сряда, 13 май 2015 г.

Рисковото възстановяване на Америка

Мартин Фелдстийн*

Икономиката на Съединените щати се доближава до пълната заетост или може би вече е там. Но благосклонния американски тренд на заетостта е съпътстван от значително нарастване на рисковете във финансовия сектор, дължащи се на силно охлабената монетарна политика, въведена за постигането на настоящото икономическо възстановяване.

Общите нива на безработицата паднаха до само 5,5%, а безработицата сред завършващите училище в едва 2,5%. Нарастването на инфлацията, което се случва обикновено при достигането на подобни нива на безработицата, временно се забави при падането на цените на петрола и заради 20-процентовото нарастване на стойността на долара. По-силният долар не просто води до по-ниски вносни цени, но също така упражнява силен натиск надолу върху цените на местното производство, конкуриращо се с вносното. Затова инфлацията ще нараства в следващите години.

Завръщането към пълната заетост е отразено в стратегията  за „неконвенционална монетарна политика” на Федералния резерв – комбинация от мащабно изкупуване на дългосрочни облигации, познато като количествено облекчение и обещанието да се запазят краткосрочните лихви на нива близки до нула. Ниските нива на всички лихви, резултат от същата политика, принуждават инвеститорите да купуват ценни книжа и така да повишават цените на жилищата. В следствие от тези действия нетното богатство на американските домакинства нарасна до 10 трлн. долара през 2013 година, което доведе до увеличаване на потребителските разходи и бизнес инвестициите.

След много бавното възстановяване в началото, реалният брутен вътрешен продукт започна да нараства на годишна база с повече от 4% през втората четвърт на 2013 година. Потребителските разходи и бизнес инвестициите се движеха на същите нива през 2014 година (с изключение на първата четвърт, заради лошото време и изключително тежката зима). Този силен растеж увеличи работните места и доведе икономиката до пълна заетост.

Но неконвенционалните монетарни политики на Фед създадоха и големи рискове във финансовия сектор, както и за икономиката като цяло. Извънредно ниските лихви, поддържани и днес, карат инвеститорите да поемат несъразмерни рискове, за да постигнат по-големи печалби за портфолиата си, често в отговор на търсена възвращаемост по пакети от пенсионни и застрахователни договори.

Подобно преследване на печалба  тласка цените по всички дългосрочни дългови книжа до нестабилни нива, стеснява възможностите за кредитиране на покупки на корпоративни книжа и на дълг в нововъзникващите пазари, увеличава средната цена на наемите на търговски площи и рязко повишава съотношението цени-печалби на стоковия пазар с повече от 25% от нейното историческо средно равнище. Тази среда на ниски лихви освен това принуди кредиторите да поемат извънредни рискове, за да запазят печалбите. Банките и другите кредитори разширяват кредитирането обхващайки и нискокачествени кредитополучатели, и кредитополучатели с големи дългове, и дават заеми при занижени критерии за кредитополучатели (т.нар. „заеми при облекчени условия”).

Нещо повече, ниските лихви създават нов проблем: ликвидно несъответствие. Добрите финансови условия по кредитите подхраниха огромното нарастване на емисиите корпоративни книжа, много от които държани от взаимни фондове или от търгувани на борсата фондове. Тези инвестиционни фондове са убедени – и правилно – че са напълно ликвидни. Те могат да обърнат активите си в кеш с еднодневно предизвестие. Но в този случай взаимните фондове и фондовете търгувани на борсата трябва да продадат корпоративните книжа. Не е ясно обаче кой би се решил да купува, особено след приемането през 2010 година на закона Дод-Франк за реформиране на финансовата система, ограничил банките в действията им и увеличил изискванията за капиталовата адекватност, което увеличава разходите по притежаваните дългови книжа.

Въпреки че тече разговор за компенсацията на тези рискове с благоразумни макро политики, няма съществуващи политики в Съединените щати, с изключение може би на увеличените изисквания за капиталова адекватност, които да са наложени на търговските банки. Няма и политики за намаляване на рисковете в „сенчестите” банки, застрахователните компании или взаимните фондове.

Именно заради това Фед сега иска да въведе „нормализираща” монетарна политика. Някои членове на Федералната комисия за свободния пазар (органът за изработване на решения на Фед) по тази причина се страхуват, че увеличаването на краткосрочните лихви по държавните облигации ще доведе до значително покачване на дългосрочните лихви, предизвиквайки загуби за инвеститорите и кредиторите, и вредни ефекти за икономиката. Други се опасяват, че, дори при липса на такива финансови шокове, настоящото силно икономическо представяне няма да продължи, когато лихвите бъдат повишени. Членове на Комисията настояват лихвите да се поддържат ниски, за да може нивата на безработицата да паднат още, въпреки прогнозите за увеличаване на инфлацията и по-нататъшно увеличаване на рисковете за финансовия сектор.

В края на краищата членовете на Комисията трябва на всяка цена да разберат, че не могат вечно да отлагат вдигането на лихвите, и че веднъж започнали да ги вдигат, те трябва сравнително бързо да вдигнат и лихвата по държавните облигации до 2%. Собственото ми предположение е, че Комисията ще започне с вдигането на лихвите през септември, и че лихвите по държавните облигации ще достигне 3% някъде през 2017 година.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския универститет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар