понеделник, 18 май 2015 г.

Подробен план за възстановяване на Гърция

Янис Варуфакис*

Месеците на преговори между нашето правителство и Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка постигнаха малък напредък. Причината е, че всички участници са фокусирани твърде много върху условията по отпускането на следващата финансова инжекция и недостатъчно върху предложенията за устойчиво възстановяване на Гърция. Ако нямаме идея как да излезем от настоящата задънена улица, няма как да си представим оздравяването на гръцката икономика.

Устойчивото възстановяване изисква цялостни реформи, които да разгърнат значителния потенциал на страната чрез преместване на фокуса върху няколко ключови сфери: инвестиции в производство, осигуряване на кредитни линии, иновации, конкуренция, социално осигуряване, публична администрация, правораздаване, пазар на труда, култура и не на последно място демократично управление.

Седем години на дългова дефлация, подсилвана от очакванията за продължително затягане на коланите, пресушиха частните и публичните инвестиции и принудиха затруднените банки да спрат кредитирането. При липсата на финансови възможности на правителството и при свръх задлъжнялост на банките , е важно да се мобилизират докрай съществуващите възможности на държавата и да се отвори кранчето за банково кредитиране на останалите здрави части от частния сектор.

За да се възстановят инвестициите и кредитирането до нива позволяващи бърз ръст на икономиката, Гърция трябва да създаде две нови публични институции, които да работят заедно с частния сектор и европейските институции. Първо, Банка за развитие, която да обединява публични активи и, второ, „лоша банка”, която да даде възможност на банковата система да се отърве от токсичните си активи и да възстанови кредитирането към печелившите, експортно ориентирани фирми.

Представям си Банка за развитие, която да управлява останалите след приватизация държавни активи и други активи (например имоти), чиято стойност лесно може да се повиши (и да бъдат заложени) чрез преработване на правата им на собственост.

Представям си как тя ще свързва Европейската инвестиционна банка и инвестиционния план за 315 млрд. евро (350 млрд. долара) на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер с гръцкия частен сектор. Вместо да бъде разглеждана като бърз начин за запълване на фискалните дефицити, приватизацията трябва да бъде част от едно внушително публично-частно партньорство за развитие.

Представям си също така, че „лошата банка” ще помогне на финансовия сектор, който беше рекапитализиран щедро от изстисканите гръцки данъкоплатци в разгара на кризата, за да свалят бремето от необслужваните заеми и да облекчат финансовото им състояние. Със създаването на банката за развитие, потоците от кредити и инвестиции в страната ще се възстановят и в края на краищата това ще докара печалби, а „лошата банка” ще стане „добра”.

Накрая си представям ефекта от всичко това върху финансовата, фискалната и социалната екосистеми в Гърция. При едно голямо увеличени на цените на банковите активи, държавните разходи от тяхната рекапитализция ще бъдат изплатени, а активите им ще поскъпнат още. В същото време дивидентите от банката за развитие ще бъдат насочени към отдавна изпитващите затруднение пенсионни фондове, които бяха рязко декапитализирани през 2012 година (в резултат на „подстригването” на държателите на гръцки правителствени задължения).

При този сценарий за развитие, задачата по укрепването на социалната система ще бъде решена с обединяването на пенсионните фондове; с увеличаване на постъпленията при повишаването на заетостта; и с връщането на работните им места на всички онези съкратени работници, които пострадаха от безжалостната дерегулация на пазара на труда през тъмните години на недалечното минало.

Можем лесно да си представим възстановяване на Гърция в резултат на подобна стратегия. В свят с изключително ниска възвращаемост, Гърция трябва да бъде разглеждана като великолепна възможност, даваща уникални условия за преките чуждестранни инвестиции. А защо сега ситуацията е различна от тази от преди 2008 година, когато капиталовите потоци разпалиха финансиран с дълг растеж? Как може да бъде избегната още една макроикономическа схема Понци?

По времето когато генерирахме растеж по схема Понци, капиталовите потоци се изляха през търговските банки с цел поощряване на неконтролируемо потребление и през държавата в една оргия от подозрително придобиване и неприкрито разточителство. За да гарантираме, че този път ще е различно, Гърция ще трябва да реформира своята социална икономика и политическата си система. Създаването на нови балони не е идеята за развитие на нашето правителство.

Този път, за разлика от тогава, новата банка за развитие ще постави акцент при отпускането на оскъдните средства, събрани от местни източници, върху внимателно подбрани инвестиции в производство. Това включва стартиращи компании, ИТ компании използващи местни специалисти, включва малки и средни земеделски производители на биохрани, експортно ориентирани фармацевтични компании, включва също така усилия да привлечем международната филмова индустрия в Гърция и да създадем образователни програми, които подчертават предимствата на гръцкия интелектуален продукт и на ненадминатите исторически ценности.

В същото време, гръцките регулаторни органи трябва да си отварят широко очите за практиката на търговските заеми, а дълговата спирачка да предпазва правителството ни от старите, лоши навици, за да не се стига никога повече до влизане в нов първичен дефицит. Картелите, лошите счетоводни практики, полузаконните занимания и бюрокрацията, която традиционно застрашава държавата, трябва час по-скоро да разберат, че нашето правителство е техният най-голям кошмар.

Пречките пред растежа в миналото бяха вредният съюз между олигархичните интереси и политическите партии, скандалното придобиване, клиентелизмът, зависимите медии, прекалено услужливите банки, слабите данъчни служби и бавното съдопроизводство. Тези пречки могат да бъдат преодоляни само чрез осветяване на лошите практики и демократична прозрачност, а правителството ни е твърдо решено да помогне за това.


*Янис Варуфакис е финансов министър на Гърция.

Няма коментари:

Публикуване на коментар