Джоузеф Стиглиц*
Международния валутен фонд и Световната банка са в
подготовка за провеждане на годишните си срещи, но голямата новина за
глобалното икономическо управление няма да бъде произведена във Вашингтон.
Всъщност новината беше произведена миналия месец, когато Обединеното кралство,
Германия, Франция и Италия се присъединиха към повече от 30 други страни като
член-основатели на Азиатската инфраструктурна и инвестиционна банка (АИИБ). С
капитал от 50 млрд. долара, тази банка изграждана от Китай, ще помогне за
задоволяването на огромната нужда от инфраструктура в Азия, която настоящата
институционална подредба не е в състояние да финансира.
Може да си помислите, че изграждането на АИИБ и решението на
толкова много правителства да я подкрепят, е повод за всеобщо празнуване. И за
МВФ, СБ и много други, то наистина е. Но е пълна мистерия, защо решението за
присъединяване на няколко богати европейски страни, предизвика гнева на
американските власти.
Всъщност, неназован американски източник обвини
Обединеното кралство, че е „клекнало” на Китай. Неофициално Съединените щати
упражняват натиск върху страните по света, да стоят далеч от този проект. Факт
е, че американската съпротива срещу АИИБ е в противоречие с обявените й
икономически приоритети в Азия. За съжаление, това е поредният случай на страх
от разклащане на глобалното влияние на Америка прикрито зад идеалистка реторика
– пак вероятно за сметка на изключителната възможност за укрепване на
развиващите се икономики в Азия.
Китай от своя страна е убедена, че увеличаването на
инвестициите в инфраструктура ще допринесат за развитието. Миналия месец
посетих доста отдалечени в миналото райони на страната, които сега просперират
в резултат на свързаността – довела до увеличение на потока от хора, стоки и
идеи – осигурена именно от тези инвестиции.
АИИБ ще донесе същите ползи и за други части от Азия, което
подчертава безсмислието на американската съпротива. Администрацията на
президента Барак Обама защитава добродетелите на търговията; но в развиващите
се страни, липсата на инфраструктура е далеч по-сериозна бариера пред
търговията от тарифите.
Има и други големи глобални предимства от финансирането
осигурено от АИИБ: точно сега светът страда от недостатъчно съвкупно търсене.
Финансовите пазари са доказано несправедливи при изпълнение на задачата си да
пренасочват спестявания от места, в които доходите превишават потреблението към
места, където има нужда от инвестиции.
Когато беше председател на Федералния резерв, Бен Бернанке
погрешно описа проблема като „глобално пресищане със спестявания”. В свят с
толкова голяма нужда от инфраструктура, проблемът не е в излишъка от
спестявания или недостига на добри инвестиционни възможности. Проблемът е
финансовата система, която позволява пазарни манипулации, спекулации и търговия
с вътрешна информация, но се проваля в изпълнението на основната си задача: да
посредничи при движението на спестяванията и инвестициите в глобален мащаб.
Именно заради това АИИБ може да даде малък, но крайно необходим тласък на
глобалното съвкупно търсене.
Затова трябва да приветстваме китайската инициатива за
концентриране и пренасочване на потоците от финансиране. Всъщност, Китай повтаря
американската политика от периода след Втората световна война, когато
Световната банка се създаде, за да концентрира и пренасочи финансиране за
развитие, което идваше предимно от Съединените щати (изграждането на СБ помогна
да се създаде и банка кадри от международни граждански администратори и
професионалисти по развитието на региони).
Помощта от Световната банка понякога се оказваше свръхнатежала
от господстващата идеология: например политиките за свободния пазар, известни
като „Вашингтонски консенсус”, докараха на получателите на финансиране от
Субсахарска Африка деиндустриализиране и спад на доходите. Въпреки това,
помощта на Съединените щати беше в общи линии далеч по-ефективна, отколкото ако
не беше концентрирана в Световната банка. Ако не бяха канализирани през
американска агенция за подпомагане, взимането на решения щеше да се остави на
приумиците за развитие на различни административни структури.
И други опити за концентриране и пренасочване на финансова
помощ (в това число и основаната юли миналата година от групата страни БРИКС Нова
банка за развитие) също могат да допринесат значително за глобалното развитие.
Преди няколко години Азиатската банка за развитие защити ценностите на
конкурентното начало. АИИБ предлага още един шанс да изпробваме дали идеята за
финансиране на развитието ще се осъществи.
Може би американската съпротива срещу АИИБ е пример за един
икономически феномен, който често наблюдавам: фирмите искат да има по-голяма
конкуренция навсякъде другаде, но не и в тяхната производствена сфера. Тази
позиция вече плаща своята цена: там където има конкурентен пазар на идеи, широкоразпространеният
Вашингтонски консенсус вече не е никакъв консенсус.
Американската съпротива срещу АИИБ има прецедент; тя е
същата, каквато се оказа успешната съпротива на Съединените щати срещу щедрата
японска инициатива от края на 90-те, с която се предлагаха 80 млрд. долара
помощ на страните за преодоляване на кризата в Югоизточна Азия. Тогава, както и
сега, съпротивата не е заради предлагането на алтернативни източници за
финансиране от страна на Съединените щати, а просто заради желанието за господство.
В един нарастващо мултиполярен свят, Америка иска да
продължи да бъде Г-1. Липсата на пари, съпроводена от американското упорство в
не работещи идеи за това как да намерят решение на кризата, доведе до
задълбочаване и проточване на кризата.
Иначе казано, американската съпротива срещу АИИБ е трудно да
бъде проумяна, на фона на това, че инфраструктурните политики не са значим
обект на идеологическа битка и специални интереси, както е в други сфери на
политиката, подобни на доминираната от Съединените щати Световна банка.
Нещо повече, необходимостта от природни и социални гаранции
при инфраструктурните инвестиции е много по-вероятно да бъдат реално дадени в
една мултилатерална система. Обединеното кралство, Франция, Италия, Германия и
останалите страни, които решиха да се включат в АИИБ трябва да бъдат
поздравени. Надеждите са, че и други страни, от Европа и Азия, също ще се
присъединят, помагайки за реализация на целите, които чрез инфраструктурните
подобрения, могат да повишат стандарта на живот и в други части от Азия, както
се случи в Китай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар