петък, 8 май 2015 г.

Заплахата от упадъка на Русия

Джоузеф Най*

Докато Европа решава дали да продължи санкциите си срещу Русия, агресивната политика на Кремъл към Украйна продължава с неотслабваща сила. Русия отдавна е в упадък, но все още представлява съвсем реална заплаха за международния ред в Европа и света. Всъщност упадъкът на Русия може да направи този ред още по-опасен.

Няма спор, че това което се случва в Украйна е руска агресия. Твърденията на президента Владимир Путин, че руски войски не са участвали във военни действия, бяха опровергани наскоро, когато руски войник в Донецк потвърди пред руската емисия на БиБиСи, че те играят решаваща роля в завоеванията на бунтовниците. Руски офицери, потвърди той, пряко командват широкомащабни военни операции в Източна Украйна, които включват обсадата и овладяването на важния транспортен център Дебалцево през февруари.

Но заплахата, която представлява Русия се простира далеч отвъд Украйна. Все пак Русия е държава с достатъчно ракети и ядрени бойни глави, способни да унищожат Съединените щати. Макар икономическото и геополитическото й влияние да избледнява, страната няма намерение да се отказва от своя ядрен статут. Русия не просто възкреси тактиките от времето на Студената война за необявено изпращане на военни самолети във въздушното пространство на Балтийските страни и над Северно море, но също така отправи скрита ядрена заплаха към страни като Дания.

Оръжията не са единствената сила на Русия. Страната извлича максимална полза от огромните размери на природни си богатства и образованото си население, включващо голям брой опитни учени и инженери.

Но Русия изпитва сериозни затруднения. Тя си остава „еднопланова икономика”, в която енергийните ресурси формират 2/3 от износа. А населението й продължава да се топи – не само защото мъжете в Русия умират средно на 65 години, цяло десетилетие по-рано от другите развити страни.

Макар либерализацията да е способна да излекува болестите на Русия, подобен дневен ред е малко вероятно да бъде одобрен в една затънала в корупция страна и при това определено нелиберално лидерство. Но Путин все пак успя да изгради неославянска идентичност, утвърждаваща се преди всичко чрез подозрителност към западното културно и интелектуално влияние.

Вместо да развива стратегия за дългосрочно развитие на Русия, Путин възприе един реакционистки и опортюнистичен подход – който може и да е успешен, но не и в дългосрочна перспектива – за да се справи с вътрешната несигурност, привиждайки външни заплахи и отслабвайки съседите си. Той започна неконвенционална война със Запада и в същото време завърза близки отношения на Изток, което е все по-вероятно да направи от Русия младши партньор на Китай, без достъп до западни капитали, технологии и договори, нужни за излизането й от кризата.

Но проблемът на Русия не е само Путин. Макар Путин да култивира национализма в Русия – според преподавателя от Харвардския университет Тимъти Колтън, на последната среща на дискусионния клуб „Валдай”, Путин нарекъл сам себе си „най-големият националист” в страната – той все пак го направи на предварително подготвена и благодатна почва. Имайки предвид, че и други високопоставени фигури – например Дмитрий Рогозин, който миналия октомври подкрепи призива за връщане на Аляска – са също отявлени националисти, наследникът на Путин едва ли ще бъде либерал. Покушението срещу бившия вицепремиер  и опозиционен лидер Борис Немцов подсилва това предположение.

Затова, както изглежда, Русия ще продължи да упада – изход, който не би трябвало да е повод за чествания на Запад. Държави в упадък – като Австро-Унгарската империя през 1914 година – са склонни да поемат по-големи рискове и така стават още по-опасни. При всички случаи една преуспяваща Русия може да предложи повече на международната общност в дългосрочна перспектива.

В същото време Съединените щати и Европа са изправени пред дилема. От една страна е важно да отговорят на путиновата провокация към фундаменталния принцип, че държавите не могат да използват сила при нарушаването на териториалния интегритет на други държави. Макар санкциите да не промениха ситуацията в Крим или да не доведоха до изтеглянето на руските войници от Украйна, те затвърдиха принципа като показаха, че той не може да бъде нарушаван безнаказано.

От друга страна е важно Русия да не бъде изолирана напълно, имайки предвид общия интерес със Съединените щати и Европа, свързан с ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия, с тероризма, космоса, и Иран и Афганистан. Никой няма сметка от една нова Студена война.

Помиряването на тези цели няма да е лесно, особено като се има предвид продължаващата криза в Украйна. По време на февруарската Конференция за сигурност в Мюнхен, много американски сенатори защитиха въоръжаването на Украйна – подход, който ще влоши ситуацията като се има предвид превъзходството в конвенционалните военни сили притежавано от Путин там. Германските лидери, начело с Ангела Меркел, се противопоставиха на този подход, който ще доведе до разцепване на Запада и ще засили позицията на Путин в бъдеще.

Други участници по време на конференцията казаха, че Западът може да промени правилата на играта чрез отстраняване на Русия от SWIFT, международна система за изчистване на банковите разплащания. Но критиците отбелязаха, че това ще навреди и на SWIFT, и на Запада, чиито банки ще загубят стотици милиарди долари, притежавани от Русия в тях. Според тях руснаците са предупредили неформално, че това би било „реално ядрено предизвикателство”. Изработването и прилагането на стратегия удържаща ревизионистичното поведение на Путин, която да препотвърждава дългосрочните международни ангажименти на Русия, е едно от най-важните предизвикателства, пред които са изправени Съединените щати и нейните съюзници днес. Засега политическият консенсус е за продължаване на санкциите, за подкрепа на украинската икономика и за консолидирането на НАТО (резултат, който Путин без съмнение не предвиди). Оттук нататък всичко е в ръцете на Путин.


*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар