сряда, 26 август 2015 г.

Нова хармония между големите демокрации

Джоузеф Най*

Когато индийският министър-председател Нарендра Моди покани президентът на Съединените щати Барак Обама да присъства на церемонията на Деня на републиката в страната по-рано тази година, това беше сигнал за важна промяна в отношенията между двете най-големи демокрации в света. Още от 1990-те три американски администрации се опитваха да подобрят двустранните отношения, със смесени резултати. През този период годишния търговски стокообмен между страните се покачваше стремително, от 20 млрд. долара до повече от 100 млрд. долара, макар годишният стокообмен между Съединените щати и Китай да възлизаше на шест пъти по-голяма стойност, а политическите отношения бележеха спадове и възходи.

Двете страни имат дълга и нелека история на отношенията помежду си. По дефиниция всеки алианс със суперсила е неравнопоставен, затова усилията за установяване на близко сътрудничество със Съединените щати отдавна срещат съпротивата на традиционната индийска идея за стратегическа автономия. И все пак американците не разглеждат демократична Индия като заплаха. Даже напротив, успехът на Индия е от жизненоважен интерес за Съединените щати, а няколко фактора обещават бляскаво бъдеще за двустранните отношения.

Най-важният фактор е ускоряването на индийския икономически растеж, за който МВФ дава прогнози, че ще надмине 7,5% през 2020. От десетилетия вече Индия страда от т.нар. от някои „Хинду нива на икономически растеж”: по-малко от 1% годишно. По-подходящо обаче би било да бъде наречен „Британски социалистически растеж от 1930-те”. След обявяване на независимостта през 1947, Индия възприема една обърната навътре планова система, фокусирана върху тежката индустрия.

Пазарно-ориентираните реформи от началото на 1990-те промениха този модел и годишният растеж се ускори до 7% при управлението на партия Индийски национален конгрес, преди да падне рязко до 5%. От общите избори през 2014 довела партията "Бхаратя джаната" на Моди на власт, правителството обърна тази тенденция.

И оттогава прогнозите за растежа са стабилни. Индия има нарастваща средна класа от няколко стотин милиона, а английският е официален език за около 50-100 милиона души в страната. С тази солидна основа индийската информационно-технологична индустрия ще играе ключова глобална роля.

Нещо повече, с население от 1,2 млрд. души, Индия е четири пъти по-голяма от Съединените щати и е с перспектива да задмине Китай до 2025. Нейните покачващите се резултати ще бъдат все по-важните само за глобалната икономика, но и за балансиране на китайското влияние в Азия, както и за управлението на глобалните проблеми като климатичните промени, общественото здравеопазване и кибер сигурността.

Индия притежава също така значителни военни сили, с приблизително 90-100 ядрени бойни глави, балистични ракети със среден радиус на действие, 1,3-милионна армия и годишни военни разходи в размер на близо 50 млрд. долара (3% от общите военни разходи в света). А според определенията за мека сила, Индия е установена демокрация с влиятелна диаспора и жизнена национална култура с наднационално влияние. Боливуд произвежда повече филми всяка година от която и да е друга страна и е без конкуренция в сравнение с Холивуд в части от Азия и Близкия изток.

Но не бива да се подценяват проблемите на Индия. Населението само по себе си не е източник на сила без този човешки ресурс да бъде развит и Индия върви далеч зад Китай по отношение на грамотността и икономическия растеж. Въпреки напредъка си, около една-трета от населението на Индия живее в условия на отчайваща бедност, което прави страната дом на една-трета от бедните в света. Индийският БВП в размер на 2 трлн. долара е едва една пета от китайския, което в размер на 10 трлн. долара и едва една девета от американския в размер на 17,5 трлн. долара (измерен като съотношение на валутните курсове).

Също така годишният доход на глава от населението в Индия от 1760 долара е само една пета от Китайския. По-поразителното е, че докато 95% от китайското население е грамотно, то в Индия е едва 74% - и само 65% от жените. Симптом за този проблем е слабото представяне на Индия в международната класация на университетите, в която страната няма нито един в световните топ 100. Износът на високотехнологична продукция от Индия е едва 5% от целия й износ, в сравнение с 30% за Китай.

Индия няма способностите да развия достатъчно сила, за да успее да предизвика глобалното лидерство на Съединените щати през първата половина на този век. Всъщност дори според определението за мека сила скорошното преучване на „Portland Consultancy” в Лондон, постави Индия извън челните 30 държави. Китай е класирана на 30-то място, а Съединените щати на 3-то, зад Обединеното кралство и Германия.

Въпреки това Индия притежава значителни активи, които вече нарушиха баланса на силите в Азия. Индия и Китай подписаха споразумение през 1993 и 1996, което обещаваше мирно уреждане на граничните спорове, довели ги до ръба на войната през 1962, но проблемът отново навлезе в гореща зона, в следствие на китайските действия от последните години.

Индия и Китай са сред основните страни-членки на БРИКС (заедно с Бразилия, Русия и Южна Африка). Но сътрудничеството в рамките на тази група страни е ограничено. Докато индийските официални лица често са предпазливи в изказванията си по отношение на връзките с Китай и предпочитат да разширяват двустранните търговски връзки и инвестиции, техните взаимоотношения по въпросите на сигурността остават напрегнати. Като част от групата на азиатските страни, които ще бъдат балансьори на Китай, Индия вече започна да укрепва своите дипломатически отношения с Япония.

Би било грешка да се изоставят перспективите за подобряване на Американо-Индийските отношения, особено в условията на нарастваща сила на Китай. Икономическият успех на Индия е в интерес на самите Съединени щати. Затова трябва да бъде приветстван отвореният подход на Индия и Бразилия по проблемите на управлението на интернет, особено в период когато Русия и Китай налагат по-авторитарен контрол.

Не бива да се очаква Индийско-Американски съюз в скоро време, имайки предвид общественото мнение в Индия в исторически контекст. Но може да се предвиди, че отношенията през следващите години ще притежават своята уникалност и ще се засилят.


*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар