо.
Както никога преди произвеждаме блага, които допринасят за
социалното благосъстояние чрез потребителската си стойност, а не чрез
пазарната си стойност. Някои биха отвърнали, че това не е нищо ново, но
аргументът е неубедителен, предвид огромният обем време, което сега
употребяваме взаимодействайки си със системите за информационни технологии,
където приходните потоци, най-вече, са едва процеждащи се под формата на
реклама на втори план.
Данните от PWT също
така ни позволяват да видим положението страна по страна, затова нека погледнем
случаите на Китай и Индия, които съставляват 30% от човечеството. Реалният БВП
на глава от населението в Китай през 1980 е 60% по-нисък от средния за света,
но днес той е 25% над него. Реалният БВП на глава от населението в Индия през
1980 е бил повече от 70% по-нисък от средния за света, но Индия стеснява тази
пропаст почти наполовина оттогава.
Това е безспорен напредък; но, за да избегнем прекалено
розовата картина, трябва да помислим и за глобалното неравенство. Страните по
света от 1950 насам не дават сигнали за
сближаване що се отнася до споделянето на просперитета. Според данните на PWT, две-трети от всички страни през 1950 имат
реален БВП на глава от населението вариращ над или под средното за света с поне
45% и не повече 225%. От 1980 насам, тази разлика се увеличава до поне 33% и не
повече от 300%; днес тя е 28% и съответно
360%.
Всички казват, че все още световната икономика е по-изравнена
за средния човек днес, отколкото е била през 1980. Това отчасти е благодарение
на поредицата силни лидери, като тези в Китай от Дън Сяопин насам, и в Индия от
Раджив Ганди насам. Но вече няма толкова големи страни като Китак и Индия,
които да се изправят и да направят значими крачки в развитието си, а малцина
наблюдатели са убедени, че китайският президент Си Дзинпин и индийския
министър-председател Нарендра Моди ще запазят наследения от техните
предшественици растеж.
Всъщност, подобни епизоди на продължителен, бърз растеж могат
да останат в миналото, ако световната
икономика не намери повече възможности за ускоряване на технологичните промени
и ако повечето страни продължат да съзряват от развиващи се страни с висок
растеж до по-стабилни развити икономики.
Напълно е възможно двигателят на иновациите да започне да
работи по-бавно. Но той все пак още работи и хората ще продължат да усвояват
нови технологии, а така световната икономика ще продължи да расте. Ако не се
случи някой кошмарен сценарий като ядрена война заради терористична заплаха,
можете да очаквате следовниците ми през 2075 да се обръщат назад и да казват,
за кой ли път, че техният свят е три-пъти по-благоденстващ от светът ни днес.
Шегата настрана, нещата са все по-трудни за предсказване. Ако
не се задействаме веднага да забавим и обърнем глобалните температурни
показатели, климатичните промени ще се окажат сбъдналото се пророчество на
света след 2080. При това положение нашите пра-правнуци няма да има за какво да
ни благодарят.
*Дж. Брадфорд Делонг е професор в Калифорнийския университет,
Бъркли, изследовател към Националното бюро за икономически изследвания. Бил е
помощник асистент на министъра на финансите на Съединените щати по време на
администрацията на Бил Клинтън с ресор бюджетни и търговски преговори. Ролята
му при намирането на решение на кризата на мексиканското песо през 1994 година,
го поставя в челото на превръщането на Латинска Америка в регион на отворените
икономики и затвърждава името му на водещ глас в икономико-политическите
дебати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар