Едмунд Фелпс*
Доста икономисти пренебрегват модерната идея, че успехът на
страните зависи от иновациите и предприемчивостта. Те възприемат един
механистичен подход, при който успехът се крепи на заетостта и където заетостта
зависи от „търсенето” – правителствени разходи, потребление на домакинствата и
инвестиционни намерения.
Поглеждайки към Гърция, тези икономисти твърдят, че
изместването на фискалната политика към „строга дисциплина” – по-малък публичен
сектор – води до силно редуциране на търсенето и оттам до депресия. Но това е
погрешно тълкуване на историята и преувеличение на силата на правителствените
разходи.
Голяма част от спада на заетостта в Гърция се случва заради
силното орязване на разходите между 2012 и 2014 – дължащо се без съмнение на
изгубеното доверие в правителството. Разходите на гръцкото правителство на
тримесечна база скачат до около 13,5 млрд. евро в годините 2009-2012, преди да
паднат до приблизително 9,6 млрд. евро през 2014-2015. Броят на заетите достига
своя връх от 4,5 милиона през 2006-2009 и пада до 3,6 милиона през 2012. По
времето когато Гърция започва да орязва своя бюджет, процентът на
безработицата - 9,6% от работната сила
през 2009 – вече се е покачил до настоящите си нива от 25,5%.
Тези данни натежават срещу хипотезата, че „строгата
дисциплина” довежда до настоящото тежко състояние на Гърция. Те показват, че
отказът на Гърция от високите разходи от 2008-2013 не е причина за настоящата
масова безработица.
Други данни също хвърлят сянка на съмнение върху това дали
затягането на коланите изобщо е наложено на Гърция. Правителствените разходи
несъмнено спадат – но само до обичайните стойности: 9,6 млрд. евро през първата
четвърт на тази година всъщност е с по-голяма стойност отколкото е била през 2003.
Именно поради тези причини предпоставките за строгата
дисциплина изглеждат погрешни. Гърция не тръгва от минали фискални стандарти; тя
се завръща към тях. Вместо да описваме настоящите правителствени разходи като
„строги”, ще бъде по-правилно да ги разглеждаме като край на фискално
разточителство, кулминирало през 2013, когато бюджетният дефицит на
правителството достига 12,3% от БВП, а публичният дълг скача до 175% от БВП.
Школата подкрепяща стимулирането на търсенето би отговорила,
че, независимо от наличието на строга фискална дисциплина, нарасналите
правителствени разходи (финансирани разбира се чрез емитиране на дълг) биха
дали дълготраен тласък на заетостта. Но опитът на Гърция от последните години
говори за друго. Огромният ръст на правителствените разходи от 2006 до
2009-2013 донесе ползи за заетостта, но те се оказаха нестабилни.
Същността на проблема е, че правителството трябва да емитира
дълг, за да финансира своите извънредни разходи. Имайки предвид границите, до
които чуждите инвеститори са готови да купуват тези дългови книжа, би трябвало
да ги купуват гърците. В една икономика неподготвена за растеж, богатството на
домакинствата сравнено със заплатите би нараснало, а предлагането на труд ще
намалее, което ще доведе до свиване на заетостта.
Затова разходите в повече не са лек за гръцките беди, както
и по-малкото разходи не са причината. Какъв в такъв случай е лекът? Няма
дългово преструктуриране, още по-малко опрощаване на дълг, което ще бъде от
полза за постигането на просперитет (под формата на ниски нива на безработица и
удовлетворение от работата). Подобни мерки само биха подтикнали Гърция да
възстанови правителствените разходи. Тогава безполезният икономически
корпоративизъм – клиентелизъм и шуробаджанащина в обществения сектор, както и
монополите и окопалите се елити в частния сектор – ще придобие нови сили.
Европейската левица може и да подкрепя това, но то едва ли е в интерес на
Европа.
Решението трябва да се крие в предприемането на десни
структурни реформи. Независимо дали реформите към които се стремят страните
членки на еврозоната увеличават шансовете им заемите, които са отпуснали да
бъдат върнати, тези страни кредиторки имат политически и икономически интерес
от оцеляването и развитието на монетарния съюз. Те също така трябва да бъдат
готови да помогнат на Гърция при изчисляването на съответните разходи от
правенето на необходимите промени.
Но самата Гърция трябва да поеме отговорността за своите
реформи. И вече има окуражаващи сигнали, че министър-председателят Алексис
Ципрас е готов да изпълни този ангажимент. Но той ще има нужда от разбиране за
необходимите реформи. Гърция ще трябва на всяка цена да демонтира корпоративистката
система и практиките, които пречат на иновациите и предприемачеството да си
пробият път в страната. Изграждането на творчески настроени иноватори и
жизнеспособни предприемачи изисква всеобхватна стратегия изпълнена с дръзки идеи
за креативност и откривателство.
*Едмунд Фелпс е носител на Нобелова награда за икономика за
2006 и директор на Центъра за капитализъм и общество към Колумбийския
университет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар