Америка е на грешен път

Джоузеф Стиглиц*

Третата Международна конференция на финансирането за развитие бе свикана наскоро в столицата на Етиопия Адис Абеба. Конференцията се провежда по време, когато развиващите се страни и нововъзникващите пазари показаха възможностите да приличат огромни количества пари за производство. Всъщност задачите, които тези страни са си поставили  - инвестиране в инфраструктура (пътища, електрификация, пристанища и много други) изграждаща градове, които един ден ще станат дом за милиарди и тласкат напред развитието на зелената икономика – са наистина свръх амбициозни.

В същото време няма недостиг на пари чакащи да бъдат вкарани в производителни коловози. Само преди няколко години Бен Бернанке, тогава председател на борда на Федералния резерв на Съединените щати, говореше за глобалното пренасищане със спестявания. Но по това време инвестиционните проекти с голяма социална възвращаемост бяха лишени от финансиране. Това е валидно и с днешна дата. Проблемът тогава, както и сега, е, че световните финансови пазари, вместо да изпълняват ролята си на посредници между спестяванията и инвестиционните възможности, сковаха капиталовите потоци и създадоха риск.

Съществува и друга ирония. Повечето от инвестиционните проекти, от които нововъзникващите пазари се нуждаят, са дългосрочни, каквито са и повечето от наличните спестявания – трилиони в пенсионни сметки, пенсионни фондове и държавно финансирани фондове. Но настоящите все по-късогледи финансови пазари, застават между двете.

Много неща се промениха в последните 13 години, след първата Международна конференция на финансирането за развитие, която беше проведена в Монтерей, Мексико, през 2002. Тогава Г-7 доминираше глобалните икономически решения; днес Китай е най-голямата световна икономика (по паритет на покупателната способност), със спестявания по-големи с 50% от тези на Съединените щати. През 2002 западните финансови институции бяха определяни като магьосници в управлението на риска и разпределението на капитала; днес сме свидетели как те са станали магьосници на финансовите манипулации и други измамнически практики.

Призивите за изпълнение на поетите ангажименти от страна на развитите страни да отделят поне 0,7% от брутният си национален доход за помощ за развитие са постоянни. Няколко северноевропейски страни – Дания, Люксембург, Норвегия, Швеция и най-изненадващо Обединеното кралство – посред самоналожената финансова дисциплина – изпълниха обещанието си през 2014. Но Съединените щати (които отпуснаха 0,19% от БНД през 2014) остават далеч, далеч назад.

Днес, развиващите се страни и нововъзникващите пазари казват на Съединените щати и на останалите: ако вие не спазвате обещанията си, махайте се от пътя ни и ни оставете да създадем такава международна архитектура за глобалната икономика, която да работи и за бедните. Не е изненадващо, че съществуващите хегемони, водени от Съединените щати, ще направят всичко възможно да осуетят подобни усилия. Когато Китай предложи Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции да помогне за пренасочването на част от глобалните спестявания към места където финансиране е крайно необходимо, Съединените щати потърсиха начин да торпилират усилията. Администрацията на президента Барак Обама претърпя неприятно (и неудобно) поражение.

Съединените щати също така блокират световните усилия към международно върховенство на закона относно дълговете и финансите. Ако дълговите пазари, например, работят добре, трябва да бъде намерен систематичен подход за разрешаване на случаи на държавен фалит. Но с днешна дата все още няма подобен подход. Украйна, Гърция и Аржентина са пример за провала на настоящата международна правна рамка. Огромното мнозинство от страните призовават за създаване на рамка за преструктуриране на национални задължения. Съединените щати остават основната пречка.

Частните инвестиции също са важни. Но новите инвестиционни намерения потънаха в търговските споразумения, които администрацията на Обама договаря през два океана и които указват, че всяка такава чужда инвестиция е белязана от намаляване на способностите на правителствата да налагат регулации относно околната среда, здравето, условията на труд и дори икономиката.

Позицията на Съединените щати засягаща най-дискутираната част от конференцията в Адис Абеба бе особено разочароваща. Докато развиващите се страни и нововъзникващите пазари се отваряха мултинационално, стана все по-важно те да могат да облагат печалбите на тези хипопотами, генерирани от бизнес, който се развиваше на тяхна територия. Apple, Google и General Electric демонстрираха гениалност при избягването на данъчно облагане, което надхвърля разходите им при създаването на иновативни продукти.

Всички страни – развити и развиващи се – губят милиарди долари от данъчни приходи. Миналата година Международният консорциум на разследващите журналисти представи информация за данъчните закони в Люксембург, която разкрива мащаба на избягването на данъци. Докато богати страни като Съединените щати могат да си позволят да демонстрират поведението описано в т.нар. ЛюксембургЛийкс, бедните не могат.

Бях член на международна комисия, независимата Комисия за реформи на международното корпоративно данъчно облагане, проучваща начините за реформиране на настоящата данъчна система. В доклад представен на Международната конференция на финансирането за развитие, постигнахме единодушие, че настоящата система се е провалила и че повърхностни поправки няма да я възстановят. Представихме алтернатива – подобна на начина, по който корпорациите са облагани в рамките на Съединените щати, с печалби разпределени към всеки щат на базата на икономическата активност между щатите.

Съединените щати и други развити страни са насърчавани към далеч по-малки промени от препоръчваните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която е клубът на развитите страни. С други думи, от страните, които са най-силни и най-много избягват данъци се очаква да създадат система за намаляване на данъчните измами. Комисията ни обясни защо реформите на ОИСР са повърхностно одраскване на една по същността си фундаментално сбъркана система и която е просто неадекватна.

Развиващите се страни и нововъзникващите пазари, водени от Индия, твърдят че подходящият форум за дискусии по такива глобални проблеми е вече установената група в рамките на ООН, Експертната комисия за сътрудничество по данъчните въпроси, чиито статут и финансиране трябва да бъдат уточнени. Съединените щати се съпротивляват упорито: те искат да запазят сегашното положение, при което глобалното управление се осъществява от и е в полза на напредналите страни.

Новите геополитически реалности изискват нови форми на глобално управление, при което по-силен глас да имат развиващите се страни и нововъзникващите пазари. Съединените щати взеха превес в Адис Абеба, но и доказаха, че се намират от грешната страна на историята.

*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор в Колумбийския университет. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън, както и старши вице президент  и главен икономист на Световната банка.