събота, 30 май 2015 г.

Вдъхновение за икономически растеж

Робърт Шилър*

В своята реч при встъпването си в длъжност за първия мандат, в най-тежкия момент на Голямата депресия, президентът на Съединените щати Франклин Делано Рузвелт възторжено се обръща към американците с думите, че „единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх”. Разлиствайки Библията, книга „Изход”, той продължава, казвайки че „Ние не сме поразени от напаст”. Нищо конкретно не бе причинило депресията. Проблемът през март 1933 година беше само в представите на хората.

Същото може да се каже и за настоящата ситуация, седем години след избухването на глобалната финансова криза през 2008, в която за световната икономика е останала малка надежда. Страхът принуждава хората да ограничат разходите си, а фирмите да се въздържат от инвестиции, което води до отслабване на икономиката, засилва страховете на хора и фирми и ги гара да съкращават още разходите си. Така спадът на икономиката се задълбочава, а порочната спирала на отчаянието продължава движението си надолу. Когато се разрази финансовата криза през 2008 година, ние изпаднахме в емоционален ступор.

Това прилича малко на сценична треска. Животът в постоянен страх може да доведе до нерешителност или до загуба на вдъхновение. Ако страхът се материализира, безпокойството се задълбочава, а това влошава представянето. Веднъж задвижен този кръговрат е много трудно да бъде спрян.

Според Google Ngrams, по време на Голямата депресия – в началото на 30-те години на миналия век – в книгите започва да се появява терминът „черна кутия”, свързан предимно с електрониката. Ако поставим микрофон върху високоговорител, накрая ще се появят смущения, които произвеждат оглушителен вой през високоговорителя и това може да продължава безкрай. След това, през 1948 година, великият социолог Робърт Мъртън популяризира фразата за „самосбъдващото пророчество” в свое есе със същото заглавие. Но спомените за Голямата депресия вече са доста избледнели и много хора вероятно не са си и помисляли, че подобни неща биха могли да се случат днес. Сигурно, мислят си те, икономическата слабост трябва да се дължи на някаква по-видима причина от „черна кутия”. Но всъщност не се дължи и най-преките доказателства за това са, че въпреки ударилите дъното лихви, инвестиционната активност е все така нищожна.

Наистина, реалните (инфлационно изгладени) лихви в по-голямата част от света се колебаят около нулата и са там вече повече от пет години. Това е вярно особено за правителствените заеми, но корпоративните лихви също са рекордно ниски. При тези обстоятелства, правителствата обсъждащи планове за строителство, да кажем, на нови магистрали, трябва да са изключително радостни. Ако магистралата струва 1 млрд. долара, като оставим настрана поддръжката и поправките, а предвижданите годишни нетни приходи за обществото са в размер на 20 млн. долара, дългосрочните реални лихвени равнища от 3%, ще направят подобен проект нежизнеспособен, понеже само разходите за изплащането на лихвите биха надвишили ползите. Но ако дългосрочните лихвени равнища са 1%, правителството може да вземе паричен заем и я построи. Това е просто една изгодна инвестиция.

Понастоящем инфлационно изгладената доходност по 30-годишните правителствени книжа е само 0,86%, в сравнение с повече от 4% през 2000-та година. Днес в много страни лихвите са на такива равнища.

Нуждата ни от по-добри магистрали няма да намалява, дори обратното, имайки предвид ръстът на населението, нуждата от инвестиции ще става все по-голяма. Затова не виждам причини да не осъществим истински бум в строителството на магистрали.

Слабият апетит на хората за предприемане на икономически рискове може да не е в резултат само на страха, нито пък само от тревожност, каквато се изпитва при сценична треска. Той може да се дължи на усещането за страх у другите или, че има нещо фундаментално сгрешено в бизнес средата, или че липсва вдъхновение (което може да помогне да преодолеем скритите си страхове).

Няма никакво значение факта, че през 50-те и 60-те години Съединените щати се радват на най-бързия си икономически растеж от 1929 година. Това е времето на големите правителствени разходи за строителството на Междущатската магистрална мрежа, стартирало през 1956 година. Когато мрежата е завършена, страната е можело да бъде прекосявана и да се стига до големите търговски хъбове по високоскоростни пътища със скорост от 120 км/ч.

Може би Националната магистрална мрежа е била по-вдъхновяваща от нещата, с които Рузвелт се е опитал да стимулира излизането на Съединените щати от Голямата депрасия. Чрез неговите Граждански охранителни патрули например, младежите са били рекрутирани за почистване на диви и горски местности. Това е било приятно преживяване – може би се е трупал и опит – за младежите, които са били без работа или на трудовата борса. Но това едва ли може да се нарече вдъхновяващото бъдеще, което да ни помогне да си обясним защо рузвелтовия „Нов курс” се оказал неспособен да сложи край на американската икономическа слабост.

И обратно, очевидното засилване на американската икономика днес е отражение на някакво скорошно въодушевление. Фракинг революцията, разглеждана предимно като произхождаща от Съединените щати, помогна за понижаването на цените на енергоресурсите и премахна американската зависимост от чуждестранния петрол. По същия начин, по-голямата част от резкия технологичен подем в комуникациите през последните години се отрази на иновациите – например в областта на производството на смартфони и таблети, хардуер и софтуер – толкова присъщи на Съединените щати.

По-големите правителствени разходи могат да стимулират още икономиката, допускайки че ще генерира такива нива на въодушевление, каквито са се наблюдавали при изграждането на Междущатската магистрална мрежа. Не е истина, че правителствата по същество са неспособни да стимулират човешкото въображение. 

Това, което се е целяло не е било да се направят кръпки тук или там, а да се направи нещо голямо и революционно. Финансираните от държавата програми за изследване на Космоса по целия свят са силно вдъхновяващи. Разбира се с реализацията на тези програми са били натоварени не правителствени бюрократи, а учени. Но подобни програми, независимо дали са финансирани с обществени средства или не, са въздействали психологически. Хората виждат в тях идея за едно по-добро бъдеще. А с вдъхновението идва и намаляването на страха, който днес, както и по времето на Рузвелт, е основна пречка пред икономическия напредък.

*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар