вторник, 25 август 2015 г.

Гръцката дилема – „подстригване” или „обезглавяване”

Георги Киряков

Гръцкият премиер Алексис Ципрас подаде оставката на своето правителство миналия петък и с това сложи край на продължилото почти осем месеца управление започнало с еуфорията от яростното противопоставяне срещу наложената от тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) строга фискална дисциплина. И достигнало в края на краищата до приемането на неизбежното – трета спасителна програма за предотвратяване на фалита и очерталото се излизане на Гърция от еврозоната.

Този силно турбулентен период от политическата история на страната ще се запомни най-вече с оказалото се доста наивно очакване за предоговаряне на условията поставени от кредиторите още при първата и втората спасителна програма – съответно през 2010 и 2011 – и с проведения изключително спорен и като цели, и като резултати референдум за отхвърляне на неприемливите, но неизбежни искания за продължаване на затягането на коланите.

Днес, след като оставката на правителството вече е факт, а за исканите експресни избори остава да се определи конкретна дата, се очертаха и новите предизвикателства както пред гръцкия политически елит, така и пред гръцкото общество. А те са не само финансови и икономически, но и политически и социални. Липсата, все още, на съгласие за начина на спасяване на Гърция сред европейските лидери, поражда нови опасения, изразени ясно от наблюдателите и анализаторите на гръцката криза, че драмата ще има продължение и то няма да е с оптимистичен завършек.

Поради това е неразбираемо защо дясната опозиция в лицето на „Нова демокрация” си постави за цел избягването на предсрочните избори и прави опит да състави правителство като привлича на своя страна политически партии от целия политически спектър, в това число Комунистическата партия и отцепниците от СИРИЗА. Това не само няма да реши проблемите с парламентарното мнозинство, но и ще даде негативни сигнали към силно недоверчивите кредитори на страната. Подобен политически егоизъм поставя под съмнение готовността и решителността на страната да преодолее тежката криза и ще спъне процеса на решаващите преговори за реформата на данъчната система, за ранното пенсиониране и за програмата за приватизация.

Нито ПАСОК, нито Нова демокрация имат необходимата легитимност да претендират за власт без избори, не само заради провала си в управлението на кризата от 2010 до 2014, но и заради съмненията за корупция съпътствали изпълнението на предишните две спасителни програми. От друга страна експресният вот може да донесе стабилност на управлението и спокойствие за прокарването на реформите, особено на фона на все още значителната електорална подкрепа за подалия оставка премиер Алексис Ципрас, който през последните два месеца израсна политически и от радикален популист се превърна в отговорен и умерен държавник.

Именно от умереност и отговорност има нужда Гърция, за да реши финансовите си и икономически проблеми. Страната все още страда от прекомерната безработица нараснала през последните години от сравнително умерените за ЕС нива от около 13% до умопомрачителните стойности от 25% (над 50% при младите), сравними само с нивата на безработица в Съединените щати по време на Голямата депресия от 1929. Страната все още е и с най-високото съотношение на дълг спрямо брутен вътрешен продукт в рамките на ЕС, в размер на над 175% в края на 2014, макар че заради подновените плащания към кредиторите то спадна до около 169% от БВП. Гръцкият брутен вътрешен продукт намаля с повече от 25% от 2010 насам, основно заради условията поставени от тройката с първите две спасителни програми, а прогнозите са за нов спад през 2015 и 2016 и незначителен ръст от 2017 нататък.

Новата спасителна програма в размер на 86 млрд. евро, е поредно отлагане на неизбежното, тъй като икономическата база на Гърция е неустойчива, нископродуктивна и преобладаващо сезонна. Липсата на иновативен потенциал, ниското качество на образованието, недостатъчните инвестиции, традициите в избягването на данъци и ширещата се корупция са предпоставки за слабата икономика без перспективи за подобрение на ситуацията, за трагичната ситуация на държавните финанси и като цяло за лошото управление на страната.

И въпреки мрачните перспективи пред управлението на Гърция, особено на фона на критичното състояние на световната финансова система, има достъчно предложения за работещи решения на гръцката дългова криза. Съществуващите разногласия между ангажираните с проблема институции – ЕК, ЕЦБ, МВФ, а в последно време и Европейският стабилизационен механизъм – трябва да бъдат преодолени и да се стигне до компромис. А вариантът за такъв компромис е един.

„Подстригване” на дълга искано от МВФ, което може да бъде осъществено под нова форма, различна от класическото отписване или опрощаване. Макар че федералното правителство на Германия и лидерите на еврозоната категорично изключват възможността за номинално намаляване на дълга, те все пак предлагат да се мисли за удължаване на падежите и непазарно намаляване на лихвите. Европа спешно има нужда от преосмисляне на политиката по този въпрос и от модел на управление на кризата, който да помогне на Гърция да изпълни своите реформи. МВФ е категоричен, че държавен дълг от близо 170 процента от БВП в Гърция не е устойчив. Фондът, заедно с европейските си партньори, бе организатор на първите две спасителни програми и следователно трябва да поеме пълната отговорност за тях, заедно с ЕК и ЕЦБ.

Този специфичен вид преструктуриране на гръцкия държавен дълг трябва да отговаря на четири критерия. На първо място дългът трябва да се направи устойчив, т.е. да се намали тежестта на дълга, за да може гръцкото правителство да го изплаща дори и в трудни времена. На второ място, преструктурирането трябва да има за цел намаляване на колкото се може повече претенции за сметка на германските и европейските данъкоплатци. Това ще стане само ако гръцката икономика се върне на пътя на растежа и държавата започне да генерира високи приходи. На трето място преструктурирането на дълга трябва да бъде проектирано така, че да поддържа растежа във времето. Четвъртият елемент е доверието. Преструктурирането трябва да даде ясен сигнал на гръцкото правителство и гражданите, че Европа има интерес от възстановяването на страната.

Най-добрият вариант, който отговаря на всичките четири критерия, би бил обвързването на лихвените проценти с растежа на икономиката на Гърция (по същество „Брейди план”), а не, както досега – към растежа на еврозоната. Ако гръцкият темп на растеж в дадена година започне да пада, ще паднат и лихвите. Обратно, ако икономиката расте бързо, ще се вдигат и лихвите. Лихвените плащания ще се развиват в крак с темпа на растеж и по този начин автоматично ще вземат предвид платежоспособността на гръцката държава.

Такава БВП индексация на заемите има многобройни предимства. Тя подобрява платежоспособността на Гърция и по този начин намалява риска от неуспех за европейските данъкоплатци. В дългосрочен план не се очаква загуба за кредиторите. Напротив, такава индексация намалява рисковите премии и подобрява платежоспособността и икономическото възстановяване.

Очакванията са здравият разум да надделее, а икономическите реалности да вземат надмощие над политическия егоизъм и популизма. Каквото и да се случи след експресните избори, който и да дойде на власт в Гърция, ще се изправи пред планина от дългове, за чието изплащане се изисква компромис, а не политическо надлъгване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар