понеделник, 24 октомври 2016 г.

Как Тръмп стана възможен

Джоузеф Стиглиц*

Докато пътувах по света през последните няколко седмици, постоянно ми задаваха два въпроса: Възможно ли е Доналд Тръмп да спечели президентските избори в Съединените щати? И как кандидатурата му се оказа на първо място?

Що се отнася до първия въпрос, макар политическите прогнози понякога да са доста по-трудни от икономическите такива, разликата е много в полза на Хилари Клинтън. И все пак, близките стойности в надпреварата (поне до съвсем скоро) бяха пълна мистерия: Клинтън е един от най-квалифицираните и добре подготвени президентски кандидати, които Съединените щати някога са имали, докато Тръмп е един от най-слабо квалифицираните и най-зле подготвени. Нещо повече, кампанията на Тръмп е като състезание по оцеляване за него, която в миналото би завършила на много по-ранен етап.

Затова въпросът е защо американците си играят на Руска рулетка (дотам, че един от всеки шест дава шанс на Тръмп да спечели)? Хората извън Съединените щати искат да знаят отговора, понеже резултатът от изборите също ги засяга, макар да нямат възможност да му повлияят.

И това ни води естествено към втори въпрос: защо Републиканската партия в Съединените щати номинира кандидат, който дори лидерите й отхвърлят?

Очевидно много фактори помогнаха на Тръмп да победи 16 републиканци в първичните избори. Личностите имат значение и някои хора изглежда бяха подгряти от ТВ-риалити звездата на Тръмп.

Но няколко скрити фактора също допринасят за близостта на стойностите в настоящото състезание. За неинформираните ще кажа, че много американци днес икономически са по-зле от това, което са били преди четвърт век. Средният доход на работник на пълно работно време е по-нисък от този преди 42 години и става все по-трудно за нискообразованите да си намерят работа на пълен работен ден с приличен доход.

Всъщност, реалното (инфлационно изгладено) заплащане на хората от дъното на подоходното разпределение е приблизително на нивото отпреди 60 години. Затова не  е изненадващо, че Тръмп намира огромна, възприемчива публика когато казва, че икономиката на страната е загнила. Но Тръмп греши както в диагнозата си, така и в предписанията си за оправянето й. Икономиката на Съединените щати като цяло се справя добре през последните шест десетилетия: БВП е нараснал почти шест пъти. Но плодовете от този растеж бяха обрани от сравнително малка група на върха – такива като самия Тръмп, дължащо се отчасти на огромните данъчни облекчения, от които той се възползва максимално.

В същото време реформите, с които политическите лидери обещаваха да донесат благоденствие за всички – такива като търговската и финансова либерализация – не бяха проведени. И все още не са. А онези, чиито жизнен стандарт е в същото положение или е в упадък, достигнаха до просто заключение: американските политически лидери или не знаят какво говорят, или просто лъжат (или пък и двете).

Тръмп иска да прехвърли всички проблеми на Америка върху търговията и имиграцията. Но греши. Съединените щати щяха да се сблъскат със сериозна деиндустриализация дори и без по-свободна търговия: глобалната заетост в производството намалява от доста време, като увеличаването на производителността превишава ръста на търсенето.

Там където търговските споразумения претърпяха провал, не е заради това, че Съединените щати бяха надхитрени от търговските си партньори, а понеже търговския дневен ред на Съединените щати се оформяше от корпоративни интереси. Американските компании се справяха добре и именно републиканците бяха тези блокирали усилията американците, които щяха да обеднеят заради търговските споразумения, да получат своя дял от ползите.

Така много американци бяха зашлевени от сили извън контрола им, довели до резултати, които са явно несправедливи. Стари истини – че Америка е страна на неограничените възможности и че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предишното – бяха поставени под въпрос. Глобалната финансова криза може би е повратна точка за много избиратели: правителството им спаси богатите банкери, които донесоха на Съединените щати беди, като в същото време не направи почти нищо за милионите обикновени американци, изгубили работата си и дома си. Системата не просто произведе несправедлив резултат, но както изглежда беше проектирана с тази цел.

Подкрепата за Тръмп се основава, поне отчасти, на широкоразпространения гняв произлязъл от загубата на доверие в управлението. Но Тръмп предлага политики, които биха направили една лоша ситуация още по-лоша. Със сигурност още една доза от икономика привилегироваща големите, обещавана от него, с данъчни облекчения насочени почти изцяло към богатите американци и корпорациите, би произвела резултати не по-добри от последния път, когато е била предписана.

Всъщност започването на търговска война с Китай, Мексико и други търговски партньори на Съединените щати, каквато обещава Тръмп, би направило всички американци по-бедни и би създало нови пречки пред глобалното сътрудничество, нужно за решаването на глобални проблеми от критична важност, каквито са Ислямска държава, глобалният тероризъм и климатичните промени. Използването на финансови средства, които биха могли да бъдат инвестирани в технологии, образование или инфраструктура, за изграждане на стена между Съединените щати и Мексико е безумие и пропиляване на ресурс.

Има две послания, които политическите елити в Съединените щати би трябвало да чуят. Опростенческите неолиберални пазарно-фундаменталистки теории, които оформиха толкова много икономически политики през последните четири десетилетия, са силно подвеждащи, като ръстът на БВП е съпроводен от покачващо се неравенство. Икономика привилегироваща големите не работи и няма да проработи. Пазарите не съществуват във вакуум. „Революцията” Тачър-Рейгън, която пренаписа правилата и преструктурира пазарите в полза на онези на върха, доведе след себе си увеличаващо се неравенство, но напълно се провали в своята мисия за покачване на растежа.

Това ни води към второто послание: ние трябва да пренапишем икономическите правила още веднъж, но този път така че да са от полза за обикновените граждани. Политиците в Съединените щати, а и навсякъде другаде, които пренебрегват този урок ще бъдат държани отговорни. Промените носят рискове. Но феноменът Тръмп – както и няколкото подобни на него в Европа – разкрива далеч по-големите рискове свързани с нежеланието да бъде чуто посланието на разделените общества, разклатените демокрации и слабите икономики.


*Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика през 2001 и на John Bates Clark Medal през 1979, е професор в Columbia University, съпредседател на Експертната група за измерване на икономическото представяне и социалния напредък към ОИСР, и главен икономист на Roosevelt Institute. Бил е старши вице-президент и главен икономист на Световната банка, и председател на Съвета на икономическите съветници към президента на Съединените щати по време на мандата на Бил Клинтън. През 2000 основава Инициативата за политически диалог, тинк-танк за международно развитие базиран в Columbia University.

Няма коментари:

Публикуване на коментар