петък, 15 май 2015 г.

Доларът вече е във валутна война

Нуриел Рубини*

В свят със слабо вътрешно търсене в много от напредналите икономики и в нововъзникващите пазари, политиците са изкушени да подпомагат икономическия растеж  и заетостта чрез ръст на износа. За това е нужна слаба валута, както и конвенционални и неконвенционални монетарни политики, които да доведат до желаното обезценяване.

От началото на годината повече от 20 централни банки по света предприеха облекчаващи монетарни политики, следвайки примера на Европейската централна банка и Японската централна банка. В еврозоната страните от периферията се нуждаят от отслабване на валутата, за да намалят дефицитите по външнотърговското си салдо и да подкрепят растежа. Но слабото евро причинено от количествените облекчения ще увеличи значително излишъците по германския търговски баланс, който вече беше достигнал огромния размер от 8% през миналата година. Излишъците по търговския баланс и в други страни от ядрото на еврозоната, доведоха до огромни и все по-големи дисбаланси в монетарния съюз.

В Япония количествените облекчения бяха първата „стрела” от арсенала на „Абеномиката”, програмата за реформи на премиера Шиндзо Абе. Стартирането й рязко отслаби йената и вече доведе до увеличаване на търговските излишъци.

Натискът за поскъпване върху американския долар заради количествените облекчения стартирани от ЕЦБ и ЯЦБ, се засилва. Доларът поскъпна значително и спрямо валутите на други напреднали страни-износителки на суровини като Австралия и Канада, както спрямо валутите на много от нововъзникващите пазари. За тези страни падането на цените на петрола и суровините доведоха до обезценяване на валутите им и помогна за предпазване на растежа и заетостта от негативните ефекти на по-слабия износ.

Доларът поскъпна също така спрямо валутите на нововъзникващите пазари с икономически и финансови проблеми: с двуцифрени фискални и търговски дефицити и политическа нестабилност.

Дори Китай миналата година позволи за кратко нейната валута да поевтинее спрямо долара, а забавения растеж на производителността може да изкуши правителството да предприеме мерки за по-голямо обезценяване на реминбина. В същото време търговските излишъци нараснаха отново, отчасти понеже Китай пусна огромните си запаси от суровини – като стоманата – на световните пазари.

Съвсем доскоро политиците в Съединените щати не се притесняваха много заради силния долар, защото перспективите пред растежа на Америка бяха по-добри от тези в Европа и Япония. Даже в началото на годината се появи надежда, че вътрешното търсене в Съединените щати тази година ще бъде достатъчно силно, за да поддържа растеж на БВП близък до 3%, въпреки силния долар. Ниските цени на петрола и новите работни места, мислеха те, ще тласне разполагаемия доход и потреблението нагоре. Капиталовите разходи (извън енергийния сектор) и вътрешните инвестиции ще се увеличат, ако растежът се ускори.

Но нещата днес изглеждат доста различно, а колебанията в официалния разменен курс в Съединените щати стават все по-отчетливи. Доларът поскъпва по-бързо от очакванията, а както показват данните за първата четвърт на 2015 година, влиянието на това поскъпване върху нетния износ, инфлацията и растежа, ще бъде по-голямо и по-силно от заложеното в статистическите модели на изследователите на тези процеси. Нещо повече, силното вътрешно търсене не се случи, ръстът в потреблението се оказа слаб през първата четвърт, а капиталовите разходи и вътрешните инвестиции бяха още по-зле.

И така Съединените щати бяха въвлечени във „валутните войни”, за да избегнат по-нататъшно поскъпване на долара. Управляващите Фед започнаха да говорят за долара като за фактор влияещ силно на нетния износ, на инфлацията и на растежа. А управляващите в Съединените щати стават все по-критични към Германия и еврозоната, заради възприемането на политики отслабващи еврото и избягването на такива – като например временните фискални стимули и по-бързото увеличение на заплатите – които да стимулират вътрешното търсене.

И още нещо, вербалното недоволство ще бъде последвано от политически действия, защото по-слабият растеж и ниската инфлация – отчасти предизвикана от силния долар – ще накарат Фед да отложи и да забави прекратяването на политиките на нулеви лихви. Това ще обърне тенденциите и ще върне стойността на долара в нормални граници, ще подсили растежа и ще вдигне инфлацията.

Валутните търкания накрая могат да доведат до търговски търкания, а валутните войни до търговски войни. А това е предвестник на неприятности за Съединените щати, особено когато се опитват да приключат преговорите по голямото споразумение за Транстихоокеанско партньорство (ТТП). Несигурността относно това, дали администрацията на Обама е способна да привлече достатъчно гласове в Конгреса за ратифициране на ТТП, сега ще се задълбочи заради предложения закон за налагане на митнически ограничения на страните, които практикуват „валутни манипулации”. Ако тази свързаност между търговските и валутните политики бъде прехвърлена и в ТТП, азиатските страни могат да откажат да се присъединят.

Светът би бил по-добър, ако повечето правителства възприемат политики за стимулиране на растежа чрез стимулиране на вътрешното търсене, а не експортни мерки от типа „не е важно на мен да ми е добре, важно е на съседа да му е зле”. Но за това е нужно по-малко да разчитаме на монетарни политики и повече на подходящите фискални политики (като увеличаване на разходите за инфраструктура). Дори политиките по доходите, които разчитат на увеличаване на заплатите, а по този начин и на потреблението, са по-добър катализатор на растежа отколкото валутното обезценяване (което води до намаляване на реалните заплати). Сборът от всички търговски баланси в света е равен на нула, което означава, че не всички страни са нетни износители, а оттук че валутните войни в края на краищата са игра с нулев резултат. Ето защо въвличането на Америка в тази свада беше само въпрос на време.

*Нуриел Рубини е професор в Стърн скуул ъф бизнес към Нюйоркския университет и председател на Рубини глобал економикс. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар