сряда, 17 май 2017 г.

Моят план за премахване на бедността по света

Бил Гейтс*

Преди петдесет години, почти 20 млн. деца по света на възраст под пет години умираха всяка година. През 2010 броят им намаля до 7,6 млн. Това 60-процентно намаление на детската смъртност – благодарение на напредъка в земеделието, образованието, здравеопазването и хигиената – е неопровержимо доказателство за нарастването на справедливостта в нашия свят.
Но световната икономическа криза поставя този дългосрочен успех в риск, както стана ясно от дебатите в Конгреса относно чуждестранната помощ.

В четвъртък ще предоставя своя доклад на лидерите на страните от Г-20, включително на президента Обама, в който предлагам иновативни начини за продължаването на инвестициите за устойчиво развитие въпреки бюджетните ограничения. Надявам се трите основни идеи да станат част от обсъжданията в Конгреса през следващите няколко седмици.

Първо, програмите основаващите се на американската щедрост бяха ключов компонент в тази 50-годишна програма за повишаване на жизнения стандарт по целия свят.

Помощта е насочена за запълване на специфични пропуски в устойчивото развитие. Най-важният от тези пропуски са иновациите. Когато на частният сектор му липсва мотивация, а бедните правителства нямат пари, добре насочената помощ дава възможност за намиране на най-добрите решения. Зелената революция, която успя да изхрани милиони през 50-те и 60-те, никога не би се случила без научния напредък в земеделието, финансиран с американски пари. Само през последните десет години милиони деца бяха спасени от коварни болести  като шарката и коклюша чрез програми за ваксинация, платени от американски граждани дарили средства на организацията GAVI Alliance. Имунизацията е пример за това как една помощ може да бъде полезна. Стойността на една ваксина срещу шарката е само 36 цента, но тя предпазва децата за цял живот.

Второ, устойчивото развитие е благо не само за бедните страни, то е благо и за всички нас. Свикнали сме да мислим света, грубо казано, като разделен на една-трета богати и две-трети бедни. Днес броят на динамично развиващите се, здрави, с високообразовани граждани страни е много по-висок, което е рецепта за просперитет. Представете си световната икономика без страни като Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Южна Корея, Мексико и Турция.

Ако страните, които понастоящем страдат от бедност, могат да изхранват, образоват и да намерят работа на своето население, след известно време те ще успеят да допринесат много за развитието на световната икономика. От една страна те ще могат да повишат продуктивността на производството на хранителни стоки, запазвайки цените им ниски. От друга страна, тъй като гражданите им ще бъдат по-продуктивни, тези страни ще станат важни търговски партньори.

Но ако хората нямат достъп до основни нужди, продължаващото страдание ще доведе до икономическа стагнация и нестабилност. Ще бъде не само безотговорно, но също така и стратегическа грешка да позволим гладът да отнема милиони човешки животи в Африканския рог (Сомалия, Еритрея, Етиопия).

Трето, Съединените щати не могат да постигнат устойчиво развитие сами. Ние предоставяме едва около 1% от нашия бюджет за помощи, това правят малко други страни.
Само с няколко изключения, бедните страни харчат за своето устойчиво развитие много повече пари, отколкото страните донори дават. Етиопия например построи през последните пет години 15 хиляди здравни пункта в селските райони, за да подобри предоставяните на своите граждани медицински услуги.

Има също така една група бързо развиващите се страни – Бразилия, Китай и Индия – които комбинират своите постижения с програми за устойчиво развитие и значителен технически капацитет, даващ им знанието и умението да постигнат напредък. Китай например разработи 10 хил. сорта ориз, за да може да помогне на малките ферми да се справят с климатичните промени. Тези усилия могат да бъдат много полезни. Например сортовете ориз устойчиви на наводнения, използвани в заливни зони в Бангладеш и Индия, могат да дават реколта два пъти годишно. Предвиждаме поне 20 млн. фермери да засадят този сорт през следващите шест години.

Частният сектор не винаги инвестира достатъчно в устойчиво развитие, понеже пазарните стимули понякога са доста неясни, но има начини той да бъде насърчен. В моя доклад за Г-20 съм отправил няколко препоръки как да бъдат събирани десетки милиарди долара годишно от частни донори. Африканската диаспора притежава влогове равняващи се на 50 милиарда долара, които могат да бъдат използвани за финансиране на устойчивото развитие в родните им страни като бъдат обърнати в ценни книжа на диаспората.

Ако разходите по транзакциите по целия свят бъдат орязани от сегашните 10% до около 5%, това би могло да докара допълнително по 15 млрд. долара годишно на бедните страни. Освен това има трилиони долари в държавните здравни фондове като част от тях могат да бъдат инвестирани в жизненоважни инфраструктурни проекти в бедните страни.

Понякога американците си представят, че носим на гърба си цялата отговорност за устойчивото развитие и че в края на краищата нашата помощ не е от кой знае каква полза. Аз си мисля, че е точно обратното. Ние предоставяме стратегически инвестиции, които са свързани с много други инвестиции, правещи нашия свят много по-добър, по-проспериращ и по-сигурен. Ако го правим правилно, можем да намалим до нула броя на страните нуждаещи се от помощ.


*Бил Гейтс е съосновател и президент на „Майкрософт” и съпредседател на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”

Няма коментари:

Публикуване на коментар