петък, 21 октомври 2016 г.

Трудовите умения и добавянето на стойност

Адеър Търнър*

Всички са съгласни, че по-доброто образование и подобрените умения за колкото се може повече хора, е от жизненоважно значение за повишаването на производителността и жизнения стандарт, както и за справяне с нарастващото неравенство. Но ако всички грешат?

Повечето икономисти са убедени, човешкият капитал е също толкова важен за ръста на производителността, колкото и материалния капитал. И в известна степен това е вярно. Съвременните икономики нямаше да бъдат възможни без масовото ограмотяване: много възникващи икономики се затрудняват заради недостатъчни умения на работната ръка.

Но една от поразителните черти на съвременната икономика е как шепа хора с нужните умения са достатъчни за задвижването на решаващи сфери на икономическата активност. Facebook има пазарна стойност от 374 млрд. долара и едва 14500 служители. Microsof, с пазарна стойност от 400 млрд. долара, е наела само 114000 души. GlaxoSmithKline, оценена на повече от 100 млрд. долара, наброява само 96000.

Работната сила на тези три компании е капка в морето на глобалния трудов пазар. Но все пак те предоставят потребителски услуги за милиарди хора, създават софтуер, който помага за подобряването на производителността на широката икономика или развива лекарства, които могат да донесат огромни ползи за здравето на стотици милиони хора.

Това разделение между заетост и добавяне на стойност отразява ролята на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), които са разрушителни в две ключови отношения. Първо, според „Закона на Мур”, стъпката с която се подобрява хардуерната производителност е много по-широка от по-ранните стадии на технологични промени. Второ, след като веднъж са създадени, те могат да бъдат прекопирани безгранично с почти нулеви странични разходи. Взети заедно, тези фактори позволяват нищожно струваща автоматизация на много повече икономически дейности, движени от високообразовано изтънено малцинство от работната сила.

Въпреки този феномен, повече хора от всякога са с по-висока образователна степен, вероятно мотивирани от факта, че подобряваните умения носят по-високо заплащане. Но много от високоплатените работни места има вероятност да не играят роля при подобряването на производителността. Ако повече хора подобрят адвокатските си умения, правните казуси може би ще бъдат решавани по-ефективно и ще се оскъпят и за двете страни, но това няма да доведе до нарастване на нетното благосъстояние на хората.

Икономическите ефекти от увеличената финансова дейност също е с нулев резултат. Но също така може би по-голяма част от дейностите посветени на развиването на нова мода и нови марки, при високоразвити умения и голяма енергия отдадена в състезанието за потребителското внимание и за пазарен дял, което обаче не дава желания резултат в увеличаването на благосъстоянието на човека.

Повече хора получаващи по-високо образование не означава, че техните подобрени умения при всички положения водят до растеж на производителността. А увеличаването на университетските такси и възнаграждения -  нарастващи в Съединените щати годишно с около 6% в реално изражение – не е показател, че е необходимо ново повишаване на уменията за извършване на някаква специфична работа. По-скоро бъдещите кандидати за работа с желанието си да харчат повече пари, просто показват на работодателите, че имат по-качествени умения.

Университетите от своя страна могат да бъдат хванати в капана на съревнованието с нулевия резултат на все по-нарастващите разходи за привличане на платени студенти. А рязкото увеличаване на студентските заеми – от 400 млрд. долара до 1,3 трлн. долара само в Съединените щати от 2005 насам – може би частично подклажда по-напрегната конкуренция за високоплатени работни места, което не е социално приемлива инвестиция в човешки капитал.

По същия начин, на по-ниските нива на подоходната скала, не е напълно доказано, че подобрените умения могат значително да компенсират нарастващото неравенство. Новите работни места винаги могат да бъдат създадени като забавим автоматизацията на много от съществуващите места, но на новите места често заплащането е по-ниско.

Прогнозите на Бюрото за трудова статистика на Съединените щати за създаването на работни места през последните десет години са типичен пример. В десетте най-предпочитани професии, съставляващи 29% от всички прогнозирани нови работни места, само две – медицински сестри и оперативни мениджъри – средно получават повече от средния доход в Съединените щати, а за останалите осем възнаграждението е далеч по-ниско от средното.

Заетостта расте най-бързо в услугите тип „лице в лице”, каквито са личната грижа. Тези работни места са по-трудни за автоматизиране отколкото производствените или информационните услуги. Но според Бюрото те изискват само ограничени умения или умения свързани с конкретната работа. А работните позиции, които изискват специалисти с умения в областта на информационните и комуникационните технологии не са сред десетте най-желани. Бюрото предвижда създаването на 458 хил. места за персонализирани грижи и 248 хил. за домашни здравни грижи, но едва 135 хил. за софтуерни разработчици и разработчици на приложения.

Но биха ли позволили изобщо по-добрите умения на хората в бързо разрастваща се, но нископлатена категория работа, да заемат по-високоплатена работа? В много от случаите отговорът може би е не. Макар много хора да са способни да кодират, малцина от тях някога ще бъдат наети заради кодиращите си умения. И дори ако някой нает понастоящем на нископлатена работа е способен да заеме работно място изискващо по-високи умения, това работно място може би вече ще е заето от работник с доста по-високи умения, а заплащането все пак доста голямо: при много работни места, класирането според сравнителните умения е от по-голямо значение отколкото наличието на талант.

Затова „по-доброто образование и подобряването на уменията за всички” е вероятно по-маловажно за ръста на производителността и по-незначителен инструмент за влияние при преодоляване на неравенството, отколкото се предполага. Но това не би трябвало да повлиява на индивидуалната и социална ценност на образованието.

Колкото се може повече хора трябва да получат по-високо образование, повече знания и да бъдат въведени в основните на науката, както и да бъдат запалени или поне да имат вкус към добрия дизайн или музиката. Все пак в свят, в който автоматизацията би могла да ни освободи от неблагодарния труд до живот, доброто образование би ни подготвило по-добре за насладите от живота, независимо дали чрез него се увеличава индивидуалното заплащане или се повишава просперитетът.

Що се отнася до неравенството, ние вероятно се нуждаем от замяната му с преразпределение на обществения ресурс, като увеличим минималната заплата или с допълнителен доход несвързан с човешката цена на трудовия пазар, и чрез щедро предоставяне на висококачествени публични блага.

В свят, в който роботите могат да вършат все повече неща, образованието и уменията са по-важни от всякога – не защото могат да повишат цената на всеки на трудовия пазар, а защото могат да ни подготвят за живот, в който много от работните места няма да предоставят желаните доходи, удовлетвореност или статус.


*Адеър Търнър е бивш председател на Агенцията за финансови услуги на Обединеното кралство, бивш член на Комисията за финансова политика на Обединеното кралство и понастоящем председател на Института за ново икономическо мислене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар